В началото на седмицата се състоя дълго чаканото в Кремъл държавно посещение на китайския лидер Си Цзинпин в Русия. На фона на липсата на категорични победи на фронта, неприятните новини от Хага и непрестанния санкционен натиск за Москва беше важно да покаже, че не е сама в противопоставянето си срещу "колективния Запад", начело със Съединените щати. А за Пекин - да напомни, че следва собствен външнополитически дневен ред, независимо от това какви са очакванията във Вашингтон и Брюксел.
Вдигайки тост за здравето на “своя скъп приятел” Си след официалните преговори в Кремъл, руският президент Владимир Путин нарече двустранните отношения “образец за всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие”. Въпросът е при какви условия ще се развива в бъдеще това партньорство и взаимодействие.
Китаистът от фондация “Карнеги” Темур Умаров прогнозира, че очертаващата се икономическата зависимост на Русия от Китай неминуемо ще се трансформира в политическа.
- Можем ли да кажем, че държавното посещение на Си Цзинпин е знак за подкрепа на Русия и лично на Владимир Путин и сигнал към Запада, че Китай може да си позволи да води независима външна политика?
- Не бих казал, че от гледна точка на Пекин посещението на Си Цзинпин трябва да изглежда за международната аудитория като подкрепа за агресията на Путин срещу Украйна. Защото това е в разрез с външнополитическите приоритети на самия Китай. По същата причина Пекин максимално се дистанцира от тази тема. Много малко говориха за Украйна и за войната. Споменаха само позицията на Китай, която беше публикувана около месец преди посещението. Става дума за така наречения мирен план.
Посещението беше фокусирано основно върху двустранните отношения. Изговори се много за икономическото сътрудничество и за растящия стокообмен. Споменати бяха много числа. След преговорите беше подписан голям брой меморандуми между Китай и Русия. Китай всячески се опитва да демонстрира, че за него е важно именно стратегическото партньорство с Русия, което се изгражда от десетилетия, и че никакви външни фактори не влияят на това. С други думи, каквото и да прави Русия във външната си политика, даже да изглежда налудничаво, даже да има заповед за арест на Путин, това не влияе на обективните фактори, които обуславят сближаването между Русия и Китай.
Ако погледнем външнополитическите приоритети на Китай, ще видим, че той се отнася към Съединените щати и към международния ред, като цяло, приблизително така, както към тях се отнася Русия. Това е единственото, което всъщност сближава Москва и Пекин в контекста на войната в Украйна. Именно върху това ще се фокусира Китай при обсъждането на тази тема в бъдеще.
- Много се изговори за китайския мирен план от 12 точки или “Позицията на Китай по политическото регулиране на украинската криза”. Наложи се мнението, че там няма нищо конкретно, че това е списък с неясни формулировки, че Китай е за всичко добро срещу всичко лошо и т.н. Все пак Владимир Путин каза, че някои точки могат да бъдат взети за основа за мирното регулиране, когато на Запад и в Киев бъдат готови. И добави, че засега не се наблюдава такава готовност.
- И Владимир Путин, и Си Цзинпин знаят, че всъщност това не е никакъв план. Това, което е написано в позицията е много обемно и общо изброяване на външнополитическите приоритети на Китай. Китай не заема нито проруска, нито проукраинска позиция, а по-скоро прокитайска. И в Москва, и в Пекин заявяват, че са готови за мир, но проблемът е, че другата страна не е готова. По този начин бягат от отговорността за прекратяването на бойните действия и се опитват да създадат у международната общност усещането, че за всичко е виновен Западът, който не отчита интересите на Москва.
Най-важното е, че този план по никакъв начин не отчита интересите на Украйна. Не се казва например, че Русия трябва да се изтегли от украинските територии. Не се споменава нищо за това кой носи отговорността за войната. На страните, които не участват в конфликта и заемат неутрална позиция, може да им се стори, че наистина Западът си криви душата, когато говори за мир. Това всъщност е целта. Предлагането на неработещ план не е грешка на Пекин, а специално замислена тактика - да се създаде впечатлението, че Пекин иска да посредничи, но на Запад не са съгласни.
- Все пак в първа точка се говори за защита на суверенитета и териториалната цялост, което може да се изтълкува като подкрепа за Украйна.
- Както вече казах, всички точки трябва да се разглеждат през призмата на Китай. Те ни казват повече за китайските приоритети, отколкото за руските или украинските. Точката за териториалната цялост най-вероятно се отнася до самия Китай и означава, че всички страни трябва да продължават да гледат на Тайван като на неотменна част от Китайската народна република.
Да вземем например точката против разширяването на военните блокове, която изглежда се отнася за НАТО. На изток (или в Азия) няма присъствие на НАТО, но има американски съюзници. Появяват се нови формати като AUKUS, който включва Австралия, Великобритания и Съединените щати. Или като QUAD, който включва Съединените щати, Япония, Индия и Австралия. Китай се чувства в Азия приблизително в същото положение, в каквото Русия в Европа на фона на разширяването на НАТО.
- Какво всъщност е по-изгодно за Китай - продължаването или приключването на войната?
- Добър въпрос, но според мен Китай не гледа на тази ситуация от такава черно-бяла позиция - или приключване, или продължаване. Всичко зависи от това как ще завърши войната или как ще продължи. Ако всичко продължи така, както е в момента, като цяло, според мен това устройва Китай. Въпреки че тази ситуация не беше планирана от Пекин, се оказва, че той има най-голяма изгода от нея. Китай не само съседства с огромна страна, която сега изцяло зависи икономически от него, а тази икономическа зависимост постепенно ще се трансформира в политическа, но и Съединените щати, и западните държави са ангажирани изцяло с войната в Украйна. Всичките им ресурси, време и енергия са насочени към възпирането на Русия и на практика не им остава време да се заемат с Китай. Ще припомня, че след началото на войната в Държавния департамент заявиха, че за Вашингтон основен приоритет в международните отношения си остава Китай.
Ако говорим за приключване на войната, зависи как ще стане това. Ако се стигне до някакъв радикален сценарий с падане на режима, това ще бъде катастрофа за Китай. Китай не иска да изгражда отношения с нова власт в Русия, особено ако тази власт се окаже много по-различна от сегашната.
- Всъщност в началото на преговорите в Кремъл в понеделник Си изрази увереност, че на президентските избори в Русия догодина народът ще подкрепи Владимир Путин. Въпреки, че самият Путин все още не е казал дали ще се кандидатира за нов мандат. Означава ли това, че оставането му на власт е изгодно за Пекин?
- Да, за Пекин е изгодно когато начело на една от най-големите държави в Евразия, при това ядрена държава, стои човек, който възприема Съединените щати като проблем за международните отношения.
- Готов ли е Китай да започне оръжейни доставки в Русия на фона на предупрежденията, които прозвучаха от Съединените щати?
- Китай несъмнено се възползва от вакуума в руската икономика и поевтиняването на енергийните ресурси от Русия. Парите, които получава Русия от продажбата на енергийни ресурси, се харчат за военни цели. В този смисъл действително има някаква косвена подкрепа. Пекин обаче се въздържа от пряка помощ, защото ако това стане публична информация, а ние знаем, че американското разузнаване не спи и със сигурност ще стане публична информация, тогава може да се стигне до ескалация в отношенията между Китай и Съединените щати. Именно от това се пази Пекин.
Вече казахме, че в момента никой не се занимава с Китай и той има време да се подготви за бъдещата, неизбежна от негова гледна точка, конфронтация с Америка. Ако сега Съединените щати започнат да въвеждат санкции и да оказват натиск върху Китай под предлог, че подкрепя агресията на Путин, времето за подготовка ще намалее.
- Как виждате бъдещето на руско-китайските отношения - взаимноизгодно и равноправно партньорство или Русия в ролята на суровинен придатък и младши политически партньор на Китай?
- Икономически Русия няма алтернативи. Тя е откъсната от западните пазари и технологии. Като цяло е изолирана дипломатически и логистично. Китай е единствената страна, която е готова да поддържа нормални икономически отношения с нея. С някои изключения, защото китайските банки също прекратяват сътрудничеството си с руските заради опасността от вторични санкции. Все пак сътрудничеството продължава в някаква степен, продължава юанизацията на икономиката и финансовата система на Русия. Централната банка прехвърля резервите си в юани. Русия преминава към разплащания в китайска национална валута не само в търговията с Китай, но и с трети страни. С годините икономическата зависимост ще се засилва.
Най-опасното е, че тази икономическа зависимост може да се превърне постепенно в политическа. Когато повече от половината от стокообмена и бюджетните приходи на Русия зависят от отношенията с Китай, Пекин може да поиска нещо в замяна. Китайският пазар на енергийни ресурси и на други стоки е достатъчно диверсифициран и в този смисъл Китай не е силно зависим от Русия. На Русия може да й се наложи в бъдеще да прави политически отстъпки, за да запази нормалното си икономическо сътрудничество с Китай.
Всъщност видяхме, че новото съвместно комюнике, което беше публикувано в края на посещението, вече изобилства от китайски идеологически формулировки. Там се говори например за руска подкрепа за идеята за общата съдба на човечеството, за китайските инициативи за глобална сигурност и т.н. Сякаш китайските дипломати са написали документа и са го изпратили, а руските им колеги са го приели безпрекословно. В бъдеще може да има все повече такива ситуации и руската външна политика да става все по-прокитайска. На Русия ще й се наложи все повече да се съобразява с позицията на Китай по въпроси, по които досега успяваше да води неутрална политика и да не се намесва. Например в Южнокитайско море, в конфликта между Индия и Китай, преди Русия не искаше да допуска Китай до Северния морски път и т.н. Това всъщност ще бъде вече политическа зависимост.
Френските власти арестуваха най-малко 20 души при акции в цялата страна след нападения над служители в затвори, които уплашиха персонала и разтърсиха правителството, съобщи източник, близък до случая, предаде БГНЕС. Арестите са били извършени рано сутринта в района на Париж, Марсилия на юг, Лион и Бордо, посочи източникът пред АФП...
Формата ни на представителство, която избра конференцията, е "Само заедно". Това обясни пред БНР Божидар Божанов, след като беше избран за съпредседател на "Да, България". "Да, България" избира нов лидер Другият съпредседател на партията е Ивайло Мирчев. Двамата получиха 443 гласа от делегатите на Четвъртата национална конференция, което..
"България заслужава нещо повече от Борисов и Пеевски, нещо по-добро". Това заяви пред БНР Христо Проданов – част от Изпълнителния съвет на новата формация "Непокорна България", която вчера беше учредена от бившия лидер на БСП Корнелия Нинова. Той обясни, че на вчерашния форум са присъствали хора, които осъзнават това, и хора, които..
Доналд Тръмп-младши, най-големият син на президента на САЩ, ще посети Румъния днес, предаде БТА. Поводът е събитие, посветено на бизнес средата, съобщават Диджи24 и Джи4Медия, като се позовават на информация на организаторите. От нея става ясно още, че Доналд Тръмп-младши няма планирани срещи с румънски политици. Посещението ще бъде..
Кметът на Перник Станислав Владимиров обяви, че след разговори с началника на АГ отделението д-р Ивайло Лазов е намерил решение на кризата в родилното отделение в болницата в града, до която се стигна заради едновременното напускане на няколко акушерки в пенсионна възраст. Кметът на Перник се срещна с шефа на родилното отделение в опит да..
Заради наложителен ремонт на асфалтовата настилка, от 19 часа тази вечер до 7 часа сутринта на 29 април, ще бъде затруднено движението в Кресненското дефиле. Строителните работи ще се извършват през нощта в участък от 300 метра. Автомобилите ще се пропускат поетапно само в едната лента, като движението ще се регулира от пътни знаци,..
"Оптимизмът много силно изпреварва реалностите и фактите. Нека не влагаме много оптимизъм в казаното от Марко Рубио. Въпреки всичко има предпоставки за компромиси". Това мнение изказа пред БНР журналистът Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва. В предаването "Преди всички" той коментира срещата между президентите на САЩ..
Цялото интервю на Диана Янкулова с Георги Георгиев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Доналд Тръмп има сериозен дневен ред в отношенията си с Путин. Това са преди всичко лични отношения, опосредени от личен пратеник на президента..
Цялото интервю на Диана Янкулова с Тодор Тагарев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.