В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен "Замъгляване на истината - дезинформация в Югоизточна Европа", който ще бъде представен на конференцията във вторник.
Какви са приликите и разликите между десетте изследвани държави в региона?
Когато говорим за приликите и разликите, има една категорична граница, която мога да очертая, и тя е между славянските и неславянските държави в региона. Когато говорим за чуждо влияние през медиите, говорим основно за руско влияние. Така че е логично, че в славянските страни това влияние, и съответно умишлената дезинформация, е голямо. Сърбия е най-яркият пример за това. Но същото се отнася и за България, и за Молдова, и за босненската Република Сръбска, и за Северно Косово.
В държави като Румъния, Албания и Северна Македония също има проруски сили, проводници на дезинформация, но те са значително по-слаби, дори бих казал маргинализирани.
Един особен аспект на дезинформацията в Югоизточна Европа е подклаждането на етнически и културни конфликти. Пример за това е конфликтът между Сърбия и Косово, както и конфликтът около Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Но също и историческите спорове между България и Република Северна Македония. Този род конфликти са идеалната почва за дезинформацията, за разпространяването на фалшиви новини и внушения, които гъделичкат националните чувства.
Трябва съвсем ясно да кажа - в Кремъл знаят, че това е така, и го използват безмилостно в хибридната война, която води Русия. Не се съмнявайте: Русия не пести пари за разпространението на фалшива информация, която да разпалва стари и да създава нови конфликти.
Когато казвате, че в десетте страни от Югоизточна Европа, които сте анализирали, действат проруски сили, нека уточним, какво имате предвид - за управлявани от Кремъл кампании ли става дума, или за политически играчи на местно ниво?
Анализът на ситуацията в целия регион показва, че става дума за смесица от различни играчи и канали. Общото е произходът на дезинформацията и това е Кремъл. Но нека да е ясно - пропагандни канали поддържат и други, например Китай и някои арабски държави. Но основната разлика е, че руската пропагандна машина е деструктивна. Целта е унищожаването на нашите либерални общества. Целта е да разделя хората.
Прекалено дълго време подценявахме, какво може да ни причини дезинформацията, и не предприемахме никакви мерки. Говоря далеч не само за политиците в Югоизточна Европа, а в цяла Европа.
Кои са каналите за разпространение на дезинформация, на манипулативна информация?
Пропаганда и дезинформация винаги е имало и ще има. Но не така всеобхватно, както в дигиталната ера, в която живеем. Интернет и социалните мрежи позволяват дезинформацията да се разпространява със скоростта на светлината. Представете си какво ще настане, когато изкуственият интелект навлезе в ежедневието ни!
Дезинформацията живее благодарение на мултипликаторите, на тези, които я разпространяват. Мултипликаторът не е Русия. Русия е авторът, а след това идва ред на "полезните идиоти", които без да се замислят разпространяват фалшивите новини основно в социалните мрежи. Извинете ме за израза "полезни идиоти", но се оказа, че той вече е част от терминологията по тази тема. Мултипликатори са най-различни хора - учени, политици, журналисти, но и най-обикновени потребители на социалните мрежи. Много често те разпространяват фалшивите новини без да го осъзнават.
Дезинфорамацията се разпространява особено добре в неконтролирана, нерегулирана среда, каквато е интернет.
Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.
Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.
Как човек да разпознае качествените медии, достоверната информация?
Сериозните медии и журналисти не се отъждествяват с политици и партии. Нито от управляващите, нито от опозицията. Въпросът има връзка с журналистическото образование, с осъзнаване на ролята на журналистите. Това не е лесна задача. Аз също съм журналист, следвах в Лайпциг, ковачницата на журналистически кадри в бившата ГДР. Тогава ролята на журналистите се разбираше като на проводник на въжделенията на управляващата компартия. В едно демократично общество журналистите са наблюдатели на обществените и политически процеси, а не участници.
Друг проблем, който наблюдаваме в цяла Югоизточна Европа, е недостатъчното финансиране на медиите. Това се отнася както до заплащането на журналистите, така и до възможността на медиите да се издържат от дейността си като медии. Разбира се, във всичките десет държави, предмет на нашето изследване, има чудесни изключения, примери на сериозни медии и добри журналисти. Но за съжаление това са изключения.
Г-н Зитих, разделихте държавите в Югоизточна Европа на славянски и неславянски. Само това ли е предпоставката за руското влияние? Какво значение има разбирането за демократично общество, за неговото устройство?
Културните и историческите връзки с Русия са много важна предпоставка, но далеч не е само тя. За мен по-същественият проблем е слабо развитата качествена журналистика. Когато в едно демократично общество има здрава медийна среда, когато журналистите осъзнават ролята си в демократичното общество, тогава те имат доверието на зрителите, слушателите и читателите. В такава среда дезинформацията не вирее или не вирее лесно. За съжаление, не това е случаят в десетте държави в Югоизточна Европа, които изследвахме.
Като цяло, в държавите от региона хората нямат особено голямо доверие в елитите, независимо дали говорим за политици, общественици или институции. И това се прехвърля и върху медиите. Една от причините е, че тези общества не са изцяло демократични.
Кой е податлив на дезинформация?
Има много интелигентни хора, с добро образование и научни титли, които също са податливи на дезинформация. При това съвсем не само по отношение на Русия. Сякаш позабравихме пандемията - помните ли антиваксърските движения, протестите на привържениците на конспиративни теории? Те също бяха жертва на дезинформация, която си играе със страховете на хората. За съжаление България е красноречив пример за това.
Как тогава да се противодейства на дезинформацията?
Най-важното средство е медийната компетентност. Ако погледнем изминалите 20-25 години, мисля, че сме загубили цяло едно поколение, израснало с шеметно бързо развилите се дигитални медии. Нашите пораснали деца не познават друга комуникационна среда, но никой от нас, техните родители и учители, не успя да им каже, как да живеят в тази среда. Да не говорим, че никой не им обяснява ролята на медиите и на журналистите в демократичното общество. Говоря не само за България. Къде ли не из Европа са ме питали, дали публикациите във фейсбук са журналистика. Не, това категорично не е журналистика.
В днешно време всеки може да публикува нещо в социалните мрежи, без значение дали е вярно или не и с какви подбуди го публикува. Затова смятам, че дължим на децата още в училище обучение по медийна грамотност, за да различават сериозната новина от манипулиращата информация. Много се радвам, че в Косово започва пилотен проект за медийна грамотност като предмет в училище.
Това са мерки, които биха дали резултат в бъдеще. Какво може да се направи сега, в краткосрочен план?
Средство срещу дезинформацията са независимите организации и отдели в медиите за проверка на факти. Те са важни, но напълно недостатъчни, защото всъщност реагират на вече разпространените фалшиви новини. Освен това проверката на факти достига ограничена група хора в зависимост от това каква платформа използва. А дезинформацията се разпространява бързо и преминава от един канал на друг.
Дезинформацията винаги е насочена към емоциите на хората, събужда страхове, поражда съмнение и объркване. А интернетпорталите за проверка на факти обикновено съдържат суха научна информация, която никой не иска да чете.
Средство срещу дезинформацията, разбира се, са сериозните медии. А това означава, че те трябва да бъдат добре финансирани, за да си вършат работата. Нека отново дам за пример Германия, където с най-голямо доверие се ползват обществените медии. Над 70 процента от германците вярват на информацията, която получават от обществените радио и телевизии. В тези медии фалшивите новини няма как да си пробият път. А техните зрители и слушатели, свикнали с достоверна информация, няма как да се поддадат на манипулация.
Укрепване на гражданското общество. Възпитание на чувството за отговорност у хората, защото демокрацията не се изчерпва с политиците и партиите. Напротив, гражданите са в основата на демократичното общество. Но гражданите трябва да осъзнаят ролята си, да повярват в силата на демокрацията, за да я защитават, включително срещу дезинформация.
Санкциониран руски товарен кораб, с екипаж от мъже във военно облекло, транспортира военна техника през Ламанша, ескортиран от руски военен кораб, съобщи „Таймс“, помествайки много снимки, направени от журналисти на вестника от британски риболовен кораб. Става дума за товарния кораб „Балтийски лидер“, санкциониран от САЩ за..
Опозицията в Италия се обяви срещу плана на Урсула фон дер Лайен за превъоръжаване на Европа. "Да превъоръжим Европа": До 800 млрд. евро за отбрана Лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн коментира за медиите, че: "Пътят, представен днес от Фон дер Лайен, не е този, от който Европа се нуждае. Европейският съюз се нуждае от обща отбрана, а..
Състоянието на папа Франциск остава стабилно без епизоди на дихателна недостатъчност през изминалият ден , уведомиха от пресслужбата на Ватикана. В прессъобщението се посочва, че "клиничните състояния на Светия отец остават стабилни". Не е имал "епизоди на дихателна недостатъчност или бронхоспазъм". Бодър, без температура, той е съдействал на..
Две от водещите политически сили в Германия, които преговарят за съставяне на правителство след парламентарните избори от миналия месец - Християндемократическият съюз и Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и Социалдемократическата партия (ГСДП), са се разбрали да създадат фонд от половин трилион евро за инвестиции в инфраструктурата през следващите 10..
В Плевен тази вечер се провежда благотворителен концерт под надслов "Да опазим нашите деца". Събитието е в памет на 14-годишния Валентин Христов, който почина при падане от жилищен блок след употреба на вейп с наркотично вещество. Борбата срещу вейповете: Благотворителен концерт в Плевен: "Да опазим нашите деца" Специално участие в събитието..
Британският премиер Киър Стармър приветства "твърдия ангажимент на Володимир Зеленски за осигуряване на мир в Украйна" след неговата публикация в социалната мрежа Х. Киър Стармър е разговарял с Володимир Зеленски по телефона, след като украинският президент обяви, че е "време да се оправят нещата" със САЩ. Зеленски предлага "незабавно въздушно и..
"Европа трябва да обедини всички средства, за да помогне на Украйна", заяви френският премиер Франсоа Байру пред Националното събрание. "Украинците се чувстват ужасно изоставени и самотни" - каза френският премиер Франсоа Байру по време на парламентарното заседание за въпроси към правителството. "Налага се да обединим всички..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...