Мира Стефанова разговаря с изселници в Одрин, Чорлу и Истанбул.
„Ние сме с двойно гражданство, но милеем и за България, и за Турция“, казва роденият в Кърджали Джеват Гюнеш, който живее в Одрин.
„Каквото и да се случи сърцето винаги тупти за България!“, добавя Рени Башаран от село Костино, която е тръгнала към Турция с изселническата вълна в началото на 90-те години на миналия век. Спомня си за това време с болка:
„Ако имах възможност щях да тръгна още в началото на Възродителния процес. На никого нищо не сме направили, но нямаше работа и икономиката спря. Дойдохме в Турция със съпруга ми. Семействата ни останаха разделени. Майка ми, брат ми и сестра ми останаха в България. Вече 35 години съм Чолру. Сърцето ни е в България! Там сме родени. Тук ни е мило, но все нещо ни дърпа към България. Името не сменя националността на човека“.
Запознат с живота и от двете страни на границата е и Джеват Гюнеш. Казва, че разделителните линии и границите са само в главите на политиците, не на обикновените хора. Доказателство за това е помощта след разрушителните земетресения в Турция през февруари и подадените по съседки ръце – от България:
„Българите първи ни съдействаха. Това е мотото на парламента: Съединението прави силата. Няма как да се делим. Моите съседи не са само етнически турци. Те са българи, роми, арменци, евреи – няма разлика“.
На всички български избори гласува и родената в Котел Севинч Кобакова. Тя живее в Истанбул, в населения с българи квартал Физузкьой, където има 500 къщи на изселници от Котел:
„Винаги гласуваме. Очаквам след тези избори всичко да се уреди, да се върнем да живеем в България, да се увеличат пенсиите на пенсионерите, да намалят тока. Родена съм в Котел. Там живяхме хубав живот. Имам къща там. Един месец съм в Котел през лятото и ми е хубаво. Когато тръгвахме към Турция, не мислехме да се връщаме в България, но сега всичко се промени. Там ни е по-хубаво. Тук печелим, там ще харчим“.
С Голямата екскурзия към Турция през 1989 година потегля и Севда Добринова от Разград:
„Учихме и живяхме там с мечти за бъдещето обаче друго стана. 30 години вече съм в Турция. Ако не беше станала Голямата екскурзия, бихме останали в България – тя ми е родината“.
Тази година турците с български паспорти имат шанс да участват в промяната на бъдещето на две държави. 70 хиляди души отидоха до урните, за да гласуват за 49-ия български парламент – с 12 хиляди повече в сравнение с последния вот преди шест месеца. А на 14 май турците с български паспорти могат гласуват на парламентарните и президентските избори в Турция.
Хюлия Алтън от Сдружението на балканските турци в квартал "Авджълар" в Истанбул, където живеят над 10 хиляди изселници, участва активно за пети път в организацията за български избори:
„И двата избора са прекалено важни.“
За изборите – политическите и в живота – говорим и с Ефраим Камбероглу, световен и европейски шампион по борба, напуснал България преди повече от 30 години:
„1989 година с Голямата екскурзия дойдох в Турция, но младините ми и най-хубавите ми години останаха там“.
Камбероглу обяснява разликата между правилата в политиката и спорта след поредната пета борба в свободен стил за Парламент за последните две години:
„В политиката трябва да си много гъвкав. При спортистите такава гъвкавост няма“.
Изборни гласове в Турция не се печелят с една вечеря, а с добра организация, разяснява политическите правила Зюрфеттин Хаджиоглу от Конфедерацията на балканските румелийски турци и посочва причините за трайния изборен успех на Движението за права и свободи в Турция. И на този вот ДПС спечели 93% от гласовете в южната ни съседка:
„Другите партии не изявяват интерес да привличат хора от турската общност, да правят политика с тях. В последните избори две партии идват тук, срещат се с някой, някоя вечеря и се връщат. Не става така. Тази партия, дето взема голямата торта, има представители, отговарящи за Република Турция – за Тракийския район, за Истанбул, за Бурса, за Мармара, за Измир и тия представители работят всеки ден“.
Хюлия Алтън добавя: „Двойните граждани се доверяват на ДПС, защото това е единствената партия, която винаги идва при тях“.
„Ако аз имам проблем с българското законодателство кой ни помага по тази тема? ДПС има повече почитатели, защото се грижи повече за българските изселници“, казва Джеват Гюнеш.
Какво очакват сънародниците ни в Турция след изборите за 49-то Народно събрание:
„По-хубава България, по-чиста и по-спокойна България. Да е приятно на всеки и на всички“.
„След тези избори, ако има още едни, няма да има гласоподаватели. Това да са ни последните избори. Имаме надежда, че за България всичко ще бъде много хубаво“.
„Дано да се състави правителство. Политиците да се обединят за бъдещето на България, че много се мъчите!“
„Най-важното е да има правителство и повече работа за народа!“
„Искам всички да са с много по-добри условия, защото на всеки човек е даден един живот“.
Неизвестните около формирането на правителство в България остават. Остават и въпросителните какво ще се случи след ключовите парламентарни избори в Турция в средата на май. И след тях турците с български паспорти очакват голяма промяна:
„Представете си цяло едно поколение само с Ердоган! Каквото каже той, това става!“
„За нас са важни и двата избора. Невинаги човек може да има такова право да гласува за бъдещето на две различни държави. Хората са тези, които трябва да размърдат лостовете, за да има нещо положително!“
„Очаквам голяма промяна за Турция!“
„Държавата ще се промени. На 15 май ще се събудим много щастливи!“
Снимки: Мира Стефанова
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..
С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..
Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..
"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..
Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..