Лидия Мойсе: Важен е балансът между законодателните и нормативните актове относно инвестициите

"Брутният вътрешен продукт (БВП) на Румъния нарасна с огромни темпове, но няма модел на растеж на базата на чуждестранните инвестиции. Румънската държава не е имала стратегия за развитие на фондовия си пазар и трябва да се поучи от централноевропейските страни". 

Това казва румънският икономически журналист Лидия Мойсе. 

"Евростат" отчете, че Румъния изпреварва Хърватия по показателя ръст на БВП и подреди страната до Унгария, Испания и Португалия. Каква е причината за този резултат?

Едно от обясненията за увеличението на брутния вътрешен продукт е европейското финансиране. От присъединяването си към Евросъюза Румъния е усвоила 80 милиарда евро и е допринесла към бюджета на общността с 26 милиарда. Това означава допълнителни 53 милиарда евро – пари, влезли в страната. Ръстът на брутния вътрешен продукт се дължи и на промените в икономиката. Пазарът се отвори за местните продукти, подобриха се условията за малките и средните предприятия, увеличиха се и чуждестранните инвестиции. Забелязва се и увеличение на покупателната способност, но за съжаление това не допринася за ръст на местното производство, най-вече на потребителски стоки, защото голяма част от тях все още се внасят от други страни. А тази тенденция за по-висок внос от износа би могла да повлияе негативно на икономиката.

От 8 години правителствата в Румъния въвеждат различни облекчения като нулеви ставки за ДДС за храните, освобождаване от данък върху доходите за определени сфери и други преференции. Какви са резултатите от тези политики?

Ситуацията наистина е доста интересна. Повечето от тези облекчения бяха направени по време на избори. Единствено решението за IT сектора беше по време, в което не се търсеше електорална подкрепа. Това стана в период, в който имаше прогресивен данък и все повече млади специалисти тогава предпочитаха да напуснат страната в търсене на по-добри възможности за реализация зад граница. И за да ги задържи, държавата ги освободи от данък върху доходите. А по-късно властта освободи освен от плащане на данък, но и от задължение за плащане на здравни и социални осигуровки и работещите в строителния бранш. В момента румънското общество се пита – доколко адекватни са тези мерки, на фона на повишени лихвени проценти по кредитите и цени на електроенергията? И справедливо ли е хората с най-високи доходи в държавата да не плащат данъци?

Що се отнася до приходите от данъци, Румъния не събира много средства от тях. И причините за това са от една страна единната данъчна ставка и съществуващите преференции за определени професионални общности, за които вече стана дума. Икономическата логика сочи, че не е справедливо най-високите доходи да не се облагат с данък, защото това оказва голям натиск върху запазването на единната ставка, благодарение на която е факт в момента увеличението на доходите и брутния вътрешен продукт и стабилността на икономиката.

За миналата година чуждестранните инвестиции в Румъния са 110 милиарда евро, предимно от Западна Европа. Как страната успява да привлече този интерес? Какъв е моделът и за развитие в тази посока?

Не бих казала, че моделът на развитие на Румъния се основава на чуждестранни инвестиции, защото не мисля, че сме имали модел на развитие. Ако имахме такъв, той трябваше да се основава на инвестиции в инфраструктурата и енергетиката. Известно е, че страната разполагала с потенциал да добива нефт, но тази възможност е силно пренебрегната. В момента няма достатъчно значими инвестиции в енергетиката. Ако се сравним с други държави от Централна и Източна Европа по отношение на инвестициите, то направеното от нас не е достатъчно. Но все пак интерес има и тези преки чуждестранни инвестиции подпомагат икономическото ни развитие. Лично за мен политиката за привличане на чуждестранните инвестиции трябва да се развива, инвеститорите трябва да бъдат приети и подкрепени. Те не вредят. Смятам, че всички държави е добре да балансират законодателните и нормативните си актове по отношение на инвестициите, за да могат да печелят от това.

Как Румъния се възползва от Националния план за възстановяване и устойчивост и споделяте ли мнението, че тези средства се изразходват за строителство на пътища и инфраструктура?

Европейските пари се използват за инфраструктура и за пътища, но ако се погледнат по-внимателно параметрите на Плана, ще забележите, че в него са предвидени средства за зелена енергия, пари за цифровизация и за цифрова трансформация. Ето защо мисля, че трябва да се съсредоточим и да работим за изготвяне на проекти в тези области. Несъмнено имаме нужда от инфраструктура, но може би трябва вече да използваме и възможностите за развитие и модернизация икономиките ни. В момента не се справяме достатъчно добре по отношение на иновациите, а те могат да се правят само със сериозни инвестиции в компаниите в Румъния и в България. И тук най-вече имам предвид онези от тях, работещи в сферата на информационните технологии и фармацията.