Отец Георги: Не се борим с нашите страсти, така всеки ден разпъваме Христос

Има ли Българската православна църква нужда от свещеници? Как започва пътят на един свещеник и колко продължава той? И възможно ли е изкуствения интелект да замести нуждата от духовно общуване? Къде е вярата ни в Бог и славим ли го достатъчно? 

Църквата "Света Троица" в Айдемир е на повече от 180 години, а отец Георги Попов се грижи за нея и за хората там вече две десетилетия. В деня Разпети Петък, за който казват, че е най-тъжният ден от Страстната седмица, той припомня думите на Свети Паисий Светогорец - "Последвай Христа в Разпятието, ако искаш да се зарадваш с радостта на Възкресението!". 

"Ако нямаше Разпятие, нямаше да има Възкресение. Христос е разпънат заради нас, грешните, за да ни освободи от греха". 

Не се борим с нашите страсти, казва отец Георги, и така всеки ден разпъваме Христос, не само на Разпети Петък. 

Различна ли е мисията на свещеника от тази на учителя? Отец Георги поема пътя към Бог на 43 години, а преди това е преподавал рисуване. Айдемир е основната енория на отец Георги, но има още три съставни – Бабук, Казимир и Майор Ценович. Което означава, че нужда от свещеници има. И не е единственият свещеник в Доростолска епархия, който обслужва по няколко населени места, и то на десетки километри разстояние, потвърди и Негово Високопресовещенство Доростолският митрополит Яков. 

Вярата в Бог и времето, в което живеем – модерните технологии, изкуствения интелект и духовната страна нещата. 

"Прекаленото бърборене е опасно. Знае се нещо, което някъде е прочетено, но вярно ли е, правилно ли е прочетено? Ролята на свещеника е да разяснява тези неща".  

На Разпети Петък поверия и забрани има много, но много по-важно е да помълчим, каза отец Георги. Да помълчим, да се изповядаме пред себе си и да се радваме, че огледалата показват само външните ни несъвършенства, които можем да гримираме, защото, ако показваха и вътрешните… 

снимки: Незабравка Кирова