Кръстопътят, цената и смисълът на всичко

Това заяви художникът и иконописец Диан Костов, на когото предстои през май голяма изложба на икони, фрески и плакати в църквата Вотивкирхе във Виена по покана на енорийски свещеник. Тя е под мотото „Кръстопът. Цената на избора“ и целта й да пресъздаде търсенето на хармония и доверие в трудни времена, засяга се въпросът за смисъла на живота.

“Изложбата, която ще представим от 16 до 29 май във Вотивкирхе, се казва “Кръстопът. Цената на избора.”. Идеята е да се пресъздаде динамиката на съвременността. Изложбата, и съответно катедралата, са разделена на три части. Първата част се казва “Накъде отиваме?”. Втората е “Пътят.” и третата е “Кой си ти ?”. Първата част - “Накъде отиваме?”, започва още от входа на катедралата с едно кръгово кръстовище като символ на пътищата, изборите, пред които е поставен човек. Тръгвайки по един от тези пътища, той ще попадне на магистрала, която сме се опитали да пресъздадем реалистично. Тя ще е дълга около 40 метра. Отстрани на тази магистрала ще има големи постери на детайли от мои стенописи и икони, които пресъздават изкушенията. Както и на истинските магистрали ще има табели, на които ще са изписани посланията на обществото, с които сме заливани, а именно - да имаме повече, да потребяваме повече, да сме по-успешни, да не остаряваме, да сме в перфектна форма. И вървейки по този път ни е трудно. Но така можем да достигнем до духовно израстване и душевен мир. След тази част от катедралата посетителите ще попаднат в една огледална стая, в която на тавана ще има един голям златен трънен венец с диаметър около 2 метра и с огледало под нея. Хората ще могат да застанат и да огледат себе си и как изглеждат по този начин - идеята е тръненият венец да е в тях и над тях. Това е символ, че Христос е платил цената и за нас остава само да направим нашите избори. Там ще има и десетте Божи заповеди, молитвата “Отче наш” и “Аве Мария” като координатна система, към която трябва да се придържаме, защото по пътя, по който вървим, много често ни се налага да нарушаваме основни духовни ценности и правила. Истинската експозиция ще е в централния кораб на катедралата. Тя се казва “Пътят.” Там ще са всички икони, стенописи, постери на стенописи и мои рисунки. Там ще има и едно голямо изображение на Исус Христос, което ще е с размери 11 на 7 метра. То ще бъде напечатано на специален синтетичен плат, който от светлината променя своя блясък. Доста пъти ходих до катедралата, специално съм гледал как се сменя светлината. В катедралата е много красиво, всички прозорци са с прекрасни витражи и в зависимост от това как се сменя светлината и как се завърта Слънцето има много хубава светлина. Мисля, че цялата изложба именно заради този плат и големите мащаби в определени части от деня ще изглежда по различен начин. И третата част на изложбата се казва “Кой си ти?”. Там има една икона с огледало, която аз нарисувах. Идеята е човек да се погледне пред очите на Бога. Да види съвестта си, постъпките си. Някои неща може би няма да му харесат, но всъщност пътят към Бога е първо път към себе си и път към другите.”

Изложбата “Кой си ти” Диан Костов представи при участието си на Международното биенале на съвременно изкуство в Италия през 2019 г. Тя се увенчава с успех и той получава покани да изложи творчеството си в Ню Йорк и Дубай.  

Покана за проекта във Вотивкирхе творецът получава още през 2020 г., но се отлага поради ограничителните мерки заради пандемията. През този период обаче продължава да се работи и концепцията се обогатява и доразвива. Доказателство за грандиозността на проекта е фактът, че по него работи екип от 25 души. Най-доверен съратник на Диан Костов е неговата съпруга - психотерапевтът Милена Ташкова, която, въпреки че не рисува, също е автор, но на благотворителен проект в помощ на подрастващите, които страдат от хранителни разстройства. 

Изложбата съдържа около 70 произведения на Диан Костов. Интересен акцент е, че посетителите ще могат “да се огледат” в Десетте Божи заповеди. В момента в австрийската катедрала са изложени творби на Микеланджело. Изложба във Вотивкирхе е равносилна на много висока оценка, така че успехът на Диан Костов е повод за гордост за съвременното българско изкуство.  

В проекта “Кръстопът. Цената на избора.” се засягат трудните времена. Настоящите са такива в различни аспекти. Войната в Украйна например поражда много грозни емоции. Изкуството е част от културата, чиято основна идея е да обединява, но може и, за съжаление, да разделя. Освен във философски смисъл и като дълбоко лично преживяване, може ли и ако да – как, изкуството да решава проблеми, да дава отговори на злободневни въпроси? 

“Изкуството е част от ежедневието. То отразява това, което се случва. Дали може да променя нещо? Да, може би може да променя. Със силата на изкуството могат да се променят политически ситуации. На тема войната в Украйна се създадоха доста произведения. Едва ли в генерален план те могат да променят нещо, но ние, творците, смятам, че поне можем да изкажем нашата позиция. И да не бъдем безучастни към това, което се случва, защото това наистина е нещо, което едва ли някой си е представял, че 70 години след Втората световна война пак ще има война в Европа.”

Икони и стенописи на Диан Костов има в редица български градове, включително София и Пловдив, той е осъществил и редица проекти в областта на модерното изкуство, които са представени в България и в чужбина. Негови творби са излагани в световни галерии и са притежание на колекционери от Европа, САЩ и Япония. 

Диан Костов има характерен стил в работата си, но при спазване на канона. Това са истински икони, но сътворени по начин, които освен погледа, “завлича” и мисълта, мирогледа на човек. Той е завършил Богословския факултет към СУ “Св. Климент Охридски”, първи випуск е в специалност “Иконография”, която съчетава рисуването и богословието.

През последните години е в ход тенденцията на промяна в нагласата и приемането на християнските празници като Великден – от една страна те се комерсиализират, от друга, по определен начин, като че ли се сливат с чужди, най-вече католически традиции. Най-яркият пример е Великденският заек, който не е характерен за православния свят, но дори и козунакът е част от българската традиция малко повече от век, преди това са се приготвяли великденски обредни хлябове. 

“Част от едно от изображенията на изложбата е свързано с едно разпятие на Исус Христос и с това комерсиализиране на празника. Не е редно да се обобщава, защото има хора, които осъзнават за какво става въпрос и спазват празника както трябва да бъде, но като че ли по-голямата част общо взето го свързват с масата, с агнешкото, с козунака и яйцата, приемат го за почивен ден. Пътуват например, вместо да почетат Господ в храма. Така става една подмяна на празника, но това е тенденция в цял свят, не е само в България. Това е част от изложбата във вида на изкушенията, които ни заливат, от подмяната на духовните ценности.”

Диан Костов освен това изтъква, че няма въведено вероучение в училищата, което допринася за липсата на интерес и знания на религиозната тематика. А че тя е част от историята и културата той дава пример в това, че 90 процента от европейското изкуство, създадено преди края на XIX в., е свързано с християнството. И с горчивина отбелязва, че няма интерес към иконописта в България, защото “по този начин човек трудно си изкарва хляба”.

15 април е и Световният ден на културата. Какво е нужно за да бъдеш творец в съвременния свят?

"Да искаш да бъдеш творец. Това е начин на живот. Поне при мен е така. Аз всеки ден рисувам или ако не рисувам обмислям проекти. Трябва да го искаш. Да си творец е трудно и то не само в България, а навсякъде. Ако нямаш голямо желание и това не е смисълът на живота ти - няма да се получи.”

Как приема празника Великден Диан Костов?

"Великден е може би най-големият християнски празник, свързан с Възкресението на Исус Христос. И всеки човек трябва да го почете подобаващо, защото чрез кръстната си смърт, чрез Възкресението, Христос изкупва нашите грехове. Смисъл намирам в това да направя нещо, което да остане, да вълнува хората, да ги провокира и да мога да работя, това носи удовлетворението на духа.”

Посланието за Великден на художника-иконописец е да се обърнем към себе си, да видим вярата си, постъпките си, желанията и стремежите си:

“Великден е време, в което можем малко да поспрем от динамиката, която постоянно обществото ни налага и ние сами си налагаме. Няма нищо лошо в това човек да е на трапеза, но нека тя не е първото, да не е приоритетът. Нека видим все пак истинския празник с духовните очи.”

Снимките са предоставени от Диан Костов.