"Тайните на моя баща", премълчаваната травма на жертвите на Холокоста

Днес в Израел е Йом Ашоа – денят за възпоменание на жертвите от Холокоста. Отдава се почит и на оцелелите от лагерите на смъртта. Разказва се и за спасените, сред които са евреите от старите територии на Царство България, както и за техните спасители. 

Обикновено се споменава само физическото оцеляване, но Холокоста има и друг аспект. 

Анимационният филм "Тайните на моя баща" пристигна в Израел с награди от фестивала в Кан и специален анонс, че вече е учебно пособие във Франция и Белгия. Авторът е един от най-големите израелски политически карикатуристи и преподавател по графика в израелската художествена академия "Бецалел" Мишел Кишка. Филмът разказва за една премълчавана травма на жертвите на Холокоста, която се отразява и върху второто и третото поколения, които живеят далече след Втората световна война. 

"С брат ми питахме татко защо на ръката си е написал някакъв телефонен номер, но той не ни отговаряше. Обикновено се усамотяваше в таванската стая на нашето жилище в Белгия. С брат ми гадаехме какво ли крие там. Бяхме палавници с развито въображение и си престаравахме, че татко е бил пират и крие съкровище или че е бил разузнавач и там крие тайни архиви. Веднъж успяхме да проникнем в стаята. За наше разочарование там имаше само някаква дебела тетрадка, изписана от баща ни и няколко снимки", сподели за предаването "Нещо повече" Мишел Кишка.

По това време е бил процесът в Израел срещу военнопрестъпника Айхман и баща му следял преките предавания, изоставяйки работата си. Тогава двамата му сина открили, че и други техни познати имат изписани телефонни номера на ръцете си. Дори се опитали да позвънят на един от тях, но получили отговор - "несъществуващ номер".

"По време на разправия в един ресторант, малко след като присъдата над Айхман беше изпълнена, някакъв човек крещеше, че не е имало Холокоста и че това е измислица на евреите. За пръв път видяхме баща си да показва на някого номера на ръката си и чухме думата Аушвиц. Но отново татко не ни обясни какво се крие зад нея. Само започна често да излиза през деня с най-новия си костюм, облечен като за лекция. При него идваха и някакви студенти. Събираха се в таванската стая и се чуваха дебати. През цялото време татко разказваше своите спомени на чужди хора, но не и на нас. Дори пътуваше накъде с тях, но никога не ни вземаше".

Знае се, че това са признаците на психическите травми от концлагерите – оцелелите не могат да разкажат на най-близките си, а само на далечни познати. Неосъзнато той се опитвал да скрие случилото се. За първи път Мишел Кишка чува от баща си за Освиенцим, когато е бил вече студент. 

"Вече се бях преселил в Израел. За известно време бях прекъснал връзки с родителите си. Бях сърдит на баща си, че вместо да стои с нас на 7-дневния траур за смъртта на брат ми, той замина някъде. Беше 27 януари. Не знаех, че това е денят на освобождението на Освиенцим и живите измежду оцелелите са събират на траурно шествие между останките от бараките и крематориума. Та в Израел беше Йом Ашоа и с приятелката ми отидохме на възпоменателно събрание. Тогава видях на трибуната мъж с кепе на лагерник. Когато заговори, познах баща ми. Разказът му беше смразяващ. Намерех сили и от залата попитах - защо не разказват за това на децата си. Татко ме позна и отговори, че и той и приятелите му се опитват да запазят най-близките си от съпреживяване на толкова страшни подробности. Каза, че благодари на големия кинорежисьор Стивън Спилбърг, който с хонорара от филма си "Списъкът на Шинлер" е направил фондация и анкетьори са записали на видео спомените на всички оцелели от концлагерите, гетата, съпротивата, евреите, преживяли фашизма. Предали копие от заснетия разказ на интервюираните и са оставили те да преценят кога да го покажат на своите наследници. Защото преживянето не е само травма върху непосредствените участници, а и върху тяхното поколение".