Пет държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, обявиха забрана за внос на украинско зърно и други селскостопански продукти от тази държава. Проблемен се оказа дори транзитът на украинска продукция през територията на тези държави, а до мерките се стигна след масови протести на фермерите.
Европейската комисия предложи пакет от мерки за справяне с проблема, включително и със 100 милиона евро допълнително за засегнатите фермери в България, Унгария, Румъния, Полша и Словакия. В същото време Брюксел не одобрява едностранните решения на отделните страни - членки. Каква е същността на проблема и ще сработят ли предложените от Комисията мерки, ако засегнатите държави ги приемат?
Според засегнатите фермери всички действия са „след дъжд качулка“ и „капка в морето“, защото евтините украински селскостопански стоки подбиват цените в собствените им държави и в другите, за които обичайно са изнасяли продукцията си. Експертът по търговия и право Давид Клайман обаче е на мнение, че Комисията е реагирала сравнително бързо и е подходила доста необичайно към справянето с проблема.
„Игри на глада“ - но не романът на Сюзан Колинс или екранизацията му от режисьора Гери Рос, а част от руската война срещу Украйна, смятана за житницата на Европа. След 24 февруари миналата година, когато започна инвазията, се появи реална заплаха от продоволствена криза. Цените на храните изхвърчаха до небето и допълнително напомпаха инфлацията. Проблемът беше най-сериозен в най-бедните държави в Африка, които разчитат на Световната програма по прехраната.Но и в стара Европа се усети паника. Опашки за олио и скъп хляб - така изглеждаха магазините.
До зърнената сделка за осигуряване на морски коридор за украинската продукция се стигна чак през юли миналата година с посредничеството на Турция и на ООН, а удължаването на срока на действие на тази сделка всеки път виси на косъм.
Необходимостта от украинското зърнно бе осъзната, след като се очерта ясният ефект от липсата му в света. И все пак се стигна до ситуацията, в която фермерите от пет европейски държави - България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария протестираха срещу него. Как се стигна дотук, обясни пред БНР Давид Клайман, експерт по международна търговия и търговско право в базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел".
В същността си проблемът възникна миналата година, когато започна войната срещу Украйна и черноморските й пристанища бяха блокирани. Заради това милиони тонове аграрна продукция, която Украйна обикновено изнасяше, нямаше как да бъде превозена по добре утвърдените морски пътища. Тогава Европейският съюз, и по-точно Комисията, създаде т.нар. "коридори на солидарността" - т.е. украинското зърно и останалата селскостопанска продукция да могат да се придвижат по суша по източната граница на Европейския съюз през страните членки на първа линия.
Това е мащабна логистична и инфраструктурна операция, започната от Европейската комисия, за да осигури коридор за украинската продукция през източните страни членки. В същото време Комисията сключи споразумение с Украйна, с което осигури квоти за безмитен достъп на украинска продукция. Тази стъпка не беше единствено в подкрепа на Украйна, която може да подкрепи икономиката си с износ на селскостопанска продукция в тези толкова трудни за нея времена. Тя беше и превантивна мярка - за предотвратяване на продоволствена криза в света.
Идеята на Брюксел беше украинската продукция да стигне до обичайните си пазари, а не да залее страните членки, особено ако и те произвеждат същите селскостопански продукти - пшеница, слънчоглед, рапица и други. Към тях трябва да прибавим готова продукция като захар, плодове, яйца и месо. Сега обаче тя е тук и подбива цената на местните фермери, които още миналата година бяха изправени пред много трудности - освен неочакваната конкуренция на украинско зърно и слънчоглед, семената и торовете поскъпнаха.
-Проблем има, но предвидим ли беше той?
- Разбира се, в известна степен не е изненадващо, че отклоняването от традиционната черноморска търговия по сухопътните маршрути причинява известни нарушения на установените търговски отношения. Усеща се и протекционистки сантимент в тези държави. Има някои основателни притеснения, когато става дума за натиска върху цените на зърното и на останалите селскостопански стоки, произведени във въпросните страни. Ако някой можеше да предвиди всички аспекти на проблема, щеше да има и допълнителни превантивни мерки. В същото време нека не забравяме, че това е много мащабна операция и е огромно предизвикателство за всяко правителство да я проведе успешно без да има неочаквани негативни ефекти.
- Европейската комисия вече показа, че може да взима бързи решения. Но така ли постъпи Брюксел, когато се появи проблем в Източна Европа - там, където са най-бедните еврочленки?
- Сега видяхме писмо от правителствата на петте държави на първа линия, което беше изпратено в края на миналия месец. На председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен й трябваха три седмици да отговори. Разбира се, някой би казал, че това е малко по-дълго от необходимото. Но става дума за добра координация с тези страни членки. И в крайна сметка се стигна до сравнително бързо и много съдържателно решение, с което Фон дер Лайен отговори на ръководителите на правителствата в тези държави.
- В същото време обаче прави впечатление, че самата Урсула фон дер Лайен не е коментирала публично проблема. Адекватни ли са предложените решения?
- Има няколко мерки, които председателката на Европейската комисия предлага. Едната е нов транш от 100 милиона евро в помощ на фермерите в засегнатите страни членки. Това ще има моментален ефект. Друга мярка, която представлява изключително необичаен ход, е правото на тези страни да изпратят внесената от Украйна продукция в други еврочленки и по целия свят. Това е възможност за транзит без украинската продукция да попада на пазара в държавите на първа линия. По този начин няма как тя да оказва натиск върху цените на местния пазар. Отново ще подчертая, че това е много необичайно решение - единствено за транзит - ако се вземат под внимание правилата на единния европейски пазар и на митническия съюз.
Според Давид Клайман отговорността за решението на който и да е проблем в Европейския съюз е споделена между правителствата на 27-те страни членки. Освен това монетата винаги има две лица - проблем и опит за извличане на дивидент от него.
Комисията е изключително зависима от информацията от самите страни членки, когато се появят проблеми. Също така е необходим много сериозен контрол за спазване на правилата - и от страна на Европейската комисия, и от страна на самите страни членки. Трябва да бъдем много внимателни. Разбира се, има основания за притеснения от правителствата в тези 5 държави. Но земеделските министри в някои от тях се възползват от ситуацията, за да отправят протекционистки послания. От една страна те ще поискат фермерите да бъдат свръхкомпенсирани. От друга - Комисията да излезе от собствените си правила, за да реши проблема.
- В какъв момент се появи той? Близо година след първото подписване на зърнената сделка и опасността действието й да не бъде удължено част ли са от този изначално търговски, но и безспорно геополитически въпрос?
- Разбира се, много е важно, че се стигна до зърнената сделка. Блокирането на черноморските пристанища е основният източник и на проблема, който обсъждаме в момента. В същото време трябва да кажем, че въпреки тази сделка не е достигнат пълният капацитет на износ на селскостопанска продукция по Черно море, на който се надявахме. Морският маршрут трябва да бъде гарантиран в пълния му капацитет. Това ще намали количеството на превозите по сухопътните маршрути през Европа, следователно няма да го има и натискът върху цените, на който сме свидетели в момента.
Унгария забрани мед и някои месни продукти от Украйна. Полша допусна отново транзит на редица селскостопански стоки след сериозни преговори с Киев и близо седмица пълна забрана за влизането им в страната. Камионите се следят чинно през целия им път през нейна територия.
-У нас пък по Великден се появи проблем с украински яйца, макар че през предишните години обикновено птицевъдите се оплакват от вноса на полска продукция? Къде е границата между чисто търговския проблем и къде започва наративът на кремълските гласове, че Европейският съюз и неговата политика в подкрепа на Украйна са виновни за всички беди?
- От изключителна важност е, че Европейската комисия намери тези финансови, логистични и регулаторни решения на проблема, с който сега се сблъскваме. Демонстрираме солидарност за Украйна, но в същото време не искаме да има проблеми в самите страни членки, причинени от решенията, взети съвместно - от общността и от комисията. Също така не искаме да отстъпим и на сантиметър пред руската пропаганда и да допуснем проруски политически настроения в петте държави на предна линия. Наистина е изключително важно, че се намери решение и това стана много бързо.
Разбира се, всички знаем, че до проблем изобщо можеше да не се стига, както и до игри на глада. Ето защо ще завърша този обзор с цитат от едноименната книга: "Докато можете да откриете себе си, никога няма да умрете от глад".
Поредно дарение с над 400 заглавия, издания на съвременни автори, класически творби, детска литература и научна, и специализирана литература получи регионалната библиотека "Емануил Попдимитров" в Кюстендил. То е резултат от създадените повече от десетилетие добри взаимоотношения между издателство "Захарий Стоянов", кюстендилско производствено..
Градушка удари села в района на Габрово и Севлиево. Жители на Батошево свидетелстват, че падналите ледени късове са били с големината на монета от 2 лева и са поразили насаждения.
Никой не знае отговора на оценките за готовността на България за приемане на еврото. Това става ясно в блиц интервю на управителя на БНБ Димитър Радев за БТА. След негово участие при откриването на паричен салон в Плевен, Радев е цитиран, че е запознат със съдържанието на конвергетните доклади. Управителят на БНБ: Напълно сме готови за..
За България делото срещу Люпчо Георгиевски в Битоля е знаково по отношение готовността на властта в Скопие да гарантира равноправието на българите и да адресират проблемите, с които те се сблъскват. Това се посочва в позиция от Министерството на външните работи. В Битоля съдят македонски българин, защото е цитирал Иван Михайлов На 21 май..
Банките в България обявиха, че са готови за присъединяването на страната ни към еврозоната. Председателят на Асоциацията на българските банки Петя Димитрова припомни, че секторът е инвестирал 400 милиона лева в процеса по преминаване от лева към еврото: "Банковата система е стабилна, ние гоним вече 200 милиарда активи, над 24 млрд. капитал - т.е., ние..
Не изключвам ГЕРБ да съборят правителството след влизането в еврозоната. Това каза пред БНР политологът и университетски преподавател проф. Тодор Галунов и коментира: "Това може да стане, защото в момента се получава така, че "ДПС-Ново начало" трупа дивиденти, без да носи отговорност . Виждаме, че поредица от кметове проявяват готовност да..
Първа копка на Индустриален парк Сливен на летище "Бършен" бе направена от кмета на общината Стефан Радев. Това е третият по площ регистриран индустриален парк в България и обхваща 2,7 млн. квадратни метра. Близо 20 милиона лева ще струва изграждането му, като 14 млн. лв. са от безвъзмездно финансиране от държавата. Днес бе даден..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..