Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кризата с украинското зърно - отражения в България, Румъния и Испания

Снимка: БГНЕС

Министрите на земеделието на страните-членки и вчера не стигнаха до решение за забраната на вноса на украинско зърно и хранителни продукти на заседанието си в Люксембург. Министърът на земеделието Явор Гечев обаче прогнозира, че до дни може да се очаква европейско решение, което да доведе до отпадането на едностранните мерки, въведени от Полша, Унгария и България срещу украинския внос.

"Аз лично очаквах още днес или утре тези мерки да бъдат взети. Казахме, че до 5-и трябва да се вземат спешни мерки, но след 5 юни трябва да се търсят дългосрочни, като петте страни - България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия да се включим пряко в тях", каза министър Гечев.

"Всичките разглеждаме едностранните мерки като временна мярка, която обаче свърши работа. ЕС започна да работи като съюз и то бързо."

Eвропейската комисия подготвя 6 култури, сред които и слънчогледово олио, които да бъдат поставени под особен надзор, съобщи още Явор Гечев.

"Ние констатираме в последните 3 месеца завишаване на количествата сухо мляко, внесено в България. Много сериозно настояваме за него и за меда, за включване в допълнителен пакет, за да може в бъдеще, ако се създадат проблеми, да бъде реагирано."

В България има много големи количества различни култури, които не можем да обработим до нова реколта, а и не можем да изнесем. Страните членки поискаха продуктите да са още 9 – сред тях пилешко месо, яйца, дори ябълков сок, посочи още аграрният министър.

"Ние не настояваме за крайност на мерките. Искаме коридорите да бъдат коридори. Това, което се случва, не устройва нито Украйна, нито България, нито ЕС. Пазарите биват губени и от България, и от Румъния, и от Украйна. Търговете за различни доставки се печелят масово, с най-ниска цена, от Русия."

Трябват устойчиви решения, и то скоро. Необходимо е да има дългосрочни мерки. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на среща с еврокомисаря по търговия Валдис Домбровскис, в която участваха и министрите на Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Снимка: БГНЕС

"Кризите идват тогава, когато пазарът се нарушава. Черно море няма да е същото в следващите 10 години, дори войната утре да спре. Коридорите трябва да се урегулират. Коридорите трябваше да са коридори, а те спират в България, спират в Румъния, спират в Унгария, спират в различните страни, на практика не тръгват оттук. Същевременно има суша в Испания, но тези количества не отиват точно в Испания, не отиват и в други, трети  държави, както и ние загубихме пазари", изтъкна още в коментара си пред медиите Явор Гечев.

Настояваме за решение с коридорите – да не натоварват допълнително нашата икономика, тоест за баланс, подчерта земеделският министър.

Той декларира, че оставаме приятелска държава на Украйна, но е категоричен, че коридорите трябва да се усъвършенстват.

"Трябва да се търсят пазари. Европа не може да погълне всичките стоки."

Българските фермери предприеха серия от протести срещу украинския внос.  Снимка: БТА

Защо Румъния не забрани вноса на селскостопанска продукция от Украйна?

Румъния сякаш не бързаше да вземе решение относно зърнените култури, идващи от Украйнапроблем, който е напът да фалира много местни фермери, поясни пред БНР кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева.

"В Румъния се получават и разпределят 3 милиарда евро годишно от ЕК, директна подкрепа от 2 милиарда за фермерите и около един – за инвестиции и може би от страх, че ако се опълчат на европейските институции, ще загубят тези пари, румънците сякаш дадоха леко на заден ход."

Най-големият страх е, че скоро по щандовете на румънските магазини може да няма румънски хляб, коментира журналистът.

Загубите, които търпят румънските фермери, са огромни. Прогнозата за реколтата на румънската пшеница за тази година е много добра, даже се очаква леко увеличение. За миналата година загубите на страната възлизат на милиарди, описа картината Ганчева. По думите ѝ румънските фермери настояват за 200 милиона евро компенсация и са поставили ултиматум на властите. Подготвя се мащабен национален протест на 7 юни.

През Румъния преминава 60% от украинското зърно и местните производители търпят много по-големи загуби от българските.

Прасета ли изядоха украинското зърно в Испания, вместо гладуващите в Африка? Тази тема развиха местни медии. По данни на ООН страната е най-големият вносител на украинска пшеница в света и втори – на царевица.

Украинската продукция пристига в страната предимно с кораби през хуманитарните коридори през Босфора, обясни кореспондентът на БНР Маргарита Ралчева.

В Испания има недостиг на зърно. Страната се нуждае от 38 милиона тона годишно, 24 милиона е местното производство. Ситуацията е по-различна, отколкото в Източна Европа, подчерта Ралчева. По думите ѝ се следи внимателно случващото се в Източна Европа, но Мадрид не е склонен да подкрепи исканията на източно-европейските страни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35