"Не съм художник, автор, човек, който притежава отговорите. Изложбата задава желание за утопично мислене, мечтаене, бленуване, което може да доведе до някакъв вид отговори. Но връзката между изкуство и отговори в реалния живот не е директна. По-скоро обогатява живота", каза Лъчезар Бояджиев в предаването "Хоризонт до обед" на програма "Хоризонт".
"Човек става личност в града, излиза от анонимността на просто жител, когато се чуе нейния или неговия град, гласът на една общност от хора. Оличностяването на всеки човек става тогава, когато придобиеш някаква гласност, някаква видимост, изразиш мнение, гласуваш, заемеш позиция. Образите, метафорите, които аз използвам, са такива, които подтикват към това да бъдеш личност, да направиш живота малко по-смислен, малко по-добър за всички останали хора."
Всичките градове, изобразени в изложбата, са абсолютно реални. Това е проект в развитие, посока, свързана с градско мислене, поясни творецът.
Венеция се нуждае от метро под островите на стария град, като по този начин да бъде поддържана и укрепена, за да не потъне. В Париж гигантският поток от туристи, които искат да се качат на Айфеловата кула, може да бъде овладян, като се построят две по-малки Айфелови кули, за да се придобият още гледни точки и да се разсее туристическият поток – това са част от посоките, в които върви художественото осмисляне на Лъчезар Бояджиев.
За София например той си представя как се слива с планината Витоша, придобиваме едно езеро, а на върха на планината се слага гигантско виенско колело, което с помощта на вятъра да генерира енергия.
"Някои от тези проекти са доста утопични, други – доста политически, трети – метафора, красива, реализуема още утре", отбеляза художникът.
Бояджиев сподели, че в София са корените му, първите три години от живота му са минали в Москва, а първите години от професионалния му живот – в Ню Йорк, че се чувства еднакво добре в Сингапур, Истанбул, Венеция и Париж.
Това не е глобалистичен проект, уточни художникът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..