Огнян Тододров - Оги е художникът, който рисува и прави вътрешен дизайн на сгради, с длето вае фигури, понякога кара такси, а в малкото си свободно време композира музика за отмора, и дори печели награди. За 27-те години, преживени в Чикаго, той има 12 изложби - самостоятелни и общи. Показвал е свои творби и в Ню Йорк, а в Европа това се е случвало 25 пъти.
Преди да прелети океана, за да тръгне към американската си мечта, познава САЩ най-вече от телевизията, а сега отблизо я вижда и усеща доста по-различна:
"Америка е като всяка друга обикновена държава със своите си проблеми. Важното е да се вместиш вътре. На мен ми харесва, защото можеш да имаш работа, да направиш нещо. Хората са различни. Приемат ни нас, чужденците, като интересна твар. Когато направиш дадена изложба по съвсем друг начин, те започват да гледат на нещата и по-този начин. Аз съм щастлив, че можем да дадем българска линия, която те да видят като план в изкуството".
Кога откри художника в себе си?
Майка ми ме удари с един дневник по-главата, който беше надраскан с малки войничета и аз потънах в тресавището на изкуството.
На колко години беше тогава?
На 4 - 5 години може би.
Никога ли не те е привличало нещо друго да правиш?
Привличало ме е, разбира се, но когато започнеш да рисуваш, ти просто не можеш да го смениш с другия свят.
Като какъв художник се определяш?
Във всичко. Аз обичам и реализма, обичам дърворезбата, орнаментиката, пластиката. Всичко, което ме развълнува, обичам да го правя.
Какви техники използваш? Имам чувството, че обичаш да експериментираш, че непрекъснато търсиш нещо ново, различно...
Да, той и животът те увлича по този начин, защото, например, ако започнеш да правиш дизайн на някакво заведение или ресторант, те кара по-съвсем различен начин да мислиш и да ръководиш нещата. Там вече нещата са съвсем други, със съвсем друг материал, а иначе, в моите графики е стандартното рисуване с перо, с туш и съответно с печат, цинкография, която е много специфична и много интересна, защото, когато правиш цинкография, рисуваш точно обратното на фотоснимката. Което е черно, трябва да бъде бяло и малко е трудно, но успявам да се справя. Със суха игла се прави. Иначе пробвам с живописта. Много ме е влякла дърворезбата, затова и направих "Св. Иван Рилски".
Дърворезбата ли е голямата ти любов?
Ако погледнем реално в исторически план, преди да започнат да правят големите скулптури, хората са започнали да правят орнаментика по бойните копия, по къщите, които са строели. След това вече започват да правят скулптурите и големите неща, които стават в Египет, в Сирия, Вавилон, Рим.
Освен с четка и с длето, ти работиш и с музика, с ноти. От къде тази страст към музиката?
Не мога да я обясня. Просто сядаш и твориш. Тя се появи, когато навремето в пионерските домове ходехме да играем. Майка ми беше хореограф. Играехме народни танци. Като останеше време, аз се промъквах, имаше пиана в страничните стаи, и започнах дрън-дрън-дрън, та до ден днешен. Просто ми идва отвътре. Не мога да ти кажа как, но даже съм щастлив, че бях направил музика за филм и спечелихме награди. Аз спечелих 3-то място. В Сеул. Режисьорът, който прави филма, спечели първо място за режисура, а на нас ни дадоха 3-та, 4-та награда за грим и музика.
Продължаваш да композираш?
Да. По-малко, защото тук толкова си разпилян. Някой път, когато има време - да!
Кое е било най-приятното ти преживяване тук, на американска земя?
Най-приятното ми преживяване са тези изложби, които правим, защото там се събираме много хора и американци, и емигранти, които оценяват нашето изкуство.
Приемаш ли, че Америка е станала съдбата ти?
Ами то стана, защото няма накъде. Когато дойдеш и живееш малко повече години. Приблизително същите години, които си живял и в България. И когато дойдеш от един малък град. Чикаго си е Чикаго. Просто един огромен град, който има изненади, има всичко, но то това е красивото. Да свикнеш с него, да се приспособиш към града, да живееш, да работиш и просто да успяваш.
Допускаш ли, че някой ден можеш да се върнеш?
О, разбира се. Всеки го крепи това. Един ден, да, разбира се, ще се върнем. Защото аз никога няма да заменя природата на Сините камъни, на красотата на боровете, на вековните букове. България си е красива. Сливен е един много интересен град с доста мургави хора там, обаче е интересен като фолклор. Аз просто си харесвам България. Не може да не се върнеш. Трябва да се върнеш!
снимки: Личен архив
До 14 октомври Русе ще е снимачна площадка на поредния игрален филм, който ще разказва вечни истории от миналото време. Атмосферата на града, къщите и хората за пореден път ще влязат в българското кино, а сега това ще се случи чрез филма "Вечерна сватба" по едноименната книга на русенския писател Иван Станков . Режисьор на филма е..
В заключителното издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: Отзвук от три големи музикални събития на столична сцена: - Софийската национална опера и балет откри новия си сезон 2025/2026 г. с великолепен спектакъл на операта “Тоска“ от Пучини - В..
В рубриката „Помните ли…?“ честваме 130 г. от рождението на оперната певица Мара Фратева, градила своята кариера през първата половина на XX век - в България и Франция. Тя е сред основателките на българския оперен театър. Въпреки славата й в зората на оперното изкуство у нас, днес тя е напълно забравена. Знаем за нея, че е родена на 25 септември..
Филмът "Алба-пътят на съдбата" е българска продукция. Заснет е от екип от Казанлък, който разказва за тракийската култура и обичаи. Режисьорът Светлин Митев разказа пред БНР, че лентата вече е имала прожекция в местното кино. "Залата беше пълна. На 25 октомври ни предстои прожекция в Пловдив". "Алба - пътят на съдбата" първоначално се..
Фестивалът "Забранено за възрастни“ гостува на Родопите с театрални спектакли за деца и младежи. 14-тото му поредно издание започна в края на септември и ще продължи до месец март 2026. Ще вземат участие седем български трупи, пет чуждестранни театъра и един филм. От 29 септември до 3 октомври бяха представени спектакли на Държавен куклен театър..
Талантлива, вдъхновяваща, цветна, изключителен арт педагог, доказан и признат в света чрез наградите за нейните ученици от школа „Колорит“. Това е художничката Майя Ананиева, която десетилетия вече вдъхновява децата и разкрива пред тях света на изкуството. В тази школа всеки ден пристигат награди за децата от различни конкурси. Наскоро „Златен..
На 24 септември международнопризнатият цигулар Светлин Русев изнесе своя успешен първи солов рецитал в австрийската столица. Концертът се състоя в аристократичната атмосфера на красивата Императорска църква, която е част от зимната резиденция на династията Хабсбург в центъра на Виена. Изграждането на дворцовата църква в Хофбург е започнало през..
" Ще положа лични усилия виновните, ако има такива, да получат най-строги наказания, предвидени от закона. С нетърпение очаквам резултатите от..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Крум Зарков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Върховният касационен съд (ВКС) директно се произнесе, че нямаме главен прокурор! Борислав Сарафов е просто един редови прокурор като всички останали...
Значителна облачност с дъжд
Краткотраен дъжд
Дъжд