Гигантски вятърен парк в Северно море - между икономическите ползи и заплахата за екосистемите

Няма нищо по-хубаво от лошото време за енергийната революция в Европа. А Северно море има много от него. Средната скорост на вятъра в едно от най-бурните морета в света е 10 метра в секунда. Дъното на Северно море е меко, дълбочината му - рядко повече от 90 метра. Всичко това го превръща в най-подходящото място за изграждането на бъдещия най-голям европейски хъб за производство на вятърна енергия с обща площ, колкото 150 футболни игрища.

"Представете си система от свързани помежду им вятърни паркове", казва анализаторът от института Брюгел в Брюксел Георг Цахман.

"Става дума за хиляди офшорни ветрогенератори, високи над 100 метра. Произведеният ток ще се прехвърля по кабели към огромни разпределителни станции, които също ще бъдат изградени в морето, и по-точно върху плаващи платформи. Разпределителните станции също ще бъдат свързани помежду си, така че във всеки един момент произведеният ток да може да бъде транспортиран до онези държави, които към дадения момент имат нужда от него. Или с други думи - говорим не просто за офшорен вятърен парк, а и за съпътстващо електроразпределение между участващите държави."

Корабът, на чийто борд лидерите на деветте северноморски държависе събраха тази седмица в белгийския курорт Остенде, освен внушителна кулиса за политиците, е внушителна машина - корабът "Конектор" полага кабели по морското дъно, които един ден трябва да свържат офшорните ветрогенератори със сушата, а от там - с потребителите из цяла Европа. Количеството електроенергия, което ще се произвежда в Северно море, е огромно: 120 гигавата до 2030 година. Това се равнява на капацитета на 120 ядрени реактора.

"Десет пъти повече от капацитета, с който разполага например България в момента", пресмята Цахман. И се съгласява, че една от първите трудности ще бъде изграждането на преносната мрежа на сушата.

"Вероятно на сушата, в близост до брега, ще се произвежда водород, който може да се транспортира през съществуващата газопреносна мрежа. Но огромната част от произведената от вятърните паркове електроенергия ще трябва да бъде пренасяна през далекопроводи."

Северно море има потенциал да се превърне в европейски хъб за вятърна енергия. Но за целта политиците трябва да съумеят да привлекат огромни частни инвестиции, като в същото време се погрижат за улесняване на процедурите по издаване на строителни разрешителни и изграждането на преносната мрежа на сушата. Старши анализаторът в брюкселският мозъчен тръст "Брюгел" отдавна предупреждава, че страните от ЕС са прекалено бавни в изграждането на офшорни вятърни паркове.

"Ветрогенераторите ще се изграждат от частни компании след обществени поръчки. Но без държавни гаранции проектът не би бил възможен. Въпросът е, какво държавно подпомагане ще е необходимо. Обсъжда се сключването на предварителни договори за бъдещите доставки на ток, които за определен период от време да са с фиксирани цени.

Друг е въпросът, как ще се финансира инфраструктурата, която трябва да бъде изградена. Тези разходи със сигурност ще бъдат частично прехвърлени върху крайните потребители и тук въпросът е, колко по-евтина може да бъде електроенергията от офшорните вятърни турбини? Калкулациите в момента показват, че добитият в Северно море ток ще бъде на конкурентни цени.

През последните двайсетина години наблюдаваме значителен спад на цените за електроенергия от офшорни вятърни паркове. Преди 10 години цената беше около 18 евроцента за киловатчас. Наскоро падна до 12 евроцента и очакваме, че в рамките на проекта в Северно море ще стигнем до 7 евроцента за киловатчас. Това е три пъти по-ниска цена, много атрактивна за индустрията. Нещо повече - 7 евроцента за киловатчас е цена, която се конкурира с цената от ядрените централи."

Стотици милиарди евро инвестиции ще глътне гигантският проект за европейски хъб за вятърна енергия. Но връщане назад няма, смята енергийният експерт Георг Цахман, въпреки че някои страни в ЕС продължават да се надяват, че ще успеят да спасят въглищните си централи.

"Идеята за бъдещето вече е изкристализирала. Въглищните централи си отиват, за тях повече няма да има субсидии. Те ще плащат все по-високи цени на водородните сертификати. В момента тя е 100 евро за един тон въглероден диоксид. Така че въглищата стават все по-неконкуретноспособни в сравнение с останалите енергийни източници. И пазарът сам ще ги изхвърли от енергийния микс", смята Цахман.

Пионер в Европа в това отношение е Германия, която току-що закри и последните си ядрени централи, а в съвсем обозримо бъдеще възнамерява да сложи точка и на въгледобива. Успява ли индустрията да е в крачка с тази енергийна революция?

"И в миналото човечеството е прескачало някои етапи в името на бързото развитие. Така е и сега. Експлозията в ядрената централа във Фукушима беше само повод за категоричното решение да се откажем от ядрената енергетика и да развиваме възобновяемите енергоизточници. Тази яснота за бъдещето дава сигурност на икономиката да планира с дълъг хоризонт", коментира пред БНР проф. Карстен Нойхоф, ръководител на програмата за климатична политика към Германския институт за икономически изследвания.

Ръка за ръка с енергийния преход върви и все още плахото преместване на икономически дейности в близост до енергийните източници. Процес, добре познат от миналото, заради принципа, че енергията привлича инвеститорите.

"Вече се води обществен дебат дали големите потребители на електроенерегия не трябва да бъдат изнесени край бреговете на Северно море. В момента тези потребители са там, където навремето е започнал индустриалният въгледобив. В Германия например това е Рурската област", отбелязва Георг Цахман. Проф. Карстен Нойхоф обаче е скептичен за преместването на икономическия център на Европа на север заради планирания вятърен хъб в Северно море.

"Такива регионални размествания са много голямо предизвикателство както за политиката, така и за обществото. В крайна сметка енергийните разходи са една малка част от общите разходи на която и да е компания. В индустрията те са около 1-2 процента. В този смисъл късият път на енергията не е от решаващо значение. Затова не мисля, че компаниите са готови да преместят производството си само заради новия енергиен хъб в Северно море. За такова кардинално решение много по-голямо значение имат близостта на клиентите и работната ръка.

В бъдеще производителите безспорно ще трябва да отговорят на засиленото търсене на екологично произведени продукти. В този смисъл те от своя страна ще преминават все повече към природосъобразно производство, в това число и към възобновяеми енергоизточници. Освен това, проектът в Северно море вероятно е първият, но съвсем няма да бъде единственият проект за изграждането на европейски хъб за производството на възобновяема енергия."

За енергийния преход в Европа вятърната енергия има ключово значение. Но и екологичен аспект от съвсем друго естество, предупреждава Ким Корнелиус Детлоф от НПО "Съюз за опазване на природата и биоразнообразието".

"Когато се опитваме да пренесем проблемите, които имаме на сушата, в морето, защото там е по-лесно да се изградят нови мощности, удобно забравяме, че Северно море е в катастрофално екологично състояние. Екосистемите са застрашени. Всъщност, в момента се опитваме да изградим нещо ново в една болна екосистема и вбиваме клин между опазването на климата и опазването на природата.

Шумът при строителните работи например е огромен проблем за обитателите на моретата. Най-чувствителни са китовете, но не само - гигантските перки на ветрогенераторите променят маршрута на птиците, някои от тях са застрашени видове. Затова все по-често се говори за изграждане ветрогенератори върху плаващи платформи.

В местообитанията на китовете плаващите платформи може да бъдат добро решение. Но въпреки това не бива да си мислим, че можем да осеем цялото море с такива платформи. Още повече, че далеч не всички точки в Северно море са подходящи за добиването на вятърна енергия.

В цяла Европа опазването на климата се разглежда само от техническа гледна точка. На политиците им убягва, че здравото море е нашият най-добър съюзник в климатичната криза. Моретата по естествен път резорбират въглеродния диоксид. Вместо това политиците виждат в морето единствено площ, която може да бъде използвана за изграждането на нови вятърни мощности", предупреждава Ким Корнелиус Детлоф.

Всъщност, ускореният енергиен преход в Европа се дължи не на последно място на противопоставянето между Запада и Русия заради нахлуването й в Украйна. В резултат на силно ограничените газови доставки Европа се видя принудена да търси алтернативни решения. Но ако допуснем, че един ден Русия отново ще доставя евтин газ за Запада, това поставя в риск вече разработените алтернативни проекти, включително и за вятърния хъб в Северно море, изтъква енергийният експерт на "Брюгел" Георг Цахман.

"Говорихме за цената на електроенергията от вятърните паркове в Северно море. Колкото и да е ниска, тя е почти двойно по-висока в сравнение с цената на руския газ, която плащаше Германия.

Ако Русия реши да ремонтира взривените тръби на Северен поток или пък един ден реши да изнася газ през Украйна и да подбие цените в Европа, това ще застраши конкурентоспособността на вятърните паркове в Северно море. Затова мисля, че Европа трябва да помисли върху начин, как да противодейства на евентуални бъдещи дъмпингови цени на руските доставки.

Нещо повече - това вече се е случвало. Когато след 2010 година за първи път в Европа масирано навлезе американски втечнен газ и в резултат от това цените паднаха, Русия реагира мигновено, увеличи доставките на синьо гориво, подби цените на европейския пазар и изтласка американците. Този сценарий може да се повтори и затова Европа трябва да бъде подготвена."

Цахман е на мнение, че за да гарантира сигурността на направените и подготвяните зелени инвестиции и за да не допусне чрез пазарните си действия Русия отново да повлияе на европейската енергийна политика, Европейският съюз трябва постави и руския газ под политически контрол.