"Това не е битка между хора с различни политически позиции". Войната на генералите в Судан

През 2019 година двамата свалиха от власт управлявалия 3 десетилетия с желязна ръка генерал Омар ал Башир в разгара на масови граждански протести срещу него. През 2021-а свалиха и цивилното преходно правителство, след което взеха уж временно властта - Бурхан като лидер, Хемети като негов заместник.

От началото на тази година течеше процес на формиране на ново преходно правителство, което да организира избори. Бурхан и Хемети обаче си обявиха война, официално спорейки кога Силите за бърза подкрепа да се интегрират в армията.

Вината за създалата се ситуация до голяма степен е на бившия президент Ал Башир, който за да си осигури стабилна власт, управляваше на принципа "Разделяй и владей". Групировката на Хемети е създадена от бивши главорези от "Джанджауид", които извършиха геноцида в Дарфур в началото на века. Тя е узаконена с решение на парламента и контролира добива на петрол и на злато в Дарфур. Има връзки с "Вагнер" - руската армия от наемници. Радва се и на подкрепата на богатите арабски петролни монархии - заради помощта й срещу хусите в Йемен. Бурхан пък има подкрепата на Египет.

• В Судан не спират тежките боеве за контрол на страната

• Враждуващите страни в Судан се разбраха за ново 72-часово примирие

Защо Бурхан и Хемети станаха толкова непримирими врагове?

Темата коментира пред БНР Джилиън Лъск - председателка на най-голямата във Великобритания асоциация на изследователи на Судан.

"Пропастта между двамата е много голяма. Силите за бърза подкрепа трябваше да бъдат интегрирани в редовната армия още докато генерал Омар ал Башир беше на власт. Това обаче не се случи. Хората на Хемети не са истински войници. Не че в редовната армия може да се говори за армейска дисциплина.

Ако обаче се задълбочим повече, отговорът на въпроса опира до подкрепата за генерал Бурхан от страна на ислямистките политици и организации, които стояха зад сваления през 2019 година от власт генерал Ал Башир. Спорно е дали и той е ислямист. Но пък никой не можеше да стане генерал без тяхната подкрепа. При управлението на Ал Башир най-малкото е трябвало да се съгласява с тях за всичко.

Хемети пък се представя за антиислямист, но именно той им свърши работа по време на геноцида в Дарфур. Затова той може и официално да не е част от ислямисткото движение, но няма как да иска да има морално превъзходство над тях."

Судан, макар и много беден, иначе е голяма държава, богата на природни ресурси. В този смисъл е нормално погледите на водещите световни сили да са насочени към тази страна. Но дали можем да говорим за някакво външно вмешателство?

"Да, има чуждо вмешателство, но като цяло причините за ставащото са си чисто судански. Враждуващите страни - двамата генерали и техните сили, както и ислямисткото движение, не са зависими от чуждите правителства. Въпреки че ислямистите могат да разчитат на финансиране от симпатизанти в арабските монархии в Персийския залив и не само от там.

Съединените щати доста се поотдръпнаха напоследък. Много обикновени суданци смятат, че това не е трябвало да става, защото  въпреки всичките си недостатъци, Америка е демокрация и, разбира се, военна сила. Много демократи в Судан биха желали американците да проявяват по-голям интерес към страната им.

А Русия? Русия, да. Тя е заинтересована от много страни в Африка. Интересите й са свързани основно с търговията и с начина на гласуване на африканците в ООН. В Судан Русия се опитва да разшири влиянието си. Външният министър Сергей Лавров беше на посещение там тази година. И не само военната компания "Вагнер" играе роля тук. "Вагнер" е свързана със Силите за бърза подкрепа - с обучението им и със снабдяването им с оръжия и военна техника.

Това отклонява донякъде вниманието от опитите на руското правителство да се сдобие с военна база на Червено море, близо до Порт Судан. Това беше договорено с генерал Бурхан преди да избухнат сегашните сражения - след преврата през октомври 2021 година, когато той на практика смаза прехода към демокрация. Споразумението обаче не беше финализирано и Русия очевидно се стреми това да стане.

Египет е май страната с най-голям интерес към Судан и традиционно подкрепя суданската армия, без значение обвързаността й с ислямистите. Подкрепата е и икономическа, и военна. Египет смята Судан за свой "стратегически заден двор" и смята, че има право да се намеси там, но суданското общество е категорично против."

При това положение е трудно да се види кой може да бъде посредник в Судан...

"Различни държави се самопредложиха за посредници. Турция например, която има проислямистко правителство, което не е много окуражаващо за демократичната част от суданското общество. Израел също предложи да посредничи, но и там е проблематично - заради отношенията му с арабските държави по принцип. Въпреки че Израел подписа и със Судан договор за нормализиране на отношенията като част от Авраамовите споразумения.

Посредничеството обаче не е най-големият проблем. Много е важно, разбира се, да бъде договорено прекратяване на огъня - трайно примирие. Но какво ще стане след това? Дали демократите в Судан - която и да било от многото им партии - биха седнали отново да преговарят с тези хора, които в момента разрушават държавата им? Много трудно. Как може собствената ти армия да ти обстрелва столицата!"

• Оля Ал-Ахмед: Проблемът в Судан може да ескалира и да разпали целия регион

Каква е опасността от пълномощабна гражданска война в Судан?

"Хората говорят за това, но е много важно да се подчертае, че цивилното население изобщо не е замесено в случващото се. Това не е битка между хора с различни политически позиции. Ислямистите стоят зад случващото се, защото имат интерес да десталибилизат страната. И не ги интересува колко невинни хора ще загинат. Така беше и по време на войната в Дарфур - 400 или 500 000 души бяха избити от собственото им правителство. Жертвите не бяха въоръжни бунтовници, а почти всички бяха цивилни.

Ако конфликтът прерасне в гражданска война, хората няма да застанат зад едната или другата враждуваща сила. Но е твърде възможно да се стигне до хаос и безредици. Защото суданците са отчаяни - нямат питейна вода, нито достатъчно храна, лекарства."

• Водните запаси в Судан се изчерпват, някои хора са принудени да пият вода от река Нил

• От Судан са били изведени 1600 европейски граждани

Судан се намира в една много нестабилна част от света. Със съседи, между които Либия и Чад. Колко е опасно разпространението на конфликта от тази гледна точка?

"Известно е, че силите на Хемети са се сражавали в Либия. Там на практика няма установена власт. Но в същото време пустинният район на границата между двете съседни държави не е населен, така че конфликтът не може просто да се прехвърли от Судан в Либия. Не мисля и че Либия е в състояние да се намеси в Судан. Египет обаче може и това е проблем.

Десетки хиляди суданци потърсиха убежище в Египет, но не са желани там и не им предлагат помощ. Някои отиват от Дарфур в Чад и в Централноафриканската република, където "Вагнер" има силни позиции. А Дарфур е най-нестабилната част в страната, като се изключи столицата Хартум. За хората там войната е нещо нормално. Там е опасно, а границата е дълга и е невъзможно да бъде охранявана.

Властите в Чад изглежда се тревожат много. Не може да се каже, че откакто умря диктаторът Идрис Деби там има стабилна власт. Събитията могат да са дестабилизиращи за Чад, както и за Централноафриканската република."