Работилница „Седянка“ беше създадена преди няколко години във Велико Търново от група ентусиасти с различни професии, които са посветили личното си време да възродят традиционните умения на българските жени в подреждането на дома и изработването на облеклото. Година след година ученичките, майсторите и майсторките се множат, обменят идеи, показват майсторлъка си по различни фестивали и събори в цялата страна, възраждат старите ни занаяти.
Една от майсторките е великотърновската Искра Илиева:
„Основно с пластене на вълна, занимавам се с плетене на една кука и фриволите напоследък започвам да владея, защото ми е много интересно. И така вече над 10 години. Започнах на зряла възраст, защото вече имам повече свободно време, така си осмислям дните, развличам се, запълвам си времето и ми е много интересно. Носят ми удовлетворение и главно това, че, когато съм направила нещо и някой го хареса, аз „умирам“ от щастие. На младите пожелавам да са здрави, всеки да си върви по пътя, който е поел, и ако някой има желание, мога да го науча на някои от тези занаяти“.
Близо седем десетилетия на везбата се е отдала Елка Хинова. Започнала с иглата и конците да твори красота от 6-годишна:
„Зареждат ме с положителна енергия, с емоции. Любими са ми старите, автентични, не съвременните шевици. Те са по-колоритни, по ги чувствам като излъчващи положителна енергия. Трето поколение везбарка съм след баба ми и майка ми. Гоблените ми пълнят шкафовете, а с бижутата с българска бродерия давам положителна енергия, поне така си мисля, на този, който си ги купи. На внуците съм направила цели носии с българска шевица. Едната е в Монреал, Канада. Внукът ми беше атракция на абитуриентския си бал с мъжка северняшка носия, която направих с помощта на „Седянка“. На младите пожелавам да се върнат към корените си, повече да бъдат спазвани традициите и да не забравят България“.
България може да е в сърцето и душата навсякъде по света, дори с една гривна или брошка с калоферска дантела, с цвете на детската диадема от плъстена вълна. Старите ни занаяти си имат съвременното приложение в интериора на дома и облеклото, разказва дългогодишната майсторка от „Седянка“ Димка Боянова:
„Всъщност, използвайки старите техники на занаятите, ние изработваме нови изделия, които са приложими в съвременния живот като бижута, елементи на обзавеждането на дома. Няма да оплетем голяма рогозка от царевична шума, но ще направим малка красива подложка от царевична шума, която ще намери място в интериора на дома. Ще направим от плъстена вълна красиви цветя, които могат да бъдат включени в диадемите за косата на момиченцата. За младите дами калоферската дантела е разкошно плетиво, което те няма да си го сложат като якичка, както някога, но ние даваме възможност тя да бъде вплетена в гривна, да бъдат изплетени разкошни дантели от калоферска дантела като картини, рамкирани, и поставени на стената у дома, това е като рисуване с конец и цветове. Ние сме новите баби, които ще научат внуците си“.
На стана и писаните черги се е посветила младата Елица Максимова от Велико Търново и, докато пресуква и прехвърля конците, пътува към себе си, отваряйки се към околните:
„Било е детска мечта, която сбъднах, когато пораснах и можех да си го позволя. Отидох да се уча при майстор Веселин Фесчиев, учител на много тъкачи в България. Като съм споделяла на баби, лели, че искам да се науча да тъка, да изнамерим стан, те не ме посрещаха сериозно, казваха, че е нещо отмиращо и ненужно. Но аз имам афинитет към старите неща и старите занаяти. Вярвам, че сега успяваме да ги възстановим и върнем към живот. Тъкането е магия, вълшебство е работата с цветовете, работата с различните текстури и видове прежди. Уникално е, все едно раждаш дете всеки път. Това е пътешествие вътре към мен, което споделям с хората около себе си“.
Ако искате да се научите или да си купите нещо, потърсете майсторките, ще ги срещнете по фестивали, изложения и събори и допуснете в бита и ежедневието си българските занаяти.
Снимки: Здравка Маслянкова
На 11 май - в деня, в който почитаме паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, библиотекарите празнуват своя професионален празник. С богата културна програма служителите на Столична библиотека отпразнуваха своя професионален празник в Деня на Европа – 9 май. Беше представено стихотворението „Похвално слово“ изпълнено от неговия..
Врачански ученици от училищен клуб по фотография подредиха изложба със снимки, които показват модернизираната пешеходна зона на града. Изложбата е част от националната инициатива "Детективи на европейски проекти", която се изпълнява от областните информационни центрове у нас по проект на Европейската комисия. Фотосите са подредени в изложба,..
Ловеч - град с много история . Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч. Тук..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. В село Дъскот жените правят единствените в региона мариновани яйца , нещо като киселите краставични, но не съвсем. Своя пристан в..
В Силистра професор Петър Стоянович представи новото си изследване "Царска България (1879 - 1946) – Българският владетелски двор" , написан в съавторство с доц. д-р Ивайло Шалафов. Това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор от времето на т.нар. Трето Българско царство...
Участието на България редом със Съветската армия в битките в края на Втората световна война е спасило страната ни от разпарчетосване. Това мнение изразява 98-годишният доц. д-р Иван Сечанов, който скоро трябва да навърши 99 години. Той е председател на Съюза на ветераните от войните на България. " Война повече не трябва да има . В момента..
Поредната изследователска мисия "От извора на България" отведе хореографа Александър Трендафилов и танцьорите от столичния клуб за народни танци "От извора" в русенското село Николово. Преди дни площадът пред читалището в село Николово, русенско, се превърна в арена за среща на хърцои от две села - домакините от Николово и приятелите им от..
В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората,..
"Нека влезе, за да излезе най-накрая." Този призив отправи в интервю за БНР политическият анализатор Георги Харизанов, член на ГЕРБ, в отговор на..