Какви са нагласите и очакванията на гласоподавателите преди изборите в Турция?

Репортаж на Юзлем Тефикова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 14 май в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. Резултатът от този вот ще е решаващ за бъдещия модел на управление на страната и дали тя ще продължи да бъде президентска република. Според последните социологически проучвания се очертава сигурен балотаж между действащия президент Реджеп Ердоган и кандидата на опозицията Кемал Кълъчдароглу.

Общо четирима са кандидатите за президентския пост в Турция: управляващият президент и лидер на „Партията на справедливостта и развитието“ Реджеп Тайп Ердоган, чиято кандидатура е издигната от коалиция „Джумхур“(В буквален превод означава народ. Оттам идва и думата за президент на турски, съставена от cumhur-народ и başkan-лидер, джумхурбашканъ, т.е. този, който е начело на народа), лидерът на опозиционната „Републиканска народна партия“ Кемал Кълъчдароглу, чиято кандидатура е издигната от коалиция „Миллет“ (буквално може да се преведе като народ, нация), д-р Синан Оган от коалиция „АТА“ ( Ata на турски означава прародител) и Мухаррем Индже от партия „Мемлекет“ ( в превод означава - родина, роден край).

Вотът в чужбина приключи на 9 май. Според официални данни на Централната избирателна комисия в Турция, имащите право да гласуват в чужбина са били общо 3 416 150 души, от които са гласували 1 817 010, т.е. 53,18 процента.

В България в избирателните списъци са вписани близо 7900 души. Сред тях е и 23 - годишната Сена Огуз. Родителите ѝ са от Адана, тя е студентка в педагогическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски. За пръв път гласува на турски избори. Относно избора си сподели:

„Като един млад човек аз искам добри условия за начин на живот, мисля, че трябва икономиката в Турция да се оправи и може би трябва за него да се борим малко повече като народ и като държава. Но ако ме питате дали одобрявам това, което прави сегашният ни президент Реджеп Таййип Ердоган, мога да кажа, че го одобрявам и мисля, че трябва той да продължи управлението на Турция.“

Джеврие Нуриоглу живее в Черкезкьой, област Текирдаг. Работи в частния сектор. На въпроса „За какво гласувате? За същото управление или промяна на курса на управление?“ тя отговаря: „Искам управлението да се смени. Според нас някои неща са недостатъчни. Цените всеки ден се покачват. Според мен това вече е голям проблем. Ще гласувам за коалиция „Миллет“ с кандидат Кемал Кълъчдароглу. Защото ни обещa “Baharlar gelecek” - „Ще дойде пролет, т.е. ще дойдат добри времена.“

Не на това мнение е Байрам Чолакоглу . Роден в Асеновград. През 1973 година заедно със семейството си се изселват в Коджаели. Стартира кариерата си като университетски преподавател, има докторска степен по икономика. Над седем години е бил председател на едно от най-големите изселнически сдружения „Сдружение за култура и солидарност на балканските турци“ (Bal-Türk). В момента е на ръководна длъжност в община Коджаели.

На въпрос "За промяна ли гласувате, или за продължаване на същия курс на управление", той отговаря:

„Не виждаме причина за промяна. Защото Турция не се управлява със заповеди, идващи от САЩ, Лондон, Париж, Берлин, управлява се от Анкара! Нашият избор е този. Терористите вече не могат да действат в Турция, както преди. За една независима, силна страна, за която движеща сила в отношенията с България и другите съседни страни е “win-win” принципът, т.е. да печелят и двете срани, за една Турция, която се управлява от Анкара, аз предпочитам Ердоган“.

Според някои наблюдатели, ако спечели Ердоган, страната ще продължава да е президентска република, ако загуби изборите-моделът на управление ще се промени. Как бихте коментирали това? Байрам Чолакоглу отговаря:

„Отговорът на този въпрос се съдържа и в сравнението със ситуацията, в която се намира България. През последните около две години и половина почти през шест месеца се организират избори. Но не може да се състави правителство. В Турция опозицията обещава нещо подобно на народа, обещава нестабилност.“

На въпроса какво е решението на много високата инфлация в Турция? Какво е нужно да се направи след 14 май той отговаря:

„Всъщност икономическият проблем в страната се дължи на това, че енергийно страната ни е зависима от чужди източници. Турция годишно харчи около 90 милиарда долара за енергия. В началото на месеца черноморският природен газ се пусна в експлоатация. Открити са нови петролни залежи. Изглежда, че сме близо до откриването на средиземноморския и шистовия газ. Смятам, че това ще бъде добър ход за финансова стабилност.“

Относно българските изселници в Турция д-р Байрам Чолакоглу сподели:

„Като политически възгледи българските изселници в Турция нямат хомогенна структура. Но общото между тях е, че която и партия да подкрепят, те не участват в политическите механизми и вътре в партиите, не участват пряко в политиката, не правят политика. Политическите си предпочитания изразяват чрез вота. И другото важно за изселниците, за турците от България е, че те са много работливи и техните доходи са доста над средното ниво за страната.“

Али Озбек живее в Къркларели. Работи в охранителна фирма. На въпроса за какво ще гласувате?“ отговаря:

„Вече след 21 години искаме да отпратим сегашното управление, да се „пенсионират“ вече… Аз ще гласувам за Кемал Кълъчдароглу. Започвайки от образованието, икономическата структура, съдебната система, искаме всичко това да се промени, да дойдат нови неща. Преди с една минимална заплата можехме да се позволим повече. Сега не можем да си позволим същите неща.“

Попитах Али Озбек дали има наблюдения относно нагласите на хората след опустошителните земетресения в Турция от началото на февруари. Относно това той отговори:

„Населението в тези райони главно подкрепя сегашното управление. Но след земетресението се почувстваха самотни, в безизходица. Следим новините, социалните медии. Управление с един лидер не е успешно. Какво имам предвид? Има земетресение и се чакат инструкции от един единствен човек. Докато той не каже, никой не може да се намеси. Избухва горски пожар, ако президентът не заповяда, не може да се гаси пожара. В тази държава до това стигнахме…

Има го и това, не е само земетресението. Преди мисля, че около година - година и половина при нас се получи една девалвация. Изведнъж доларът се покачи и от около 7 лири скочи до 19-20 лири. Цените на жилищата скочиха, цените на автомобилите много се повишиха. Това оказа огромно влияние върху покупателната способност на народа. Поради тази причина хората са ядосани на управляващите. Поради икономическите трудности, хората малко се отдръпнаха от управляващите.“

За ситуацията говори и Сена Огуз, чиито родители са от Адана, една областите които бяха силно засегнати от опустошителните земетресения в началото на февруари. За тази трагедия Сена сподели:

„Преживяхме голяма трагедия в 10 големи града. Моите роднини и близки хора преживяха много големи трудности след земетресението, Но сега това, което чувам от тях и от новините е, че се прави всичко възможно да се направи най -удобно като начин на живот за тях.“

А за помощта от България Сена сподели: „Аз се гордея с това беше, че България беше първата европейска държава, която изтича към моят родния град за помощ. Опитва се да направи всичко ,възможно и наистина бях много благодарна. Също така и моята държава беше много благодарна, затова много и много се гордея“.