Изкуство извън зоната на комфорт в изложба на Полина Герасимова

Съдбата им е представена с неонови портрети, които можем да видим, но и да прочетем. В изложбеното пространство има и четири стаи за така наречените brain games, игрови стаи, в които ще откриете предизвикателства не само за ума, но и за душата. Заедно ще се учим да четем на брайлова азбука, да усещаме околната среда като Хелън Келър без зрение и слух, да свирим на инструмента Музико със светлина без да я докосваме, да композираме като Бетовен чрез вибрация. За да се случи всичко това в ефир, влизаме в първата тъмна стая.

"Принципът е много лесен, на човек му трябва време, за да свикне с усещането на точките по пръстите, за да разчиташ. Пред нас в момента е българската азбука, под всяка буквичка имаме изображение на колко точки отговаря и как са разположени тези точки. Те са като парченца домино. Целта е да се пренесем в света на слепите хора, които не виждат, да си представим, че сме на тяхно място и да усетим как четат те. Това е все едно сме в първи клас и се учим да четем", обяснява Яна.

• В Музейко ще покажат музикален инструмент за деца с увреждания

• Полина Герасимова: Много е хубаво да живееш без всякакви предразсъдъци

Анелия помага за свиренето на Музико – специален инструмент, разработен от Полина и екип приятели и специалисти в различни области. Целта е децата с увреждания да могат да навлязат в света на музиката. Нотите са изписани с точки, а на всяка нота отговарят различен цвят и сензор.

"12 музикални "пръчки", като всяка от тях е обозначена със съответната нота, която може да се докосне от детето и ако то не вижда изобщо, с лявата си ръка хваща, за да знае коя нота държи, а отгоре пуска ръката си на разстояние, без да я докосва. Ако детето не чува, то ще се ориентира по светлините, за да разбере какъв е ритъмът, който прави", разказва Анелия. Според нея най-хубавото е, че инструментът дава на детето усещане за контрол и то може да избира в кой момент какъв звук да издават "пръчките".

"Музиката ни е вродено да ни е близка на всички. Ние имаме инстинкт да я търсим във всичко, да я откриваме дори там, където я няма. Защото ни дава някаква хармония, някакъв ритъм. Особено в страна като България децата с увреждания нямат кой знае какви възможности за забавления, те са доста лишени от това, което за обикновените деца е супер достъпно. Това е нещо, което те биха почувствали като много свое, за тях е направено специално. Точно този вид неща са ценни – когато знаеш, че някой те е включил, помислил е само за теб."

Близо до Музико е тъмната стаичка, за която ни помага куклената актриса Латина. Тя много харесва поверената ѝ стая. За да влезете, ще ви помоли да затворите очи и ще ви сложи превръзка, за да е сигурно, че не виждате, както и слушалки, които изолират шума. Така се озовавате в абсолютна тъмнина. В слушалките звучат например вълни и чайки.

Посетителите реагират различно, свидетелства Латина.

"Има един текст, който се прожектира. Просто някои хора го виждат, други не, защото не всички решават да си отворят очите. Повечето хора потъват в звука."

Според Латина тази тъмна стая дава възможност за автоматична медитация, защото няма нужда да се настройваш, "просто влизаш и сетивата ти са изключени, най-активните, и умът ти се изключва."

В четвъртата стая вече ни очакват Елица и една от първите посетителки на изложбата – Йоана. Музикален уред в стаята възпроизвежда по 20 секунди от две от симфониите на Бетовен, както и от Лунната соната.

"Слагаме слушалките, за да чуваме максимално добре, слагаме си ръката върху уреда, за да усещаме вибрациите през цялото време и слушаме. След това имаме четвърти бутон, който възпроизвежда единствено вибрацията на една от тях, и ние трябва да разпознаем единствено със сетивността си коя от симфониите сме чули. По този начин можем да разберем последната симфония на Бетовен – Деветата, как е била написана, тъй като той тогава е бил почти изцяло глух и реално е усещал само вибрациите, докато я е композирал."

Въпреки силата на Бетовен, и двете с Йоана не се справихме от първия път, за разлика от Елица, която все пак признава – да "чуваш" с ръце е трудно. За да ни улесни, Елица подсказва: "по-ниските звукове всъщност се усещат много повече, отколкото високите."

Освен четирите тъмни стаи на изложбата, можем да разгледаме портретите на известни личности с невероятни постижения и открития, които имат едно или друго увреждане. Част от хората са само с физически проблеми, други имат психически. Нищо обаче не ги спира да покоряват своите върхове. Към потретите има кратки биографии, достъпни за зрящи и незрящи. Спирам се пред един заедно с Аглика, която работи във фондация "Хоризонти" и помага на хора със зрителни увреждания да се социализират по-добре.

"Брайловата азбука отнема един знак повече – първите две точки една под друга, това е символът за главна буква. В брайла няма как да има голяма буква и малка буква. Когато е цифра, има съответно символ за цифрен знак", пояснява тя.

Преди това Аглика е работила с деца и семейства в риск, което сякаш е нейната стихия, защото да помогнеш на другите сами да си помогнат е безценно предизвикателство. Аглика има остатъчно зрение, чете информацията на брайл, но може с очи да прецени разстоянието до картината, какви са цветовете и светлините на различните портрети. Ранното привикване и обучение на брайл развива сетивността, казва още тя. На изложбата Аглика се чувства в свои води. 

"В случая ми е комфортно, защото някой го е направил с мисъл, усещам посланието."

А на гостоприемната сцена на ярките неонови светлини и пълния мрак се качва и авторът на изложбата – Полина Герасимова.

"Исках за един конкурс една обществена тоалетна да я адаптирам за хора с увреждания и се чудех какво мога да направя", споделя тя за своята мотивация да създаде специалната си изложба. Първоначално идеята ѝ била "доста по-авангардна и агресивна", представяла си, че може да сложи "мек под с препятствия и хората вътре да падат и да стават, да е наистина супер тъмно."

"Музико е нещо, което ме накара да имам смисъл да се будя сутрин. Всички ние си задаваме този въпрос – защо си тук и защо се събуждаш сутрин. Откакто го направих това нещо, вече имам смисъл."

Всички звезди в изложбата на Полина не просто са постигнали много, а по думите ѝ са най-добрите в това, което правят.

Полина е заклет сърфист. Признава, че може да издържи два месеца само да сърфира, без изкуство, а само с изкуство без сърф може да издържи по-дълго време.

"Изкуството е субективно и никога не можеш да кажеш кое е правилно и кое – грешно. То те променя по някакъв начин."

За следващия си проект Полина Герасимова е замислила "тотално смесване на сетивата."

Произведенията на Полина ще бъдат в Студентския дом до 18 май. 

Цялата история чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева