Първото класно училище у нас на 180 години

Всяка година училищата, които остават пусти за празничното „Върви, народе възродени“, се увеличават, защото няма деца. Голяма част от сградите са оставени на произвола на съдбата. Други, вече бивши школски постройки, са превърнати в частни имения, старчески домове, хосписи или производствени бази. Преди 180 години във възрожденска Елена се завръща от обучение в Гърция и Русия Иван Момчилов и събира местните първенци, за да построят училище, което става първото класно училище у нас. Това не е случайно събитие, а сградата е запазена и до днес, разказва еленският историк Иван Стойков: 

„Като идва тук, вижда, че няма нормални училища, има едно долномахленски, горномахленски училища, които са били на богословска тематика. Събира чорбаджиите и бакалите и им казва: „Дайте да направим нещо смислено, защото това не е така“. Те развързват кесиите си и за една година, благодарение на ангарията на населението и на труда на майсторите се изгражда Даскалоливницата“.  

Иван Момчилов установява добър училищен ред и дисциплина с биене на звънец и определяне на дежурни ученици. Въвежда нови предмети за обучението, открива училищна библиотека, урежда честване празник на училището в Деня на Свети Три светители. Пръв говори още през 1844 година за славянските равноапостоли Кирил и Методий пред учениците и пише за тях тропар (похвална песен).  

Какво се е преподавало в първото класно училище у нас: 

„Първо те трябва да знаят библията, трябва да знаят история, география, гимнастика, философия, физика, математика, български език, гръцки език, турски език, които в един съвременен хуманитарен университет и сега се изучават“. 

Девиз на училището става призивът на Иван Момчилов: „Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от своето”. 

По книгите на Момчилов образованието у нас продължава до 40-е години на миналия век. В началото училището е било с две стаи – едната за ученици, а другата за студенти, разказва Иван Стойков: 

„Учениците е можело на бъдат на 7, на 10 и на 11 години, те учат едно и също. Студентите в другата стая трябва да са на поне 18, 20-годишни. Едните учат по взаимноучителния метод, а другите учат по метода на дидактика Коменски. Курсът на обучение е бил двегодишен“. 

Бъдещите български просветители, писатели, основоположници на висшето образование у нас, революционери, политици са били възпитаници на еленската Даскалоливница:  

„Петко Славейков, Драган Цанков, Добри Войников, бъдещият професор Стефан Бобчев, който основава днешния Университет за национално и световно стопанство, Никола Козлев, Радко Радославов, като ученик тук е учил Стоян Михайловски, който ще честваме с неговия химн и музиката на Пипков „Върви, народе възродени“. Петко Славейков нарича сградата Даскалоливницата, когато той идва през 1848 година. От тогава до 1852 година, когато той преподава заедно с бъдещия професор Никола Михайловски и по-късно декан на Историческия факултет и преподавател по старогръцки език в Софийския университет, тогава училището достига степен учителски институт“.

Повече от сто възпитаници на еленската Даскалоливница посяват семето на просветата в 66 града и 59 села от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.  

„Трябва да я тачим, защото това са темелите на училището, защото един народ няма ли минало, няма настояще, няма и бъдеще. На база тези темели се изграждат първият кат, вторият кат на училищата. На базата на тези темели се изгражда по-късно и бъдещият университет в София „Св. Климент Охридски“. Както казва Петко Славейков в едно свое произведение: „Учението е потребно на всякой народ“, разказва еленският историк Иван Стойков.  

Днес 180-годишната Даскалоливница в Елена е музей. 

В навечерието на Празника на буквите на стълбите, водещи към СУ „Иван Момчилов“ и НУ „Иларион Макариополски“ в Елена, бяха изписани ликовете на еленските възрожденци и просветители и думите на Стоян Михайловски от химна „Върви, народе възродени“. 

Снимки: Здравка Маслянкова