"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.
"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.
По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.
Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".
"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.
Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...
Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.
Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.
"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.
"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".
Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.
"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.
Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.
Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.
" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..
История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..
Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела. За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..
Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" . Колкото..
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя . " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..
Трагедията в Кочани не е забравена, а човешката съпричастност е жива - месец след пожара в дискотека "Пулс", при който загинаха 62 млади живота, се връщаме отново към трагичните събития. Хиляди граждани на Кочани почетоха паметта на жертвите при пожара в дискотеката "Пулс" Почина управителят на дискотеката в Кочани. Той е 60-ата жертва на..
БАБХ трябва стриктно да следи и да прилага по-тежки мерки спрямо тези вносители, които нарушават европейското законодателство. В 4 от 8 големи търговски вериги няма българско агнешко , алармира още съпредседателят на НОКА. "В София има само в 4 вериги, и то по-малките." И най-слабата държава е по-силна от всеки контрабандист , смята..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата..
Най-силната реклама на Тракийския университет е качественото обучение и начинът на живот, цената на живот и студентите да развиват своите..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското..