Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млади учени изследват миграцията от града към село или как съжителстват софийският съсед и комшията от Германия

Смело на село и как се живее в защитена територия - за и против

15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии

8
Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Млади учени изследват миграцията от града към село, дори и на чужденци в български села, както и живота в защитените територии – това  са гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей /ИЕФЕМ/ при БАН.
"Важно е да поясним, че етнологията изследва не само традициите, но и съвремието. Проектът ни - .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства започна точно преди пандемията през 2019 - 2020 година. Така че наблюдавахме бумът на търсене на селски имоти през пандемията. А ние го започнахме, защото вече имаше статистически данни за повишен интерес към живота на село, за изместването от градска към селска среда, каза в "Нощен Хориозонт" Ивайло Марков.

"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.

"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.

Село Дреновец                                Радио ВИДИН                                                                                                               радио Видин

По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.

Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.

Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...

Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.

Колаж на Радио ВИДИН

Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.

"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.

"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.

"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.

Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.

Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Евелина Келбечева: Атентатът в храм "Св. Неделя" е началото на ерата на държавния тероризъм

" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..

публикувано на 18.04.25 в 12:34

История с добър край - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ получиха бежански статут

История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..

публикувано на 18.04.25 в 11:29
проф. Георги Фотев

Проф. Георги Фотев: За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш, мисленето е най-трудното нещо

Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела.  За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..

публикувано на 18.04.25 в 11:00

В Кочани посрещат Възкресение с болка и надежда

Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" .  Колкото..

публикувано на 18.04.25 в 10:37

Нерегламентирани автосервизи, евтини ремонти, липса на правила... докъде ще я докараме

Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов.  По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя .  " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..

публикувано на 17.04.25 в 11:45
На бдението за жертвите на пожара в нощен клуб в град Кочани, Северна Македония, 19 март 2025 г.

Месец след трагедията в Кочани: Човешката съпричастност е жива

Трагедията в Кочани не е забравена, а човешката съпричастност е жива - месец след пожара в дискотека "Пулс", при който загинаха 62 млади живота, се връщаме отново към трагичните събития.  Хиляди граждани на Кочани почетоха паметта на жертвите при пожара в дискотеката "Пулс" Почина управителят на дискотеката в Кочани. Той е 60-ата жертва на..

публикувано на 17.04.25 в 10:11
Симеон Караколев

Новозеландското българско агнешко – разграден двор ли сме?

БАБХ трябва стриктно да следи и да прилага по-тежки мерки спрямо тези вносители, които нарушават европейското законодателство.  В 4 от 8 големи търговски вериги няма българско агнешко , алармира още съпредседателят на НОКА. "В София има само в 4 вериги, и то по-малките." И най-слабата държава е по-силна от всеки контрабандист , смята..

публикувано на 17.04.25 в 09:03