Време ли е за българска шрифтова идентичност на кирилицата?

Време ли е за българска шрифтова идентичност на кирилицата? И дали българските сайтове имат проблеми с това, че тя е близка до руската.

Ситуацията е следната. Като част от интернет сайта на БНР Златко Желев забелязал – оформените по правилата на българската граматика публикации изведнъж се оказали "скрити" в алгоритъма на търсачките.  

"Гугъл" и социалните медии въведоха рестрикции спрямо кирилизацията. Това се случи може би месец след руското нахлуване в Украйна. Признават само горни кавички. Всичко, свързано с Русия, "Гугъл" по някакъв начин го забранява, публикацията става невидима, не можеш да я намериш по ключови думи. Сънародниците ни в страни от ЕС или в САЩ не могат да достигнат до тези материали". 

Според проф. Виктор Паунов, известен български художник - илюстратор и преподавател в Художествената академия, няма смисъл да променяме езиковите си правила заради политико-социални формулировки.

Той казва, че към момента дебат в неговата сфера за подобни рестрикции няма.

Засега опасения за "осакатяване на езика" няма, казва и Иван Нейчев. Той е добре запознат с развитието на кирилските шрифтовете за компютърната среда. Още в началото на 90-те на миналия години той участва в правенето на български шрифтове за появяващите се операционни системи. И до момента наблюдава еволюцията на използването на кирилицата: 

"През последните пет години има раздвижване и в голяма част от онлайн медиите кирилицата вече е българска. От дълги години в операционните системи трите модула – шрифт, език, текст, са технологично обработени и на тема кирилица няма проблеми… Във всички операционни системи кодовата таблица "кирилица" поддържа едновременно български, руски, македонски, сръбски, белоруски, украински. Напоследък белоруският и украинският искат да направят еманципация и имат няколко специфични знака, които искат да вкарат като техен стандарт. Но засега не се е стигнало доникъде". 

И макар специалистите да не отчитат проблем с разпознаването на българската графична система на кирилица, Иван Нейчев вижда в повдигнатия въпрос възможност. Въпросът за българската графична идентичност да бъде уреден по някакъв начин. Той припомня скорошната инициатива графичната идентичност поне на администрациите да бъде уредена със закон. Но и признава, че интересът към тази тема с времето е различен. До степен, в която съобщението за приемането на България в ЕС през 2007 година:

"България влезе с руска кирилица. Бяхме стигнали до момента да подарим, за да не се стигне до финансови интереси, комплект шрифтове и на нашия парламент, и на европейския парламент, с които да бъдат оформени. Поради различни причини всичко замря".  

Проф. Виктор Паунов коментира, че е можело нашата форма на кирилицата е да бъде третата азбука – с латиницата и с гръцката.

В многобройния избор от шрифтове, казва той, е въпрос на предпочитания кои шрифтове да се използват.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

снимки: Добромир Видев, Ани Петрова