Зор Алеф - откривател на мистичната сила във всеки от нас

Майката на Зор Алеф, Иванка я наричали Мистерия, била лечителка, и още от малък Зор Алеф наследил и изучил уменията и мистериите от тази жена, изцерила и помогнала на толкова много хора. А словото без съмнение изучава и развива благодарение на съвършеното слово на бащата Александър Руденко - руски поет, писател и преводач.

"Аз предпочетох да дам по-близко до сърцето на хората заглавие на книгата - Материализация на мечтата. Защото човек има копнежи и желания дори при сетния си дъх...дори пред дверите на Всевишния човек страда от неосъществени желания.

Ние се опитваме да помогнем на човека, който търси опора, без да страда, учейки се от грешките си, без да се обезсърачава, за се движи към целта си непоколебимо и с постоянство", поясни още пред БНР Зор Алеф.

По думите му устоите на човек винаги са били едни и същи и те са записани в космическия закон, още от създаването на душата  - без значение от бурите и превратностите на времето - но трябва да разпознаваш пътните знаци на божествените закони, иначе "ще катастрофираш" в жизнения си път...

Тези устои и принципи са любовта, хармонията.

Свят без любов - това е адът. Точно затова са толкова епохални днешните времена - защото системата на ценностите се променя тотално, световният ред се променя тотално...хората живеят в преход от една епоха на материалното към една нова епоха, в която новите приоритети и ценности не са изградени все още, каза още Алеф.

По думите му Исус Христос е един от най-великите учители, които някога са стъпвали на Земята. Дори словата трудно се разбират в Библията от хората, защото са писани от различни хора...

"Посланията на новото време са човек да започне да търси истината сам. Да отхвърли идеята, че има някакъв вид механично посредничество между теб и Господ. Това са илюзии, които трябва да се изчистят от човека", каза още Алеф.

Ето част от поезията на  Александър Руденко, бащата на Алеф: 

Зазорява… Отива си вече нощта.

Като сянка човекът е в лекия хлад.
Следват пътя душите - на сутринта
по реката надолу, а вечер - назад.
До небесната вис и нашир, и надлъж,
пълноводна, реката сече този път -
от тревоги и страст, сякаш вятър след дъжд,
само леко облъхнат - се събужда брегът.
Хоризонтът гори и с пламтящи очи
ни напомня водата живителна пак:
половина земята щом огреят лъчи,
значи другата вече потъва във мрак.

Колко сенки-души в светъл унес летят
между слънце и мрак под далечна звезда
и реката навсякъде ги пои всеки път
не със жива, но не и със мъртва вода.
Кой ли земната жажда е утолил,
а изпита годините пясък златист;
в светлина щом се влее река през април,
в тъмнина е обвит вече изворът чист.

Тъмнина, светлина - по вълни и лица,
вис разлята или хоризонт просветлен,
в тях - светулки - блещукаме с живи сърца…
Затова, събуди се, любима, до мен
и във лодката малка - наш дом на света,
разгадай по ръката ми в лекия хлад:
пак ли двама ще тръгнем - на сутринта
по реката надолу, а вечер - назад.

2001

Още по темата в звуковия файл.