В края на май 1876 година в устрем към жадуваната свобода Христо Ботев и съмишленици слизат от парахода "Радецки" на козлодуйския бряг. Преследвани и в сражения те бележат историята ни с героичния си подвиг. След три дни на родна земя четата достига до Врачанския Балкан, където е разбита, а нейният войвода - убит. 70 години по-късно двама родолюбиви ентусиасти тръгват по стъпките на Ботевата чета и проучват обстойно маршрута. На следващата година ентусиастите са седемнайсет. Година след година броят им се расте, а придвижването по Ботевите стъпки прераства в най-масовата родолюбива туристическа проява у нас, позната под името Национален туристически поход "Козлодуй - Околчица". В 75-годишната му история има много традиции. Една от тях е валидна за мнозина, които тръгнали веднъж по пътя на Ботевата слава, се връщат многократно. Някои с децата си, други с учениците си, те пък със своите и така до днес. Приемствеността между поколенията в походната колона ни разкриват двама учители по география - Георги Павлов, сега пенсионер, и някога неговата ученичка Галя Ганева.
"Онези, които са минали веднъж, няма как да не дойдат втори път. Това си заслужава. Вдъхновението, поезията, делото, всичко онова, което е оставил Ботев, то няма как да бъде заличено в народната памет", отбелязва Георги Павлов. Той се радва, че потоците вървят по дирите на предците и ще предават тази традиция от поколение на поколение. Самият Павлов е изминавал пътя от Козлодуй до Околчица 38 пъти, а под негово ръководство 1500 от учениците му са извървели този славен път.
Галя Ганева за първи път е участвала в похода като деветокласничка. Сега в качеството си на учител се замисля "как традициите, колкото е да са хубаво нещо, трябва да се запълват с ново съдържание, да се пречупват през сегашното поколение, кои са потребите на днешното време, постоянно да се преосмислят". Според нея днешните деца по различен начин възприемат думите, живеят в различен свят и не разбират любовта към историческото минало, както е било преди. Ганева препоръчва на учениците си да участват в похода, "за да развиват сърцето и ума".
"Христо Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Така започва "опита си за биография" на гениалния поет и революционер Захари Стоянов през 80-те години на 19-и век. Столетия по-късно Ботев е все така вдъхновяващ.
"Ботев и днес, и винаги може да бъде учител на поколенията - пръв учител, понеже това, с което се обръща към нас, не е поука, а пример, не е теория, а факт - може би най-внушителният факт в историята на българската интелигенция" – думите с давност близо век са на литературния критик Боян Пенев.
"Искам да го опозная самия Ботев", казва днес шестокласникът от Павликени Виктор Узунов, спечелил Националния литературен конкурс "Живеем в земята на Ботев" със своето есе. Той смята, че "почти никой няма да може да го достигне като човек и личност".
"Той е дал живота си за родината, а в днешно време почти никой не би се съгласил да даде живота си за родината. Ценностната система се е променила", отчита шестокласникът. По думите му "в днешно време поставяме себе си на първо място, не мислим за другия".
Сега имаме огромна нужда от хора като Ботев, убеден е Виктор Узунов. Според него днешните политици никога не биха се жертвали.
"Нашето поколение е така устроено, че няма саможертвени хора, които да дадат живота си за името на родината. Другите да живеят."
"Така Ботев става за нас краен идеал, към който е насочен всеки благороден порив - обединяващо начало на всичко светло и деятелно, що се таи в българския дух - негаснеща светлина, от която всеки пробуден в царството на тъмата и сълзите може да запали своята свещ" - добавяме още от думите на Боян Пенев към това, което казва шестокласникът от Павликени. Момчето, вдъхновено от Ботев и идеалите му, 147 години след героичната гибел на поета - революционер.
Цяла секция с над 1000 избиратели е регистрирана на един адрес в ромската махала в град Стамболийски. Това съобщиха от служба ГРАО в града. На улица "Петко Рачов Славейков" №31 живеят над 1200 души. Казусът бе огласен от депутата от "Възраждане" Кръстьо Врачев, който обяви в парламента данни от проверка на Областна администрация в Пловдив...
Едно от най- посещаваните селища в Община Сандански безспорно е Мелник, най- малкият град в България. Някои го свързват с мелнишкото вино, други с културните събития тук, но най- яркият белег на това място си остават десетките стари църкви, съградени по времето на Деспот Слав, който превръща селището в търговски и духовен център. Деспот..
Силен туристически сезон на остров „Св. Анастасия“ през това лято. Над 30 хиляди души са го посетили до края на август. Традиционно най-много са българските туристи, но многобройни са и чужденците, които посещават атрактивната дестинация. Тази година тя отбеляза 10 години от функционирането ѝ като туристически обект. Август е..
Битова стая, събрала уюта на живота на българите отпреди 100 и повече години – това присъства в дома на Калина и Михаил Михайлови от село Шуменци, община Тутракан. Тяхното семейство посрещна екип на "Хоризонт" преди броени седмици с традиционните за Добруджанския край зелена баница и наложена мамалига. Разказахме ви и как тези гостоприемни..
Сдружение „Деветашко плато“ организира от 10 до 12 септември международно туристическо обучение за създаване на нови продукти за развитие на туризма в селските райони. Обучението ще се проведе в старата мелница в село Кърпачево, която беше превърната преди няколко години в образователен център. В него ще участват партньори на..
Сдружение "Българска история" отбеляза 200 години от публикуването на първия български учебник, написан на разговорен език и със светско съдържание, познат на всички българи като "Рибния буквар". Луксозното юбилейно издание се отличава с паралелно напечатани оригинални и осъвременени текстове. Негов редактор е докторът по история Теодор Борисов...
"Южнобългарска хроника" на Димитър Мантов е част от библиотека "Седемте хълма", посветена на Пловдив. Това е втората книга от автора, която е включена в поредицата. Другите заглавия от библиотека "Седемте хълма" са "Този шарен Пловдив" от Георги Райчевски, "Ескадронът" от Стефан Дичев, "Хълмът" от Димитър Кирков, "Да живей съединението"..
Забележителен ще е концертът на 20 септември в зала България в София на Плевенската филхармония с диригент Йордан Камджалов, посветен на 200 години..
Видя се, че Ахмед Доган не е това, което всички очаквахме! Това каза пред БНР проф. Стоян Денчев, бивш депутат от ДПС, главен секретар на МС в..
Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на коалицията около Ахмед Доган - "Демокрация, права и свободи - ДПС", срещу отказа на ЦИК да..