Флориан Бибер за Косово: Отново трябва да се гаси пожар, а не да се търси трайно решение

Интервю на Весела Владкова с Флориан Бибер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Винаги, когато сръбският президент Александър Вучич се изправял пред вътрешен или дипломатически проблем, той е реагирал по един и същи начин - провокира. За предпочитане по болезнения въпрос за Косово. И сега се смесиха два проблема - шествията на опозицията, провокирани от масовите убийства в училище в Белград и край Младеновац, и размириците в Северно Косово.

Реакцията на Вучич и западното посредничество в опит да се нормализират отношенията между Белград и Прищина коментира в интервю за БНР проф. Флориан Бибер, ръководител на центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац.

Как оценявате реакцията на сръбския президент Александър Вучич след трагедията с двете масови стрелби да се откаже от лидерския пост в неговата "Сръбска прогресивна партия", но да запази президентския пост?

"Решението да се оттегли от лидерския пост в партията Вучич е взел преди масовите стрелби. Така че това не беше директна реакция на трагедията, а по-скоро ПР-акция. Той и досега беше партиен лидер. Сега просто сменя един лидерски пост за друг. И остава президент на Сърбия, силният човек в Сърбия, който определя политиката на страната."

Миналия петък, в отговор на антиправителствените протести на опозицията, провокирани от масовите убийства в Белград и край Младеновац, Вучич свика митинг под наслов "Сърбия на надеждата". И обяви формирането на голямо "Народно движение за държавата". Какво е това движение и само на сърбите в Сърбия ли ще бъде, или ще се стреми да обедини всички сърби в бивша Югославия?

"Засега не знаем нищо повече от това, че ще има ново движение, което той ще оглави. Трудно ми е да преценя, дали става дума за политическо движение, което ще се различава от управляващата Сръбска прогресивна партия. Тепърва ще разберем, дали анонсираното ново движение ще има някаква особена политическа тежест."

Опозицията протестира седмици наред, а след това се стигна до размириците в Северно Косово, които погълнаха цялото внимание. Сякаш тази нова косовска криза е добре дошла за Александър Вучич.

"Така е. Още повече, че преди това Вучич свика свой контрапротест, за да отклони вниманието от недоволството на сърбите от неговото управление. А размириците в Косово допринесоха за отвличането на вниманието. Нещо повече - протестиращите срещу управлението на Вучич сега са раздвоени между желанието да свалят президента и подкрепата за властта по косовския въпрос. Опозицията сега организира протести не срещу насилието в Сърбия, а срещу насилието в Косово."

албанци от Косовска Митровица Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сръбската опозиция води ли по-различна политика за Косово от управляващите?

"Не може да се говори за обединена сръбска опозиция. Сред опонентите на президента Вучич има много различни формации, изповядващи различни идеологии. От съществено значение са крайнодесните групи, които дори упрекват Вучич, че изобщо преговаря с Косово. Тези групи се занимават почти само с косовския въпрос и не обръщат особено внимание на вътрешната политика."

Това означава ли, че благодарение на размириците в Северно Косово Вучич успя да закрепи властта си, въпреки че дори по време на антиправителствените протести трудно можеше да кажем че е била сериозно застрашена?

"Властта му е дотолкова застрашена, доколкото все повече сърби са недоволни от неговото управление. Това недоволство не бива да се подценява. Но засега то не може да се канализира, защото няма опозиционна сила, която да оглави движението на недоволните. Няма партия, която да обедини недоволните и да превърне недоволството в политически капитал."

Съвсем неотдавна, през март, Жозеп Борел, върховният представител на ЕС за външната политика, гордо оповести споразумение между Белград и Прищина за нормализирането на отношенията им. От една страна косовските власти се съгласиха да предприемат стъпки за засилване на самоуправлението на общините със сръбско мнозинство, т.е. в Северно Косово, където избухнаха размириците, а Сърбия обеща да не предприема конфронтационни действия. Но от Белград отказаха да подпишат споразумението и то остана само "устно". Това споразумение е плод на западното посредничество. Как оценявате това посредничество, особено след сблъсъците тази седмица?

"Намираме се в задънена улица. От една страна западните посредници правилно критикуваха правителството в Прищина за назначаването на кметовете в Северно Косово, избрани с недопустимо малко гласове. Но критика търпи и Сърбия, респективно Вучич заради бойкота на изборите в Северно Косово, откъдето тръгна сегашната криза. Обяснявам си реакцията на Запада с това, че правителството на Косово е по-силно зависимо от посредниците, отколкото е Сърбия. И че Сърбия е тази, която Западът трябва да убеди да направи някакъв компромис, поради което диалогът с Белград се води по-внимателно, пипа се с "кадифени ръкавици".

Сърбия без Косово е като човек без сърце, гласи надписът на транспаранта Снимка: БТА

Досегашната посредническа мисия на ЕС, водена от Мирослав Лайчак и подкрепяна от Съединените щати, на практика е в задънена улица. Усилията да се нормализират отношенията между Сърбия и Косово - поне засега - не се увенчават с успех. Как да се излезе от задънената улица?

"Няма да е лесно. От една страна на САЩ и на ЕС им липсва креативност. Освен това в момента отново трябва да се гаси пожар, а не да се търси трайно решение за нормализирането на отношенията между двете съседки. Вместо това Прищина и Белград отново се дръпнаха на крайните си позиции - Сърбия не дава и дума да се издума да признае независимостта на Косово, а за Косово именно това е най-важната цел, която иска да постигне. Никой вече не говори за конкретни стъпки към нормализирането на отношенията, каквато например е създаването на асоциация на сръбските общини в Северно Косово. А за такива стъпки не се говори, защото няма никакво доверие между Белград и Прищина. Без доверие конфликтът не може да бъде разрешен. Въпросът е, как да накараме сърбите в Северно Косово да участват в изборния процес. Те трайно са загубили доверието в косовската държава, доколкото са го имали."

Но изграждането на доверие е времеемка задача, ще отнеме години, сигурно ще трябва да се сменят няколко поколения. Може ли по-скорошно решение да бъде формулата, позната от годините на Студената война, когато разделените Източна и Западна Германия не се признаваха официално, но подържаха отношения на различни нива?

"Тази формула може да се окаже успешна. Но за прилагането ѝ двете страни също трябва да си имат доверие. Прищина и Белград в момента не са готови за това. Без сключен обвързващ договор, който да има правна сила и да е подписан от двете страни, не може да има напредък. И сега има договорености, но те не са с правна сила и в тях липсват важни детайли. Затова смятам, че двете страни трябва да бъдат убедени да се договорят за ясна и подробно описана пътна карта, по която да вървят и която да изпълняват стъпка по стъпка. Само така ще излезем от задънената улица.