Густав Гресел: По-кървави сражения се задават в Украйна

Намираме се в подготвителната фаза на украинската контраофанзива за освобождаване на земите, които Путин окупира преди повече от година, и всички тези събития са елементи от тази подготовка, казва в интервю за "Събота 150" Густав Гресел от Европейския съвет за външни отношения. 

Миналия септември - точно в момента, когато украинските войски пробиха руските линии южно от Харков - главнокомандващият украинските сили генерал Валерий Залужни писа, че ходът на войната ще бъде обърнат не когато бъде освободен Крим, а когато руснаците бъдат лишени от чувството си на безнаказаност за това, което войските им вършат в Украйна. А това ще стане, когато украинските въоръжени сили изравнят далекобойността на своето оръжие с тази на руските ракети. 

Атаката от този вторник по Москва, в която според неофициални Телеграм канали са били използвани повече от 25 дрона, е показател, че този обрат е все още твърде далеч, смята Густав Гресел. 

Макар и да не причини съществени загуби, атаката по Москва "изпълни" заглавията на Запад и у нас с безпрецедентния си мащаб. Атаките по Киев отдавна се превърнаха в рутина, наред с разрушенията и жертвите, които причиняват. Но и те зачестиха чувствително - вече 20 от началото на миналия месец. Едно, защото за разлика от военните обекти, които са добре прикривани и постоянно в движение, цивилната инфраструктура е лесна мишена. 

В този контекст не е случайно, че президентът Володимир Зеленски призова в четвъртък партньорите от Европейската политическа общност за още системи „Пейтриът“, доказали се като 100 процента ефективни срещу руските крилати и балистични ракети. В поредния пакет военна помощ, която Вашингтон обяви късно в сряда, бяха включени нови батареи от тези зенитно-ракетни комплекси, както и ръчнопреносими "Стингър". 

Руснаците, разбира се, поразяват не само цивилни, но и военни обекти. В сряда бе съобщено, че в пристанището на Одеса е унищожен последният оцелял кораб от украинския боен флот. Не друг, а Путин спомена за успешен удар по щаб на украинското военно разузнаване. Тези твърдения са от руска страна, но и самите украинци признаха за поражения на военно летище в Хмелницка област и пет летателни апарата, извадени от строя. 

Украинците са принудени да търпят тези загуби и да отлагат многократно анонсираното мащабно настъпление. Още в края на април генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Киев вече е получил 98% от обещаното във вид на бойна техника, както и огромно количество боеприпаси. Оттогава мина цял месец без никаква осезаема промяна на фронта, освен загубата на Бахмут. Какво забави украинците? 

На първо място обучението - нуждата да бъдат усвоени бойната техника западен образец и западния начин на воюване чрез взаимодействие между различните родове войски. Този процес започна отчасти едва през миналата есен, а отчасти чак тази зима в натовските бази в Германия, Полша и Великобритания. 

На второ място и най-вече, забавянето се дължи на логистичната подготовка - доставянето на огромно количество гориво и боеприпаси, които преди това трябва да бъдат договорени с държави като Южна Корея, Египет и България, чиито управници, по различни причини, не горят от желание да помогнат на Киев и да разгневят Кремъл. 

Според Густав Гресел, Украйна разполага само с няколко месеца, за да изтръгне повече земя от окупаторите, преди Путин да е решил да разпореди нова мобилизация. Затова контраофанзивата вече набира мощ, от една страна, чрез ракетни удари в дълбокия тил на руснаците при Мариупол и Бердянск, а, от друга, чрез многократни диверсии като тези на "Руския доброволчески корпус" (РДК) в Белгородска област. 

Ето защо обстрелът по границата и по самия Белгород не престава и след отблъскването на Грайворонския набег (за което според изданието "Новая газета" са били привлечени повече от 3000 руски военнослужещи, спецчасти, както и авиация и артилерия). В нощта срещу 1 юни "доброволците" от РДК отново нападнаха, този път в района на Шебекино. Руските власти реагираха като наредиха евакуация на хиляди деца и възрастни хора по-дълбоко на руска територия. Самият Кремъл бе принуден да изрази "загриженост", а управителят на Белгородска област призова за анексиране на разположения от отсрещната страна на границата Харков като начин да бъдат спрени нападенията - начинание, което със сигурност ще изисква цяла нова армия. 

Битката за Бахмут може да бъде разглеждана като още една диверсия, но в много по-големи мащаби, казва Гресел. 

Какъв е потенциалът на украинската армия да постигне успех това лято в сравнение с миналия септември, когато за броени дни освободи 6000 квадратни километра в Харковска област? 

Ситуацията миналата есен бе по-добра за украинците, предвид относителната малобройност на руснаците по това време, отговаря Густав Гресел. Тогава обаче украинското командване не разполагаше с толкова обучени войски, нито с толкова бойна техника и боеприпаси, колкото има днес. 

Днес украинските войски са по-силни, но руските също са по-силни. 300 000 руснаци бяха мобилизирани непосредствено след разгрома при Харков. Още десетки хиляди бяха набрани от затворите. Много от тях загинаха при Бахмут и Вугледар през зимата, но междувременно руската държава разгърна масирана рекламна кампания за набор на професионални войници и доброволци - 117 000 от началото на годината, ако се вярва на заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев. 

На фона на тази реалистична прогноза, споделяна и от други анализатори, съюзниците на Украйна нямат ясна представа как да възмездят неизбежните загуби на бойна техника и боеприпаси в предстоящите битки, отбелязва Гресел. 

Инициативи като проекта на комисаря Тиери Бретон за Закон в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) покриват само нуждата от снаряди. Проектът на германския оръжеен концерн Rheinmetall за танков завод в Украйна е нацелен в неизвестното бъдеще след 5 години, а смисълът от фабриката в Румъния за ремонт на западната бойна техника е под въпрос предвид неголямото й количество. Изпращането на още танкове за Киев зависи от трудни преговори в германския Бундестаг, с неутрална Швейцария и с правителството, което ще оглави Испания след изборите там. 

Пропастта между краткосрочното действие и дългосрочните ангажименти на западните политици може да се обясни отчасти с това, че някои от тях все още хранят надеждата за мирни преговори, след като украинската контраофанзива стихне. 

От подновените миналия месец бомбардировки обаче можем да отсъдим друго. Темпът, с който руснаците изразходват ракети срещу украинските градове, отново се ускорява, което означава, че производството им се покачва отново след първоначалния удар на западните санкции върху вноса на технологии в Русия, отбелязва Гресел. 

Производството и ремонтът на танкове и бойни машини на пехотата към момента е все още понижено, но адаптирането и на този сектор към санкциите е само въпрос на 6-9 месеца, или поне Путин може би си мисли така.