Каховският бент рухна в първо действие на нова дълга битка в Украйна

Последиците от рухването на бента на Каховския язовир във вторник са неизмерими. Причините също са трудно разбираеми. Множат се данните за взрив на бента рано на 6 юни. Москва и Киев се обявяват взаимно в саботаж и тероризъм. Европейският съюз, Германия и Франция сочат еднозначно към Москва. Британци и американци са по-резервирани. Едва ли е случайно обаче, че наводнението съвпада с ожесточаването на бойните действия в Южна Украйна. Твърде вероятно е истината да се крие в мотивацията на воюващите в този критичен момент от конфликта. 

• Доц. Данаил Бенатов за язовир "Нова Каховка": Взривявано е отвътре

• Татяна Станева: Мислих, че няма по-страшно от окупацията, сега разбрах, че не е така

• Петър Чумаков: Войната стигна до България през Черно море. Целият регион ще пострада от "Нова Каховка"

Началото на украинската контраофанзива бе обявено в понеделник, 5 юни, не от украинското, а от руското командване, което оттогава засипва ежедневно публичното пространство с твърдения за победите си из Запорожието и Донбас. Украинската страна отрича упорито, че контранастъплението изобщо е започнало. Но едва ли някой й вярва все още. 

И руската, и украинската страна се опитват всячески да заблудят противника и да уверят собственото си население, че победата е неминуема, а с това изкривяват картината на това, което се разиграва тези дни из Запорожието и Донбас.

Прекосяването на толкова широка река като Днепър бе рисковано дори преди разлива, а сега десетки километри от този сектор на руско-украинския фронт са на практика затворени за една по-сериозна офанзива, отбелязва Микаел Герстад, военен анализатор от лондонския Международен институт за стратегически изследвания (IISS):

"Необходими са баржи и военноморска техника, за да преминеш, но дори и в такъв случай ще бъде изключително трудно, защото трябва да се съобразяваш с възможността противникът да нанася удари не само по предните ти формирования, но и по тези, които ще ги последват, и по логистиката. Колкото по-широка е реката, толкова по-голям е рискът за нападателя. Сега украинските власти трябва да се справят и с нова хуманитарна криза, с доста нови логистични проблеми. Ще има, поне така ми се струва, набези на украинските специални части и морската пехота, както правеха преди. Те имат необходимата техника. Но Украйна фактически е лишена от възможността да използва механизирани войски на този широк участък от фронта."

Според най-смелите прогнози, цитирани от Ройтерс, огромното блато, което се образува в Херсонска област, ще е непроходимо за танковете и бронетранспортьорите поне месец. Герстад отказва да се ангажира с прогноза:

"Мащабът на това наводнение е много по-голям от това, което видяхме по-рано по време на тази война. През първия месец от войната украинците наводниха част от северните подстъпи към Киев, като по този начинн забавиха руското настъпление. Но тогава наводнените площи бяха значително по-малки. След Каховка за преминаване на Днепър ще са необходими километри понтонни съоръжения."

Разливът на Днепър създава проблеми и за руските войски – както отбелязаха от вашингтонския Институт за изследване на войната, цялата им предна отбранителна линия при Херсон е била пометена след рухването на бента при Новая Каховка. Украинското военно министерство твърди, че наводнението е принудило руснаците да се оттеглят на 5 до 15 km. Самият град Херсон остава под обстрел, но руската артилерия вече достига много по-малко селища на контролирания от украинците десен бряг.

"В някои райони водите са отнесли и противопехотните и противотанковите мини. От оперативна гледна точка сега руснаците също са затруднени да използват този сектор от фронта. Не е сигурно кои отбранителни линии са компрометирани, но обикновено предната линия е заета от по-слабо обучени и мотивирани бойци. Може би от руска страна това е пресметнат риск. По-важната последица от наводнението край Херсон е в по-широк контекст – че то може да освободи руски подразделения, които да бъдат прехвърлени към други критични райони. Един от ключовите проблеми пред Русия е относително малкият брой на по-боеспособните им подразделения, разположени в различни райони. Те все още не са се възстановили от загубите в зимно-пролетната си офанзива. Нямат и много резерви, така че трябва решават много внимателно къде да ги изпращат."

В този контекст нападенията на поддържаните от Киев партизански формирования през границата в Белгородска област поставят руското командване и политическо ръководство пред сериозна дилема. Населението от засегнатите Шебекински и Грайворонски район е доведено до паника, хиляди са евакуирани по-далеч от границата, а въпросните формирования – "Руски доброволчески корпус" и "Легион Свобода на Русия", обещават още такива атаки. Според Ерстад, те вече са постигнали поне отчасти военните си цели:

"Известен брой руски войски бяха прехвърлени към Белгород, но е трудно да се каже колко. Може би поне една бригада, но не е сигурно колко точно. В зависимост от силите, с които Доброволческият корпус и Легионът разполагат, и докато украинците застрашават убедително тази, а може би и други области, тази дилема ще продължи да тегне на руското ръководство."

Стотици километри на юг от Белгород заплахата за руската отбрана е повече от привидна. На фона на Бахмут, Авдеевка, Вугледар и другите битки през зимата, на фронта между Запорожие и Донецк цареше затишие цяла година. Но миналата неделя, 4 юни, мащабът и интензивността на боевете на южния фронт нараснаха чувствително. Съдейки по руските служебни сводки, изнасяни лично от министъра на отбраната Сергей Шойгу, украинците губят всеки ден хиляди бойци и десетки, понякога стотици единици бойна техника. Украинската армия провежда настъпление по няколко направления с бронирана техника и пехота, поддържани от артилерия и дронове и неизменно отблъсквани. По оста Орехов - Токмак близо до Днепър в сряда срещу четвъртък (8 юни) украинците са пробили предната линия на противника, но впоследствие са били отхвърлени обратно на изходните си позиции от руските резерви и авиация.

Официален Киев говори главно за напредването на войските му около Бахмут, но мълчи за събитията на юг. По отношение на боя западно от Вугледар, край Велика Новосилка, мълчанието може да се дължи на това, че са постигнали известни успехи, но им предстои още дълъг път:

"Има признаци, че украинците са успели да отблъснат руснаците с няколко километра. Но в дълбочина от 20 километра в този район са положени силни укрепления. Дори ако украинците успеят да се придвижат толкова на дълбоко, именно там ще се натъкнат и на "драконовите зъби", и на минните полета, и на други предварително подготвени позиции. За разлика от Харковска област миналата година, сега руснаците разполагат не с една, а с няколко отбранителни линии. По направлението Соледар - Бахмут украинците напредват по фланговете, но и тук трябва да преодолеят добре подготвена отбрана. Пробив тук е възможен, но това зависи от решимостта на войниците от двете страни.“

Токмак, Велика Новосилка и Бахмут са все от т.нар. "оформящи операции" (shapingoperations), с които нападащата страна – в случая украинската – се мъчи да „оформи“ групировката на противника като го накара да струпа повече сили на определени участъци и да оголи други. Целта на украинското командване е да „напипа“ тези по-уязвими места и да насочи към тях решаващия удар. Но тази тактика е нож с две остриета. Украйна трябва да изразходва много внимателно ресурсите си, които далеч не са неизчерпаеми:

"Дори с всичката бойна техника, която Западът им предостави, и новосформираните 12 бригади украинците трябва да са сигурни къде да насочат основните си усилия. Трябва да преценят правилно каква част от тези бригади да бъдат използвани за приковаване на противника на някой участък от фронта и да се надяват, че останалите ще постигнат пробив на някой друг участък. Може би е оправдано, ако отново се фокусират върху Бахмут, за да задържат там повече руски войски, но този род бойни действия изтощава не само руската, но и украинската страна."

Повечето руски "военкори" и западни наблюдатели са единодушни в това, че Украйна далеч още не е вкарала в боя главните си сили. Зачестилите ракетни удари по обекти около Мариупол, Бердянск и други селища в дълбокия тил на окупационните сили са несигурен показател за това накъде ще насочи основния удар. След доставката на британските крилати ракети „StormShadow“, потвърдена миналия месец, обсегът на тези удари нарасна тройно и украинците ще се възползват от всяка възможност, където и да е, за да унищожат по-ценни руски мишени (достатъчно ценни, за да оправдаят близо 800 000 долара, колкото струва една такава ракета).

Два от епицентровете на боевете тази седмица – Токмак и Велика Новосилка, са все в направлението към Азовско море. Прекъсването на сухопътния коридор към Крим изглежда несравнимо по-важно от отвоюването на няколко квадратни километра в Донбас.

"Зависи, разбира се, от политическите цели на украинското ръководство. Най-големият стратегически ефект от евентуален пробив на украинците ще е разцепването на руския фронт на две", отбелязва Герстад.

Но това е очевидно и за руското командване, което изключва всякаква изненада на защитниците, добре подготвени през месеците, в които Киев чакаше западните си съюзници да се разберат дали да им изпратят или не "Леопард", "Страйкър" и "Брадли".

"Предстои бавно, продължително дълбаeне през руските отбранителните линии. Това, което виждаме днес, е само първо действие на една продължителна кампания. Разбира се, развоят на битката зависи и от това доколко мотивирани са бранителите. А мотивацията у различните подразделения на различните участъци от фронта е различна. В това уравнение има доста неизвестни. Случаят от Харков (от септември 2022), когато руската отбрана практически се срина, може да се повтори. Но ако гледаме по-консервативно на нещата, следва да очакваме много по-продължителен, методичен и постепенен процес."

Киев и Западът вече мислят за второ и трето действие от кампанията. Вашингтон обяви снощи нов пакет от дългосрочна военна помощ, в голямата си част боеприпаси за противовъздушни системи Hawkи Patriot за повече от 2 милиарда долара. Зеленски продължава да лобира, както в западните медии, така и в лични разговори със западни лидери, за F-16. Макар и да отстъпват по някои показатели на руските Су-35 и МиГ-31, тези американски многоцелеви самолети ще сменят намаляващата флотилия от украински МиГ-ове съветско производство и ще подсилят допълнително капацитета на украинската ПВО за отразяване на руски крилати ракети. Надеждата е също така, че F-16 ще подкопаят господството на руснаците във въздуха чрез по-ефективно използване на антирадарните ракети HARM.

Шансът обаче тези самолети да помогнат на Украйна в битките това лято е нищожен, поради необходимостта от продължително обучение на пилоти и механици и логистична подготовка с ограничените от войната човешки и материални ресурси. Дори по-консервативната прогноза, според която F-16 ще влязат в действие в края на тази година, е твърде оптимистична за Микаел Ерстад:

"Дания и Нидерландия обявиха, че ще помогнат за обучаване на украинските пилоти, но, доколкото знам, то тепърва предстои да започне. Не е решено за какви операции трябва да бъдат подготвени пилотите. По груби сметки, според датския министър на отбраната, за това са необходими 6 до 7 месеца. При положение, че обучението дори не е започнало, то Ф-16 едва ли ще полетят над Украйна през тази година. Стои и въпросът кой ще достави Ф-16. Норвегия и Нидерландия разполагат в резервите си с такива самолети, защото са в напреднал процес на придобиване на Ф-35. Дания също е възможен доставчик, но преговорите за това тепърва предстоят."