Анелия Павлова: В 90 на сто от случаите хората вредят на природата от незнание

Ръководство с практични съвети, издадено от "Зелени Балкани", налично и онлайн, съветва как да намалим този отпечатък.

Автор на ръководството е биологът Станимира Делева, а координатор на проекта – Анелия Павлова.

"Идеята е да намалим негативното влияние върху защитените територии и видове. Това е само един от начините, чрез който се опитваме да достигнем до спортуващи хора, ентусиасти, въобще хора, които се занимават на открито с различни спортове", пояснява в предаването "Изотопия" Анелия Павлова.

Според нея в 90 на сто от случаите хората нанасят вреда върху природата от незнание, защото не са достатъчно информирани.

Затова малкото ръководство цели не да назидава, а да поощри осъзнатото практикуване на определени дейности на открито.

За пещерните експедиции в Централен Балкан предварително се искат разрешителни от МОСВ, както и от дирекцията на парка, изпращат се списъци на участниците и на номерата на автомобилите, дава пример Павлова.

"Същото се отнася за други спортове – като планинското бягане, ако преминават покрай защитена територия."

Какви са често допусканите грешки, които могат да бъдат предотвратени?

Една от заблудите е тази за изхвърляне на органични отпадъци – например обелки от банани и ябълки.

"Боклукът – в раницата!", напомня Анелия. И още:

"Да вървим по маркираните пътеки. Където има ерозирала пътека, да не правим нови пътечки. Да се стремим да не безпокоим дивите животни. Всеки би бил любопитен за малки бебета сърнички или костенурки, но това би било доста опасно."

Домашният ни любимец пък, разхождайки се с нас в планината или край морето, може да подплаши дребни бозайници или да застраши гнезденето на птици.

"Нашите домашни любимци в тази среда не са естествени видове и биха могли да навредят. Дори не си даваме сметка. Поне на повод да бъде държано кучето. А котките са едни от най-големите хищници, техните инстинкти се обострят още повече."

Туристите, които използват лечебна кал от Поморийското езеро, достигат до малко островче, което остава незалято от вода. Там снася яйцата си една от най-редките птици – гривестата рибарка, срещана само там и на Атанасовското езеро, разказва още Анелия Павлова.

"Те мигрират. Ако бъдат подплашени, те изоставят яйцата си. В този момент идват гларусите, нападат ги и ги изяждат, даже още неизлюпени. Има случаи, в които просто отмъкват и малки пиленца. В последните години кайтсърфисти навлизат по-близо до острова, където гнездят рибарките, а се срещат и фламинги, които се застояват дълго време. Този период е много уязвим поради загнездването на птиците, топъл, с добър вятър, не такива високи вълни, както в морето. Много кайтсърфисти се изкушават – влизат в Поморийско езеро да карат. Повечето от тях, предполагам, не знаят, че това е защитена територия."

Каменните купчинки, които често подреждаме в планината като своеобразни фигури на равновесие и хармония, също вредят на безгръбначните обитатели на почвата под тях, предупреждава Анелия Павлова.

"Всичко е свързано. Съвсем малка дейност като подреждането на камъни може да повлияе върху хранителния режим на някои от птиците в района и те просто да се изместят."

Още съвети чуйте в интервюто в звуковия файл.

Снимки: Зелени Балкани, Facebook /Фестивал Дунав - хора, природа и традиции, БГНЕС, БНР