Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година

"Ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии". Тревоги на прага на жътвата

"Просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много"

Снимка: БГНЕС

Около месец преди началото на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите не е коренно променена от тази, която ги накара да излязат на масови протести. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни. 

Според фермерите ситуацията не се е променила много спрямо тази, предизвикала протестите им срещу украинския внос  Снимка: БТА

В началото на месец юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. 

"Как изглежда обаче реално забраната? Няма забрана за молдовски камиони, няма забрана за румънски камиони със слънчоглед. Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. В момента в страната има, по справки, около 1 милион тона слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022-ра. След два месеца сме в жътва."

Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, "просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много".

По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, дава пример тя.

"Ние ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии. Когато говорим за продаване под себестойност, говорим за редуциране на цените на земята, за редуциране на ренти. Това е начинът да оцелеем."

При хлебната пшеница ситуацията е идентична, потвърждава Жекова.

Снимка: Ани Петрова

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

"Аз имах останал слънчоглед и при тази цена е продаден на загуба."

Дикова описва ситуацията като "доста сериозна", защото по думите ѝ в базите, които търгуват и съхраняват, също има доста стока.

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

"Нашият основен разход е за тор, особено при пшеницата. Тази реколта, която ще жънем след 20 дни, е с изключително висока себестойност. Торовете бяха от порядъка на 1200 докъм 1600 лева за тон. Излиза около и над 70 лева само торенето на декар."

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Няма добри герои! Радев се прегрупира с Пеевски срещу Борисов

От древността до наши дни за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по пазарите, гробищата и отношението към възрастните хора. Няма друга европейска държава, в която да излиза подобно нехуманно отношение. В тези "домове на ужасите" се оглеждат всички останали проблеми в обществото .  Това мнение изрази пред БНР Калоян..

публикувано на 14.06.25 в 14:01
Нина Спасова

Нина Спасова: Според доклада на МААЕ Иран е на крачка да произведе ядрено оръжие

Според доклада на Международната агенция за атомна енергия ( МААЕ) Иран е на крачка да произведе ядрено оръжие , защото има достатъчно количество обогатен уран, явно затова Бенямин Нетаняху е избрал този момент . Това каза пред БНР журналистката и международен анализатор Нина Спасова, като уточни:  " До този момент борбата на Нетаняху беше с т.нар...

публикувано на 13.06.25 в 16:41

25 българи са потърсили съдействие от посолството ни в Израел

25-има българи, които са в Израел, са потърсили съдействие от посолството ни там. Славена Гергова, извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Израел, каза пред "Хоризонт", че до 20:00 часа утре вечер в страната е обявено извънредно положение и въздушното пространство е затворено. Препоръката към българите там е да запазят спокойствие..

публикувано на 13.06.25 в 11:23
Робертс Зиле

Робертс Зиле: Отнесете се към еврото по-малко политически и по-прагматично

Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..

публикувано на 12.06.25 в 17:57

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44