Бюджетът трябва да стимулира производството в България. Това обясни пред БНР доц. Григор Сарийски от БАН. Той допълни, че в момента страната ни навлиза в един много неблагоприятен етап от икономическия цикъл - с по-малко оборот, по-малък бизнес и по-неблагоприятни условия на пазара на труда,
„Ще трябва да се търсят стимули и ще се стигне до задълбаване на дефицита“.
Доц. Сарийски отбеляза, че „второто издание на стария финансов министър е с малко необясним подход към вкарването на дефицита в рамките на трите процента“.
„Когато беше публикуван проектобюджета, той излезе с изказване, че лесно може да бъде докаран до 3%, ако първо признаем приходите от ПВУ – около 3 милиарда. Как обаче може да заложите като очакван приход, който реално не очаквате? В момента България е в процедура по предоговаряне на ПВУ“
То посочи, че се бавим с изпълнението заради неприемането на бюджета и невъзможността да се извършват предварителните етапи.
„Другото му предложение беше да се вземе 100% от дивидента на държавните дружества, което означава съвсем близък край на тези предприятия“
Доц. Сарийски обясни, че ще бъде фатално да имаме дефицит над 3%, само при положение, че България продължава да се бори за влизане в еврозоната.
„Това е дневен ред, който ни беше спуснат отгоре. Това е причината да започваме втора поредна година без бюджет. Изтеглянето на проектобюджета доведе до формалната възможност на България да кандидатства за еврозоната и до потъването на страната ни в един финансово-икономически хаос. Изглежда, че по едно и също време ще гледаме бюджета както за 2023 г, така и за 2024 година“.
Той отбеляза, че съществува практиката през първите месеци да не се споменават никакви разходи и накрая да остават формални излишъци,“които се преразпределят по лично усмотрение на премиера“.
„Затова е необходима процедура за по-равномерно разпределение на инвестиционните разходи. Това беше поставено като акцент от заместник-министъра на финансите Клисурски. Но не съм сигурен до каква степен обещанието ще се покрие с реалните действия“.
Григор Сарийски обясни също защо се отклонява от икономическата сфера и участва в организацията на Походите за мир и суверенитет. Такъв ще има отново в неделя.
„Притесних се, че ако нещата се случат по начина, по който се формират в момента, т.е. вкарването на България като активен участник в конфликта в Украйна, икономиката ще бъде най-малкият ни проблем. Тогава ще има структуриране на разходите по съвсем друг начин и действие на съвсем различни закони. Основополагащото са някакви човешки права и свободи, и представителството на интересите на по-голяма част от българското общество, но най-вече опазването на мира на тази територия“.
Той напомни за времето, в което се отричаше, че въобще предоставяме военна помощ на Украйна.
„То не беше толкова отдавна. Официалната власт е склонна да отрича дори нещата, които прави. От тази гледна точка, да вярвате, че ще спази някакво обещание за бъдещето, не е най-доброто решение“.
Сарийски посочи, че се цели събирането на достатъчен брой подписи, „за да бъде накаран българският парламент да приеме законодателни промени, така че да опази България извън този конфликт“.
„Това ни дава възможност и да се преброим, и да покажем на властта какво е отношението на българите към конфликта. Такива социологии сега не се правят. Такива допитвания няма, защото резултатът е очевиден“.
Опасявам се, че в момента изживяваме последното време, в което човек може свободно да изразява мнението си, заяви Григор Сарийски.
„Заклеймяването като путинофили и работещи за интересите на Кремъл на хора, които искат едно-единствено нещо – опазването на мира и бъдеще за децата си, означава налагане на една изкривена реалност. Това ще бъде свързано и със санкции- парични и непарични“.
Той отбеляза, че за участие в Похода за мир са регистрирани над 40 града у нас. Началният час за София е 18 часа, а сборният пункт е пред НДК.
„Независимо какво е времето, ние ще бъдем там“.
Цялото интервю на Петър Волгин с доц. Григор Сарийски може да чуете в звуковия файл.

ЕС се готви да спре издаването на многократни шенгенски визи за граждани на Русия, като в повечето случаи ще им се издават само еднократни, съобщиха пред "Политико" трима европейски официални представители. Новата политика, която се очаква да бъде одобрена още тази седмица, е пореден елемент от санкционния натиск срещу Москва заради войната..
И от Конфедерация на труда "Подкрепа" обявиха, че не подкрепят проекта на държавен бюджет за 2026 година. В специално становище синдикатът посочва, че не дава одобрението си и за проектобюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. Документът беше изготвен от експертите на Подкрепа за заседанието на Националния..
Парламентът одобри правилата, по които ще се избира генерален директор на Българската телеграфна агенция. Мандатът на досегашния ѝ ръководител Кирил Вълчев изтича на 27 януари догодина, а според закона за БТА директорът и се избира два месеца преди края на мандата на настоящия. До 27 ноември НС трябва да избере генерален директор на БТА..
От "Демократична България" отново настояха бюджетът да бъде оттеглен и пренаписан. Мартин Димитров представи исканията, които по думите му целят предотвратяване на румънски или гръцки сценарий у нас: "Това е критично важно да се направи, защото иначе вървим към катастрофа през следващите години. Какво искаме? Първо, тези 5 млрд. лева..
Дискусия "Предизвикателствата пред детското и младежкото развитие, агресия, насилие, възможни решения в България" ще се проведе в "Топлоцентрала" в София. Довечера ще бъде срещата със специалисти, а тепърва ще има и големи обществени дискусии. Един от организаторите - Веселин Кръстев коментира пред БНР: "За мен е важно да има широка..
Медицинският университет в Плевен е домакин на първия курс по Ендоскопски ултразвук (EUS) в България с международно участие. Присъстващите ще имат възможност за практическо обучение на живо под ръководството на водещи световни експерти. Обучението в Телекомуникационния ендоскопски център на МУ - Плевен е първо по рода си в страната и..
" Ние ще разследваме неправителствените организации, ще правим комисия за Сорос, а какво се случва с публичните средства, които ние години наред раздаваме за казуси, от които не произлиза нищо? ". Това попита пред БНР политологът Лидия Даскалова относно създадената временна комисия за разследване на дейността на Джордж Сорос и неговите фондации на..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Премиерът Росен Желязков отбеляза, че въвеждането на еврото е безспорен успех за България и изрази увереност, че всички страхове около процеса ще..
500 хиляди дръвчета ще бъдат предоставени на общини и горски стопанства за възстановяване на изгорели площи. Инициативата е на Гората.бг...