Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Опираме до общата култура или липсата на такава – кога можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти"

Без мобилен телефонен номер на вратата на личния лекар?

Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър

Снимка: Елена Бейкова

Ще има ли промяна в натовареността на личните лекари и качеството на обслужване на пациентите, ако отпадне задължението им да посочват на видно място в кабинета своя мобилен телефонен номер?

От Българския лекарски съюз обявиха, че това е заложено в проекта на новия рамков договор със Здравната каса за следващите три години. Идеята е да има телефон за връзка с практиката, който обаче лекарят няма да носи вкъщи и няма да е длъжен да отговори на такова обаждане. Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър, а за извънработното време имат договор с неотложно звено за медицинска помощ. За разлика от големите градове, в малките населени места няма кой да замести личните лекари по време на отпуск. Стои и въпросът с културата на пациентите за какво могат да звънят на личния си лекар. 

Д-р Станислава Крайселска е един от най-младите общопрактикуващи лекари в София – под 50 години. Има практика от 2018-а година, в момента специализира пулмология и смята да се насочи към тази работа, след като вземе изпита си по специалността. Личния си мобилен номер дава само на майки с деца до 1 година, но се оказва, че този номер се разпространява в социалните мрежи и майчинските групи. 

"Абсурдни обаждания съм имала", признава тя.

Подобна е ситуацията с номера на нейния съпруг, д-р Евгени Крайселски, който не го е сменял за 23 години практика.  

"Един от най-дразнещите въпроси е да ти звънят извън работно време - кога си на работа, при положение, че този график 20 години не е променян. В последните година и половина-две има едно много любимо действие на пациентите – да си поръчват по телефона какво ли не, от типа болничен, рецепта…", разказва д-р Крайселски.

Преди 4 години д-р Крайселска въвежда в практиката си колцентър, който да приема обаждания в работно и извънработно време. Причината е, че според нея 80 процента от тези обаждания не са спешни и са излишни. 

"Има базисни неща, чисто организационни, които са дадени като данни за практиката. В повечето случаи това се пита. Колцентърът отговаря. 80% обира тези обаждания. Телефонните обаждания съм смятала, особено в по-натоварените дни, понякога достигат до 2 часа и половина – 3 часа", изтъква личната лекарка.

Вариантите са директна връзка с операторите в колцентъра, чрез която пациентите могат да си запишат и час за преглед. Другият вариант е през посочения на вратата на кабинета служебен мобилен номер. 

"Телефонен секретар. Ако вие сте седнали в момента да ви преглеждам и ви правя електрокардиограма, опитвам се да ви чуя дишането и в момента телефонът да ми звъни – и на вас няма да ви е приятно като пациент. След това връщам обаждането", допълва д-р Крайселска.

д-р Станислава Крайселска  Снимка: Елена Бейкова

Пациенти на двамата лични лекари разказаха, че се е налагало да се обаждат в извънработно време.  

"Десетина пъти в рамките на 4 години. Обилно повръщане в почивен ден, при вдигане на висока температура и не съм могла да се свържа с центъра, който отговаря за почивните дни."

"Само веднъж. Беше много спешен случай. Трябваше да се реагира бързо, иначе избягваме."

"Трябва да има спешни кабинети, в които човек да може нормално да отиде да се прегледа извън това работно време, за да получи адекватно обслужване. Както смятам и че не трябва личните лекари да дават консултации по телефона."

Ще се промени ли нещо след отпадане на изискването личният лекар да посочва мобилния си телефон на видно място в кабинета? Не и според д-р Крайселски. 

"По-скоро опираме до общата култура или липсата на такава на населението – кога все пак можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти и кога е абсолютно неправилно."

Заради задължението да бъдат на разположение 24 часа, но невъзможността да го правят, някои от личните лекари сключват договори с неотложни звена, в които пациентите могат да отидат при необходимост. За тази услуга д-р Крайселска плаща на звеното по 36 стотинки на пациент месечно, а от Здравната каса получава 15 стотинки на пациент. 

"От нас е изискването да поставим информация на достъпно място, за пациента е задължение да се информира."

Снимка: БГНЕС

Според заявката на Лекарския съюз за новия рамков договор, който още не е разписан и влязъл в сила, в него трябва да залегне отпадане на лимита за брой направления, които личните лекари дават на хронично болни пациенти за проследяване на състоянието им. Това не означава, че те ще се изпращат на изследвания безгранично, и в този смисъл няма опасност това да ощети хората с остри заболявания, обяснява д-р Крайселска.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нови обществени поръчки за сметосъбиране в София

Столичната община обявява обществена поръчка за извозването и почистването от боклук в седем зони в София на стойност над половин милиард лева .  СО сезира Административния съд и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването Целта е София да бъде по-чиста, да има по-висок контрол, по-високи санкции и инструменти,..

публикувано на 05.06.25 в 14:35
Георги Харизанов

Георги Харизанов: Бих се зарадвал на следващо правителство, в което няма социалисти

"Ако за еврозоната и за инфлационните критерии ПП-ДБ бяха провели същата битка , каквато беше за дерогацията на "Лукойл", отдавна щяхме да сме влезли , но хората си имаха други приоритети". Това коментира пред БНР  Георги Харизанов , политически анализатор: "Положителните конвергентни доклади за България донесоха добри новини за всички..

публикувано на 05.06.25 в 13:22

"Месиш ли?" - кампания, насърчаваща демократичната ангажираност сред младите хора

Студенти  от специалностите "Политически науки" и "Връзки с обществеността"  в  Нов български университет ще представят пред международно жури резултатите от инициативата "МЕД – Месенето е демокрация".  За период от 4 месеца те трябваше да създадат и изпълнят собствена инициатива, която ще засили гражданската активност сред младежките..

публикувано на 05.06.25 в 12:02

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина?

Може ли електроенергията за бита да е по-евтина от тази на регулирания пазар и защо за пореден път либерализацията на тока за домакинствата беше отложена? Експерти: Енергийно бедни у нас са около 1 800 000 души "Управляващите, както в парламента, така и в изпълнителната власт, харесаха много това решение, отлагане на либерализацията на..

публикувано на 05.06.25 в 11:30
Д-р Мирослав Спасов

Д-р Мирослав Спасов: Много сме далеч от европейския модел на здравеопазване

"Много сме далеч от така наречения европейски модел на здравеопазване и европейски възнаграждения ". Това заяви пред БНР личният лекар  Мирослав Спасов : " Исканията на лекарите не са нови . Тези искания се поставят ежегодно при подписването на съответния рамков договор, при подписването на анексите, но за съжаление, както и Министерството на..

публикувано на 05.06.25 в 10:00
Румен Христов

Румен Христов: Нямам съмнение, че протестите срещу еврото ще бъдат нагнетени

"Нямам съмнение, че протестите срещу еврото ще бъдат нагнетени" . Това подчерта пред БНР  Румен Христов , лидер на СДС и част от коалицията ГЕРБ-СДС:  "Това са опорките,  не само на "Възраждане", но и на другите проруски партии и на президента, защото влизайки в еврозоната и Дай Боже скоро да приключи войната с Украйна, те няма за какво да..

публикувано на 04.06.25 в 15:15
Ивелин Михайлов

Ивелин Михайлов: Всички българи знаят, че България не отговаря на критериите за еврозоната

"Всички българи, няма значение дали са за или против еврото, знаят, че България не отговаря на критериите за еврозоната ". Това коментира пред БНР Ивелин Михайлов , лидер на партия "Величие": "След фалшивите избори, след като Европейският съюз не каза нищо тогава, а в Румъния каза, започвам да си мисля, че там също има избирателна политика и..

публикувано на 04.06.25 в 13:46