Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Опираме до общата култура или липсата на такава – кога можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти"

Без мобилен телефонен номер на вратата на личния лекар?

Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър

Снимка: Елена Бейкова

Ще има ли промяна в натовареността на личните лекари и качеството на обслужване на пациентите, ако отпадне задължението им да посочват на видно място в кабинета своя мобилен телефонен номер?

От Българския лекарски съюз обявиха, че това е заложено в проекта на новия рамков договор със Здравната каса за следващите три години. Идеята е да има телефон за връзка с практиката, който обаче лекарят няма да носи вкъщи и няма да е длъжен да отговори на такова обаждане. Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър, а за извънработното време имат договор с неотложно звено за медицинска помощ. За разлика от големите градове, в малките населени места няма кой да замести личните лекари по време на отпуск. Стои и въпросът с културата на пациентите за какво могат да звънят на личния си лекар. 

Д-р Станислава Крайселска е един от най-младите общопрактикуващи лекари в София – под 50 години. Има практика от 2018-а година, в момента специализира пулмология и смята да се насочи към тази работа, след като вземе изпита си по специалността. Личния си мобилен номер дава само на майки с деца до 1 година, но се оказва, че този номер се разпространява в социалните мрежи и майчинските групи. 

"Абсурдни обаждания съм имала", признава тя.

Подобна е ситуацията с номера на нейния съпруг, д-р Евгени Крайселски, който не го е сменял за 23 години практика.  

"Един от най-дразнещите въпроси е да ти звънят извън работно време - кога си на работа, при положение, че този график 20 години не е променян. В последните година и половина-две има едно много любимо действие на пациентите – да си поръчват по телефона какво ли не, от типа болничен, рецепта…", разказва д-р Крайселски.

Преди 4 години д-р Крайселска въвежда в практиката си колцентър, който да приема обаждания в работно и извънработно време. Причината е, че според нея 80 процента от тези обаждания не са спешни и са излишни. 

"Има базисни неща, чисто организационни, които са дадени като данни за практиката. В повечето случаи това се пита. Колцентърът отговаря. 80% обира тези обаждания. Телефонните обаждания съм смятала, особено в по-натоварените дни, понякога достигат до 2 часа и половина – 3 часа", изтъква личната лекарка.

Вариантите са директна връзка с операторите в колцентъра, чрез която пациентите могат да си запишат и час за преглед. Другият вариант е през посочения на вратата на кабинета служебен мобилен номер. 

"Телефонен секретар. Ако вие сте седнали в момента да ви преглеждам и ви правя електрокардиограма, опитвам се да ви чуя дишането и в момента телефонът да ми звъни – и на вас няма да ви е приятно като пациент. След това връщам обаждането", допълва д-р Крайселска.

д-р Станислава Крайселска  Снимка: Елена Бейкова

Пациенти на двамата лични лекари разказаха, че се е налагало да се обаждат в извънработно време.  

"Десетина пъти в рамките на 4 години. Обилно повръщане в почивен ден, при вдигане на висока температура и не съм могла да се свържа с центъра, който отговаря за почивните дни."

"Само веднъж. Беше много спешен случай. Трябваше да се реагира бързо, иначе избягваме."

"Трябва да има спешни кабинети, в които човек да може нормално да отиде да се прегледа извън това работно време, за да получи адекватно обслужване. Както смятам и че не трябва личните лекари да дават консултации по телефона."

Ще се промени ли нещо след отпадане на изискването личният лекар да посочва мобилния си телефон на видно място в кабинета? Не и според д-р Крайселски. 

"По-скоро опираме до общата култура или липсата на такава на населението – кога все пак можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти и кога е абсолютно неправилно."

Заради задължението да бъдат на разположение 24 часа, но невъзможността да го правят, някои от личните лекари сключват договори с неотложни звена, в които пациентите могат да отидат при необходимост. За тази услуга д-р Крайселска плаща на звеното по 36 стотинки на пациент месечно, а от Здравната каса получава 15 стотинки на пациент. 

"От нас е изискването да поставим информация на достъпно място, за пациента е задължение да се информира."

Снимка: БГНЕС

Според заявката на Лекарския съюз за новия рамков договор, който още не е разписан и влязъл в сила, в него трябва да залегне отпадане на лимита за брой направления, които личните лекари дават на хронично болни пациенти за проследяване на състоянието им. Това не означава, че те ще се изпращат на изследвания безгранично, и в този смисъл няма опасност това да ощети хората с остри заболявания, обяснява д-р Крайселска.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Александрина Перчева

Д-р Перчева: 3 D мамографията е най-прецизният начин за диагностика при плътна млечна жлеза

Месец октомври е обявен за месец на борбата с рака на гърдата – време за осведоменост, превенция и грижа за женското здраве.  " 3 D мамографията е най-прецизният начин за диагностика при плътна млечна жлеза , каза за "Хоризонт" д-р Александрина Перчева, един от водещите мамолоз и и специалисти по образна диагностика в България.  Тя участва..

публикувано на 03.10.24 в 11:48

"Данък захар"?

"Нашият метаболизъм е така устроен, че ние се храним с въглехидрати . Човек гледа да консумира храни с висока енергийна плътност – мазни и сладки храни, и оттам са съвременните заболявания." Това коментира пред БНР диетологът д-р Велислав Георгиев във връзка с предложението да се помисли за въвеждането на "данък захар". Д-р Николай..

публикувано на 03.10.24 в 10:53

Експерти: Не се завръщат щъркели от юг! Това са птици, идващи от север или неотлетели

Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред най-коментираните в социалните мрежи, след като сайтът за прогнози Meteo Bulgaria сподели клип на Семчо Миронов , известен земеделец от Монтанско, заснел щъркели, които били отлетели, а сега..

публикувано на 03.10.24 в 06:58

20 години в очакване на закон за доброволчеството

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" едва 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности - близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. Мария Тончина:..

публикувано на 02.10.24 в 07:14

Бягане в подкрепа на незрящи хора ще се проведе за седма година в София

Благотворително бягане в подкрепа на трудноподвижни или незрящи хора ще се проведе тази вечер в София.  Организатор на събитието "Светулки RUN" е Софийски планински клуб и началото му е край езерото Ариана в Борисова градина. Информация за инициативата можете да немарите и във "Фейсбук" . Регистрацията започва в 19 часа, а самото бягане - от 20 часа...

публикувано на 01.10.24 в 05:08

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00