Алекзандър Кларксън: Икономическото и политическото бъдеще на Украйна са по-сигурни, отколкото бъдещето на Русия

"Политическата дестабилизация може да доведе до въоръжен конфликт в самата Русия. Западът трябва да има стратегия за ограничаване на последиците." Това пише британският политолог и преподавател по европеистика Алекзандър Кларксън в наскоро публикувана статия в "Гардиън". И се връща назад в годините в търсене на причините за грешната преценка на Европа в отношенията й с Русия.

Както ще чуете в интервюто на кореспондента ни в Лондон Веселин Паунов с проф. Кларксън, поглеждането назад към пропуснатите възможности от 90-те години е напомняне за това как непосредствените дилеми могат да накарат политиците да пренебрегнат признаците на следващата криза на хоризонта.

Всяко общество или правителсво има своите интереси и надежди как да се развиват отношенията с Русия, но това не означава, че те трябва да се намесват или да се опитват да контролират Русия. В дългосрочен план са нужни други стимули, за да помогнем на Москва да се отърси от желанието си да бъде агресивна към Европа. Особено след смъртта на Путин или по времето на някакъв преходен период. Мисля, че дискусиите по този въпрос, доколкото се водят, са обезпокоително нереалистични и в повечето случаи безидейни, как Европейският съюз с наличните инструменти може да повлияе на процесите в Русия.

Разбира се, войната продължава, Западът трябва да се фокусира върху помощта за Украйна, за да излезе като победител и да гарантираме сигурноста на Европа. Но както при всяка война, планирането за бъдещето след войната трябва да започне по време на войната. В противен случай, може да бъдем изненадани и да се окажем неподготвени.

- Споменахте, че войната все пак продължава. В момента Украйна предприема контраофанзива, за крайните резултати от която, разбира се, можем само да гадаем. Но какви са възможните сценарии пред Украйна и Русия, защото от това ще зависи, предполагам, и реакцията на Европа и на света?

- Мисля, че офанзивата, която гарантира на Украйна, че ще остане на географската карта, вече се състоя. Първата важна победа бе изтласкването на Русия от Киев. Следващата важна победа бе връщането на Херсон и прочистването на района около Харков. Това означава, че всички главни украински градове, без загубените през 2014 година, са под украински контрол. Сегашната контраофанзива е последен напън да се освободят окупираните територии покрай Днепър, южно от Херсон и Запорожието, които са важни за селското стопанство, както и самата река Днепър - важно транспортно търговско трасе.

Това създава усещането, че икономическото и политическото бъдеще на Украйна са по-сигурни, отколкото бъдещето на Русия. Мисля, че тази неяснота за Русия притеснява европейските политици. Не мисля, че в обозримо бъдеще Путин може да бъде свален с преврат. Но в по-дългосрочен план става все по-ясно, че няма план за Русия след Путин. Има всякакви враждуващи фракции и клики, които формират различни военни подразделения под тяхно командване, но те очевидно няма да надигнат глава, докато Путин е достатъчно силен да смачка всеки, който би оспорил властта му. Не виждам как точно ще се намери наследник на Путин по безболезнен и мирен начин.

• Йордан Божилов: Съветът НАТО-Украйна има за цел да даде на украинците нов статут в отношенията с Алианса

• Сергей Пархоменко: Русия няма да преживее страшния удар, който ѝ нанесе диктатурата на Путин

• Проф. Марк Галеоти: Слабостите на Путин и системата му излизат наяве в Украйна

Дори в края на това десетилетие няма да знаем колко стабилна може да бъде Русия след Путин - след неговата смърт или сваляне от власт. Защото няма очертаващ се наследник. Споровете за властта могат да излязат извън контрол, да доведат до насилие между враждуващите групи и Русия да се превърне в авторитарен режим, без демократични и конституционни институции.

- В своята последна статия вие пишете, че една от причините за лошите отношеня между Русия и ЕС е  това, че Кремъл не признава Брюксел като глобален играч. Доколко успешна е Москва в опитите си да разедини ЕС, респективно Запада?

- Мисля, че до голяма степен Москва не успява. Един от парадоксите на войната срещу Украйна е, че докато подготвяше нахлуването,  режимът на Путин бе много по-ефективен в опитите да разедини Европа, да я накара да се спотайва. Често говорехме за "хибридна война" - този термин беше силно преекспониран, но отговаряше на истината. За определен период от време руският режим успя да затвърди чувството в Европа, че не представлява екзистенциална заплаха, че няма да създава сериозни проблеми и че цената на изолирането на Русия е по-висока от ползите.

Иронията е, че със започването на военните действия - първо през 2014 г., после през 2022 г. режимът на Путин на практика консолидира Европа в опозицията срещу него. Да, има правителства като това на Орбан. Трябва да изчакаме и изборите в Словакия. Знаем, че и в България и други страни членки има политици, които са приятелски настроени към Москва. Но безпардонното нахлуване на Русия в Украйна консолидира Европа, и смятам, че това е нещо добро.

Но всичко това повдига въпроса за периода след края на войната. Трябва да намерим начин как да се справим с режима на Путин. Какво може да направи Западът и какви средства да намери, за да насърчим онези, на които им е дошло до гуша от империалистическите щения на Москва и искат да се сложи край на агресията срещу съседите и по този начин срещу системата за сигурност в Европа. Тази дискусия обаче все още не се е състояла.

- Слушайки това, което казвате, следващият ми въпрос може и да прозвучи малко странно, но в момента изглежда много трудно, да не кажа невъзможно, да си представим една Русия, която е напълно интегрирана в Европа. Все пак възможно ли е това да стане в някакъв бъдещ момент и при какви обсотятелства би могло да се случи?

- Една от големите грешки в отношенията с Русия датира от 1993 година, когато Елцин щурмува парламента. Последвалите по-късно събития доведоха директно до авторитарния режим на Путин. Грешката се състои в това, че ЕС никога не е поставял ясни условия на Русия. В преговорите между Брюксел и Москва руснаците получаваха уверения, че са специален партньор, че се радват на специално отношение и че ЕС иска да изгради здрави връзки. Така в периода до 2008 година бяха подклаждани очакванията на Путин и руснаците, че ще играят някаква изключителна роля в Европа.

Но когато се оказа, че Русия трябва да спазва правилата на играта в ЕС, за да има например достъп до общия пазар, руснаците решиха, че Брюксел ги е излъгал. В този момент ЕС трябваше да балансира проявеното великодушие и да заяви, че ако Русия изпълни определени условия, свързани с върховенството на закона, демокрацията, човешките права, промяна в икономическата система, тогава Брюксел е готов да предостави на руския бизнес и на руските граждани по-голям достъп до общия пазар, по-голяма свобода в движението на хора и капитали и т.н. Но че Русия няма да има превилегировани отношения. Мисля, че това разгневи много Москва.

Затова мисля, че разработването на стратегия на ЕС за отношенията с Русия не означава да бъдем прекалено великодушни, а да бъдем ясни към руското население, държавния елит и силите за сигурност, че това са условията, които трябва да се изпълнят. И ако ги изпълните, можем да водим преговори за сближаване.

Таза яснота е необходима. Има всякакво фантазиране на тема разпадане на Русия или рухване на Русия, но ЕС няма контрол върху тези процеси. ЕС има контрол върху условията и стимулите за интеграция, но тези поощрения трябва да се основават на ясни условия, които определят правилата, които да се следват, когато някой иска достъп до нашата система.