През последните няколко години се оголи една явна истина, България не е демократична държава от западноевропейски, англосаксонски, скандинавски, или дори централно - или южноевропейски вид. Не можем да се сравняваме даже и с гръцките ни патриархални съседи, управлявани от няколко редуващи се политически фамилии. В България нямаме реални демократични отношения, които обичайно са продукт на меритокрацията, система на равните възможности, в която се просперира съобразно интелигентността, способностите и таланта, а не по линия на връзките, произхода и котерийната или пък партийната принадлежност. Държавата ни е в състояние на пълно разлагане. Нито една институция не работи по смисъла, който е вложен в нея.
Точният израз на обществения модел, в който съществува държавата ни, е диктатура на олигархията, маскирана като някакъв вид недоразвита, но все пак уж демократична форма. Олигархията постепенно взе надмощие над политическите форми и започна да назначава властта и практически да притежава държавата. По върховете на държавното управление се избутват единствено хора с доказани възможности за компрадорски практики. Състоянието, което изглежда като пълен хаос, и което аз многократно съм наричала именно „хаотизиране“, всъщност съдържа много здрава логика. Всичко, което считаме за дразнеща некомпетентност, е съзнателно прицелване. За да може олгархията да осъществява своите вертикални хранителни вериги, контролирайки потоците на обществения ресурс, тя методично лансира груба антиселекция на кадри в управлението като министри, ръководители на държавни дружества, шефове на агенции и др. Единственото и най-важно качество на тези целево назначени хора е, че притежават безскрупулност да подписват неизгодни за държавата договори, да източват публичен ресурс в полза на фирмите на олигархията и да получават в отговор съответното възнаграждение. Олигархичният режим у нас е като октопод, който обхваща всички части на живота ни. Относно всеки министър или шеф на ключово дружество обществото вече си задава основателния въпрос – на кого е човек, кой му дърпа конците, колко са платили задкулисните играчи, за да бъде назначен и т.н. В България няма логика на конкуренцията, състезание между професионалисти, знаещи и можещи. В България има конкуренция на слугите, на носещите куфарите. У нас стойността на министрите, на управленците идва от това кой е техният кукловод, колко силен в олигархичната прослойка е той! Затова произвеждаме и тази ужасяващата незаинтересованост на нашите властимащи за последствията от управленските им действия.
Силата на една държава идва от концентрацията на различни видове капитал – на човешки ресурс и физическа сила, на инструменти за принуда (армия, полиция), на икономичски капитал, на научен, творчески, информационен и културен капитал и пр. Културата е обединяваща, това са кодовете, които формират националния характер. Какво ще се случва с държавата в бъдещето, става ясно от ресурса, който властта отделя за образование. През системата на обучение държавата моделира формите на мислене, менталните структури и вгражда в индивидите националната идентиченост в такава дълбочина, че по-късно върху тази основа се изгражда нуждата от грижа за общността, етноса, изгражда се способността да бъде защитавана родината. Затова първата крачка към разграждането на една държава е демонтажът на образованието – изваждането на патриотично-историческите смисли за принадлежност и въвеждането на универсализъм, разглобяване на националното и смилането му в глобалната доктрина, която винаги звучи симпатично – човекът, гражданин на планетата.
В този смисъл някои фактори с голяма мощ, независимо дали от другата страна на океана или от другата страна на материка не се смущават да работят с олигархични модели, защото всяка местна олигархия задвижва най-естествено разпадането на държавността. Наблюдаваме, казано по-грубо, съучастничество на външните фактори към употреба на вътрешната олигархия за целите на наднационалния капитал (например източване на последните останали активи основно в енергетиката), за геополитичски цели или за цели, свързани с надзорния глобален капитализъм, тоест цели за контрол върху територии, които за да не се обиди населението все още се наричат държави. Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности.
Компрадорската власт за разлика от националната власт се занимава с експорт на национална сигурност. Именно затова подчертавам, че олигархичният модел, който разгражда националната власт, всъщност е удобен за превръщането на коя да е държава просто в територия. Компрадорщината търгува с националните интереси. Затова повечето действия, които лишават държавата ни от активи, се случват със съдействие отвън и с олигархична алчност отвътре. Всичко, което се случва, изглежда неадекватно в очите на малкото останал мислещ нормалитет. Но всъщност средствата, а именно антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на управлението, отговаря на целите, които разграждат основите на държавата. Повечето партии са пробити и не реагират със съпротива, а влизат в колаборация. Във всяка партия олигархията е разположила свои клиенти, а някои партии изцяло са проекти на олигархичните конструкторски активности. След дълга война, която завърши с отстраняване на главния прокурор, най-накрая българската олигархия излъчи редовен кабинет по пътя на вътрешно-олигархичното договаряне. Примирието обаче е само временно, защото олигархичните котерии не могат да живеят в мир много дълго, те имат антагонистични интереси. Кабинет има, но какво от това?! Куфарната антиселекция на българската олигархична менталност продължава и тя методично унищожава държавата, която искаме да имаме.
Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва . Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов. "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ... Написала съм едно есе точно за..
Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението. Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..
Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..
Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен? Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..
Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..
Всички небитови потребители ще могат да получат компенсации за разходите за скъпия ток до края на годината, реши правителството като промени програмата..
Децата търсят телефона, защото им става скучно в час и отговорността за това носят институциите, защото не успяват да догонят технологиите и да..