Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работодателите не харесаха план-приема в университетите. От какви работници има нужда бизнесът?

Снимка: БТА

Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България публикува отворено писмо до образователното министерство, в което настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през следващата година да не бъде приет. Причината, според тях, е, че отново сме свидетели как модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост. 

Образованието следва да е тясно обвързано с нуждите на пазара на труда, подчерта пред БНР Росица Стелянова - директор "Програми и проекти" в АИКБ. Тя посочи, че искат намаляване като цяло на план-приема, за да може да има по-голяма конкуренция:

"Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази тенденция и винаги се взимаха предвид заявките, които подаваме, по определени специалности". 

Стелянова напомни, че още в началото на годината са искали среща с тогавашния служебен министър, за да обсъдят политиките и да дадат конкретни предложения в тази посока. Писмото ни остана без отговор, каза тя и добави, че в последствие са изпратили план-приема с конкретните им предложения. Тогава отново не са получили отговор.

"От наша страна каквото е било необходимо, беше направено. Липсваше диалог, за да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям диалог от страна на новото правителство и ръководство. Използвайки че все още държавният план-прием не е одобрен, решихме да го запознаем с проблемите, а именно - че професионални направления, по които до момента е имало тенденция за намаляване на план-приема, а други, при които е имало тенденция за увеличаване - е нарушен и е точно обратното. Вдигнати са с около 400 бройките за икономически специалности, за администрация и управление - с повече от 230 бройки". 

Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна специалност, много често лица с висше образование стават продавач-консултанти. Стелянова цитира данни на МТСП, според които 130 хил. младежи, които са висшисти, работят на места, изискващи средно образование.

Ако пазарът на труда има нужда от определени специалисти, естествено, че заплатите за тези специалисти ще бъдат много по-високи, изтъкна тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев се съгласи, че трябва да се обръща повече внимание на специалностите, които са приоритетни и от които бизнесът ще се нуждае. Младите хора обаче търсят друг вид специалности, подчерта той. 

"Например медицинските сестри - държавата постоянно дава милиони за медицински сестри. Посоката е правилна - трябва да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, но трябва да видим какво се прави след това. Защото тези медицински сестри - те след това занимават за чужбина - 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези млади хора и те след това заминават".

Според него може да има някакъв вид договор, при който ако искаш да се финансира образованието ти, тогава трябва да останеш 2-3-5 години да работиш в България:

"Има подходи. Но тук държавата, Народното събрание трябва да влезе в роля. Нека да се дават пари, но наистина да има смисъл да се дават". 

Парушев напомни, че има 8 защитени специалности. По думите му обаче те не се заемат изобщо. 

Стелянова също изказа притеснението на АИКБ по отношение на заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията отдавна търси начини и политики, с които да се задържат младите хора в България. Те настояват за по-широка дискусия по темата. Според нея трябва да се промени рейтинговата система. Тя определи като порочна практиката "парите следват студента". Тя не позволява да се финансират университетите на база на качество и реализация на младите хора, категорична бе Росица Стелянова. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50

Троянският манастир отбелязва своя храмов празник

Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник днес.  Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица е пренесена в Троянския манастир от монаси от Атон още през 1600-та година. Повече от 4 века тя продължава да помага със своите чудеса. И днес, на Успение Богородично, вярващи дойдоха в Троянската Света обител да се..

публикувано на 15.08.25 в 15:31