По стъпките на Йоан Кръстител и посвещаването на Исус от Назарет

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Феня и Искра Декало

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Някои наричат Еньовден летния Йорданов ден, защото е рождения ден на Йоан Кръстител.

Два обекта от израелска страна има на това място. На единия от ранна утрин до късно вечер се стичат туристи от цял свят, а вторият е отворен за широката публика само 4 дни в годината. Войници разминираха пространството край изоставените манастири. Веднъж годишно оттам преминават огромни потоци от любопитни. Край обичайното мястото за потвърждаване на кръщение са срещаме с д-р Ривка Нир, автор на книга за Йоан Кръстител и реката Йордан.

"За мен първият християнин е Йоан Кръстител, но неговите кости остават на територията на днешна Йордания, където са и останките на двореца на Саломе. Ученикът му Исус( Йеушуа на ивр) проповядва из цяла Юдея идеите на учителя си. На това място, което е свещено за евреите след 40 години скитане из пустинята, те пресекли реката Йордан и влезли в Обетованата земя, обещана им от Бога. Тук е станало пречистването на Исус пред изключителната мисия.

Затова и от двете страни - йорданска и израелска, се стичат през цялата година поклонници. Част от тях са представители на цели християнски общини по света и пристигат заедно със свещениците си за повторно кръщение на метри от мястото ,където реката се влива в Мъртво море. Между поклонниците от двата бряга на реката има само едно тънко въженце, което е държавната граница. През него те могат да си подадат ръце. Никой не са къпе в реката по бански. Обикновено за няколко долара се купуват бели кошули и облечени в тях поклониците се потапят в свещените води. След това дрехата от кръщението не са пере, а се скътва в раклите и в нея човекът, станал хаджия, се облича при погребението си. Ритуалът се съпровожда с молитви и проповед. Обикновено поклонниците пълнят шишета с вода от свещената река, от която, при тежки или важни събития в живота си, поръсват с по няколко капки за късмет и сила, ракааз за "Рано в неделя" д-р Ривка Нир.

Само на няколко метра има тежка желязна врата, която обикновено е затворена, но за 4 дни, веднъж годишно, я отключват за всички, които искат да минат по пътя. Той пресича долината на манастирите. Тъй като реката на това място е много плитка, веднага след шестдневната война, през нея са преминавали много терористи, избили стотици мирни жители на случаен принцип. Израелската армия е минирала полето наоколо. Принудили са да затворят и четирите манастира, построени в района и руската капела. Явно решението за крайните мерки е било взето след пореден масов атентат в Йерусалим, който е на петдесетина километра, защото монасите не са успели да разчистят обителите си. Останали са вестници от 1968 г, манастирската посуда и дори лични вещи на монасите. За мястото разказва екскурзоводката Хана Роз:

"В чисто исторически план повечето от главните библейски подбудители за действията свързани със светите земи, умират преди да преминат свещената река Йордан. Моисей е успял да види от един хълм в сегашна Йордания, Обетованата земя, но Бог не му е разрешил да влезе заедно с народа си в нея. Това е наказание, че е не е повярвал, че сред пустинята ще рукне извор от една скала и вместо веднъж е чукнал два пъти по камъка. Над брега на Мъртво море, в Йордания е палата на Ирод, където доведената му дъщеря Саломе е танцувала с главата на Йоан Кръстител. На йорданския бряг свети Илия е пуснал огнената си дреха и е изпратил пророка Елисей на мисия в Светите земи.

Изброявам тези библейски герои, защото полуразрушените манастири носят техни имена. Въпреки ,че е минало повече от половин век от напускането му, фреските по стените на румънският православен манастир пазят свежестта си. Имал е и поклонничестки дом. Там са отсядали богомолци, дошли пеша от Йерусалим или Витлеем, за да бъдат кръстени на свещеното място на реката Йордан. Обикновено, докато почивали там няколко дни, те са помагали в грижите за градините- зеленчукова, овощна и с цветя.

Най-голям е етиопският манастир. Пари за разширяването му е дал монарха Хейле Саласие, който и имал слабост към Светите земи и на два пъти (през своето царуване) ги и посетил. В манастира е имало специално крило за височайши гости. В него са запазени най-много вещи, свързани с манастирския живот, включително библии и теологични книги. Най-малък и семпъл е - коптският. Той също е приемал поклонници, но те са спели на земята, загърнати в собствените си покривала. В пустинята вечер става много хладно, а това е място ,където Юдейската пустиня се спуска към Мъртво море . Всичко е крайно аскетично. Сирийският манастир е сред най-слабо запазените. Знае се, че в него, често, са се криели терористите, пресекли граничната река Йордан.

По принцип, земята близко до реката противно на логиката, не е особено плодородна. Недалеч – на около десетина километра е свещения град Йерихон, който е сред плодородно поле, поливано с вода от Йордан. Там има няколко действащи манастира. Други са съществували през вековете, включително има остатъци от скална обител, в която (спорен Новия завет) дяволът се е опитал да съблазни Христос, преди той да отиде в Йерусалим.