Брюно Лете: В Европа вече се усеща известна умора от войната в Украйна

публикувано на 24.06.23 в 11:00

Снимка: REUTERS

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Деян Йотов с Брюно Лете

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Президентът на САЩ Джо Байдън обля по-рано този месец със студен душ аспирациите на Украйна за бързо присъединяване към НАТО. "Няма да стане автоматично", заяви Байдън.

Вашингтон е най-скептичният от всички съюзници по този въпрос - коренно различна позиция от тази през 2008 година на срещата на върха на НАТО в Букурещ. Тогава администрацията на президента Джордж Буш-младши настояваше Украйна и Грузия да бъдат приети в НАТО. Германия и Франция обаче се противопоставиха, от опасения, че Русия ще реагира остро и НАТО само каза, че един ден Киев и Тбилиси ще се присъединят. Последваха руските войни в Грузия и в Украйна.

Джо Байдън не желае отново да се дават неизпълними обещания и гаранции за сигурност. Еманюел Макрон пък е на мнение, че напротив - трябва да се дадат обещания и този път да бъдат изпълнени.

Какво ще стане обаче на срещата на върха на НАТО във Вилнюс идния месец? Дали Вилнюс няма да е Букурещ 2? Отговори на тези въпроси дава Брюно Лете от Германския фонд "Маршал":

- Не очаквам да се случи същото. Алиансът е единодушен, че трябва да подкрепим Украйна колкото можем повече. Единодушие обаче няма за това в какво да се изразява тази подкрепа. И въпросът за присъединяването на Украйна наистина предизвиква разногласия в НАТО. Ясно е, че във Вилнюс Киев няма да получи членство, нито дори план за действия в тази посока.

Причината е, че по въпроса има два лагера. Едината група страни членки смятат, че членство на Украйна би застрашило сигурността в Европа. Другите са такмо на противоположното мнение. Но срещата във Вилнюс пак ще е важна за Украйна, защото НАТО обмисля много сериозно какво може да й даде, ако не я покани да се присъедини сега. Ще има конкретни мерки за задълбочаване на партньорството с Киев - и на отбранителния, и на политическия фронт.

Във военен аспект НАТО например планира да трансформира Украйна по модела "Израел" - с улесняване на трансфера към Киев на отбранителни технологии от отделните страни членки.

Когато говорим за гаранции за сигурността обаче, не бива да се очаква натовски държави да изпращат свои военнослужещи в Украйна. Тя просто трябва да получава всички средства, които са й необходими, за да се брани сама.

На политическия фронт във Вилнюс ще бъде обявено също нещо важно - създаването на Съвет НАТО-Украйна. Той ще заседава редовно на много високо равнище. И така всъщност Киев ще може да свиква съюзниците от НАТО на консултации при кризи и спешни случаи.

- Дали ще се окаже приемлив за всички компромисният вариант, за който се съобщава, че е предложен от генералния секретар Йенс Столтенберг, а именно също както стана с Финландия, на Украйна формално да бъде спестено преминаване през план за действия към членството, макар и то да бъде планирано за следвоенното бъдеще?

- Има един голям надвиснал проблем преди осъществяване на такова предложение. Все по-видима е тенденцията на Запад да се мисли за евентуални отстъпки, които на Украйна ще й се наложи да направи на Русия, за да се задейства мирен сценарий. За териториални отстъпки става дума. Усеща се вече известна умора в Европа от войната. В Съединените щати пък предстоят избори и подкрепата им след тях може вече да не е същата.

Не смятам, че Украйна ще иска да прави каквито и да било отстъпки. Коя държава би се съгласила да се лиши от част от територията си! Но натискът от партньорите й ще се увеличава с условие, че ще бъде приета в НАТО, ако отстъпи.

- Колкото по на изток в НАТО погледнете, толкова по-голям е ентусиазмът за приемането на Украйна в Алианса. А Съединените щати като че ли са най-скептични - точно противоположната позиция на тази от 2008-а. На какво се дължи това?

- Външната политика и дипломацията винаги започват у дома. Същото важи и за Съединените щати. Президентът Джо Байдън, разбира се, иска да спечели изборите догодина, а републиканците вече го подлагат на силен натиск. Обвиняват го, че харчи твърде много пари за Украйна.

Това правят и много американски избиратели, които си задават въпроса: защо даваме толкова много на Украйна, като тя е толкова далече от нас? Затова Джо Байдън вероятно би искал да изглежда поне малко по-твърд, за да преодолее тръмпистките критики преди изборите. Това включва и жертване на украинското членство в НАТО. С този ход според мен той цели да съхрани силната финансова подкрепа за Киев.

- Застрашено ли е единството в НАТО?

- Една група страни членки - основно западноевропейски - са убедени, че няма как в бъдеще Русия да не е част от европейската архитектура за сигурност. Просто по географски причини - Русия ни е съседка. Но друга група - балтийските републики, Полша, някои северни членки, както и черноморски - са категорични, че Русия трябва да бъде изолирана, защото тя няма вече право на европейско бъдеще.

Това са доста различни виждания. И въпросът ще стане изключително важен когато свърши войната в Украйна. Ако разногласията не бъдат преодолени, те ще са реална заплаха за единството на НАТО.

- Каква личност би била най-подходяща за генерален секретар на Алианса?

- До голяма степен е сигурно вече, че Йенс Столтенберг ще си тръгне след двата си успешни мандата, освен ако не възникне някаква много драматична ситуация, което според мен е малко вероятно. Има вече много кандидати за поста му, но процедурата е доста сложна. За някои номинации вече знаем, но се водят консултации и зад кулисите - има и необявени кандидати.

Видно е, че има широко разпространено желание най-сетне жена да оглави НАТО. В същото време много страни членки от Централна и Източна Европа лобират да бъде избран някой от там. Франция и Германия обаче се колебаят, защото се опасяват, че такъв генерален секретар би бил доста твърд и агресивен към Русия, а според тях трябва да има диалог с нея.

Но последната дума ще е на Съединените щати. Те все пак дават най-много пари на НАТО. Според мен избраникът няма да е най-добрият кандидат, а приемливият за всички - консенсусният. Всички досегашни генерални секретари са били такива фигури.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Все по-видима е тенденцията на Запад да се мисли за евентуални отстъпки, които на Украйна ще й се наложи да направи на Русия, за да се задейства мирен сценарий"

Брюно Лете: В Европа вече се усеща известна умора от войната в Украйна

БНР подкасти:

Панамският президент: Каналът е и ще продължи да бъде панамски

Български гражданин е арестуван в САЩ след двойно убийство

Вторият мандат на Тръмп започва, какви заявки за политиката си направи 47-ият президент на САЩ

Световните лидери поздравиха Доналд Тръмп

Проф. Асен Асенов: Голямото предизвикателство пред Тръмп е да възроди американската икономика

Кристиан Вигенин стартира кампанията си за лидерския пост в БСП от Ямбол

МФ: България реализира необходимия напредък към приемане на еврото

Проф. Даниела Авджиева: Педиатричните пътеки са ниско финансирани при "пътечната медицина"

Рая Назарян: Борисов далновидно, отговорно и държавнически отстъпи, с цел държавата да е добре

Акад. Николай Денков: ГЕРБ и Пеевски се опитват да запазят контрол върху тази правосъдна система

Предавания

За БНР

Програми

Радио България