"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Бой с плаващи мнозинства, по смокинови листа

Собствениците на Туитър и Фейсбук си насрочиха час и място за среща, на която ужким ще се бият в клетка. Това са техно милиардерите Илон Мъск и Марк Зукърбърг.

Както е казал Никола Вапцаров - като някакви животни в клетка ще се бият, а очите им ще светкат жадно и ще молят за пощада.

Или както още е казал големият поет и комунист:

Ние сплетохме с тебе ръце.

Със тебе се счепкахме здраво!

Това е лирика. В живота нещата стават другояче.

В живота Илон Мъск го чакат да дойде в Белоградчик, а той хабер няма.

Но ако все пак се сбият Мъск и Зукърбърг, надяваме се боят да е по смокинови листа - като в Райската градина, малко преди да изгонят Адам и Ева.

Виждали сте сигурно тия картини как старозаветният Бог изпъжда Адам и Ева от градината на земните радости, защото ги видял, че си покриват срамотиите със смокинови листа.

И Дядо Бог си направил сметката - щом знаят какво е срам тия мискини, значи са яли от забранения плод!

Трябва да му признаем на Дядо Бог, че е бил съобразителен. Каква логическа верига - смокини, мискини, марш от Райската градина, вие сте абсолютни престъпници! Отсега нататък с пот на челото ще си изкарвате прехраната и ще си блъскате главата с изработването на семейни и държавни бюджети.

Тия хора Илон Мъск и Марк Зукърбърг работят с милиардни бюджети, несравнимо по-големи от нашия национален бюджет, дето политиците ни не могат да се организират и да го актуализират.

Понеже не могат да направят нов, караме със служебния бюджет, на който му гласуват някакви удължители и разклонители.

Какво е бюджет с удължител? Представете си един хладилник, далеч от контакта - той се нуждае от удължител. И това пак не гарантира на суверена, че ще може да напълни хладилника с продоволствия и удоволствия.

Но все пак ми е чудно защо нашите тука не могат да направят един бюджет, а Мъск и Зукърбърг нямат проблеми с бюджета и актуализациите му, даже им остава време да се пошегуват с публиката. Щели да се бият - друг път!

Аз като цяло съм против шегите и в някаква степен дори отричам този литературен жанр.

И ако все пак някой реши да прояви чувство за хумор, смятам, че е коректно да си обясни и мотивира смешката. Много мразя шеги, които не са обяснени поне по три пъти, както например си обясняват остроумията политическите шегобийци Иван Гешев и Слави Трифонов.

Иван Гешев на онуй заседание на Висшия съдебен съвет, преди да го изгонят от Райската прокуратура, каза една шега и след това повтори около десет пъти, че всъщност ще шегува в рамките на шегата и да не го разбере някой погрешно.

Шегата я забравих, но обяснението беше запомнящо се.

Пак се отклоних, а исках да разкажа как се развива пиесата със заглавие - “Ние не сме коалиция, само спасяваме страната с цената на тежки компромиси”.

Кирил Петков и Бойко Борисов са като някакви кечисти в клетка. Счепкали се здраво, сплели ръце - но и те не знаят, бият ли се или бизнес правят. По смокинови листа ли са или по смокинги? И както в кеча се образуват плаващи мнозинства - няколко срещу един - така и партньорството между шарлатаните и мафията неусетно премина в бой без правила.

Кирил Петков не иска да е смокиново листо за срамотиите на партньорите си от мафията. Затова постави Седем искания пред същите тия грешници-безсрамници.

Тези Седем искания са опит за кодификация и нормотворчество от сорта на Седемте смъртни гряха или Десетте божи заповеди.

Но както знаем, друг държи Прокуратурата на Страшния съд и друг конституира що е грях и що е смях.

Смях е например заплахата за самосваляне на правителството - отсега се вижда кой ще се смее последен.

***

А пък на украинския фронт също има вероятности за прегрупиране в плаващи мнозинства и един дявол знае кой накрая на пиесата ще се смее сатанински.

Собственикът на Частната военна компания “Вагнер” Евгений Пригожин навлезе в най-острата си фаза на критики и заплахи към руското военно ръководство.

“Ако другарят Сталин имаше такива некадърни генерали, казва Пригожин, той на първо време щеше да обеси 200 човека, просто за естетическо удоволствие. Ние, вика, лъгахме за украинските престъпления в Донбас и че уж Украйна щяла да напада Русия. Почнахме войната заради глупост и грандомания, понеже военният министър искаше да стане маршал…”

И така нататък, тоя Пригожин-Вагнер е въобще голям оркестрант на смъртта и опустошението - и не се знае с кого повече се надлъгва.

Междувременно театърът на бойните действия постепенно се пренася и на руска територия. А това може да докара нещата дотам - хич да не си даваме зор с дреболии като бюджета на нашия Земен рай.