Брегозащитни ли са буните на залива Болата и ще бъдат ли разрушени заради противоречия между институциите?

В него се твърди, че съгласно „становище на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна са необходими ремонтно-възстановителни работи на двете съоръжения, но не с цел „запазване на плажната ивица и опазването на биологичното разнообразие в резервата“, а предвид тяхното състояние, което не отговаря на действащите в Република България строителни норми за морски хидротехнически съоръжения.

Това обстоятелство, пише още областният управител, се подкрепя и в доста писма на зам.-министъра на околната среда и водите, в които е посочено, че независимо от обстоятелството, че морският плаж и двете съоръжения попадат в границите на резерват „Калиакра“, а към момента в защитена местност „Степите“, същите нямат отношение към целите на резервата и съответно укрепването на съоръженията не е от значение за съхраняването на защитената територия и опазването на биологичното разнообразие в нея.“

Дали твърдението отговаря на действителните обстоятелства и разрушаването на брегоукрепителните съоръжения, без значение от вида им, ще се отрази ли на залива Болата?

Според бившия екоминистър Борислав Сандов именно опазването на залива в настоящия му вид и нуждата от ремонт на буните са били повод той да бъде изваден от обхвата на резервата:

"Те са в много окаяно състояние и рискуват да бъдат разрушени от вълнолома и следователно този плаж да изчезне, защото именно тези две брегоукрепителни съоръжения са създали условия за този плаж като изключение от целия район, който иначе е каменист бряг. Именно за да може да бъдат съхранени тези плажна коса и дюни, трябва да бъдат възстановени тези брегоукрепителни съоръжения. Изненадан съм от това писмо на областния управител и от позоваването към „Геозащита“, опасявам се, че това е начин да се измъкнат от разходи, свързани с ремонта на тези съоръжения.  Ако тези съоръжения се разрушат и това би означавало отнемане от морето на цялата плажна ивица и дюните там това със сигурност би имало негативно отношение върху биоразнообразието. Единствено бих се съгласил, че няма да има отражение върху биоразнообразието в морската част, в акваторията".

За брегоукрепителните функции на двете буни свидетелства и поводът за тяхното построяване. През осемдесетте години на миналия век на Болата е имало Военен специален съобщителен обект, а кабел е свързвал българския бряг при Болата с тогавашния Съветски съюз. Спомените за това време разказва бившият началник там Продан Георгиев, телекомуникационен инженер:

"С течение на годините, между 70-те и 80-те морето създаде много проблеми на кабела ни. Зимно време, знаете че Черно море е много бурно, заливаше залива и създаваше опасност за кабела. Това наложи да се вземат мерки, за да не се получи авария. Десет години го наблюдавахме този процес. Нещата ставаха все по-сложни и се пристъпи към изграждане на тези съоръжения, за да се спре това движение на пясъка. И както виждате, там се получи много пясък, преди това нямаше плаж. Може би сте забелязали, че по Северното Черноморие почти няма плажни ивици, защото морето е доста бурно".

Заливът какъвто го познаваме от десетилетия, е запазен във времето именно благодарение и на буните, изградени там, посочва и доц. Галин Петров, преподавател в Катедра „География“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В статията си „Еволюция на карстовата долина Болата – Добруджа“ той твърди, че пясъкът от плажа на залива не е бил отмит от морето с времето заради двете буни, които защитават от прибоя малкия залив и плажа. За целите на тази проверка доц. Петров дори е разгледал картите от преди построяването на брегоукрепителните съоръжения, на които всъщност залив липсва.

"До преди 30-40 години на практика не е съществувала тази пясъчна ивица, тоест тя не е формирана по естествен начин, а по-скоро е резултат от антропогенната намеса. Ако буните бъдат оставени да бъдат разрушени, най-вероятно плажът ще бъде размит. И оттам това ще рефлектира и върху възможностите за развитие на туризма. Честно казано това остава един от малкото плажове по добруджанското крайбрежие, който е незастроен, незасегнат. Тези буни и дамби - има десетки публикации, в които се описват именно като брегозащитни съоръжения, а не като хидротехнически. Реално погледнато за село Българево това е единствената възможност все пак някакъв туризъм да бъде развит".

За компрометираното състояние на буните на залива „Болата“ свидетелства и доклад на Басейнова дирекция, изготвен още през октомври 2020 г. В него се посочва, че бурите през зимата, особено на 2014 година, са нанесли сериозни поражения върху брегоукрепителните съоръжения в залива „Болата“, като вълните са отнесли голяма част от укрепителните бетонни тетраподи и скална маса. 

Заключение

Изградените съоръжения на залива Болата категорично имат брегоукрепителна функция, заявиха експерти по темата пред БНР. Твърденията, че буните са хидротехнически съоръжения, но не са брегоукрепителни, са НЕВЕРНИ.