Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Три сценария за развитие на района на "Марица-изток"

Представяне на резултатите от “Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на "Марица – изток" е темата на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Снимка: БТА

Повече от  55 процента от българите искат въглищните централи у нас да бъдат запазени по-дълго, 21 процента са на мнение, че трябва да се закрият. Това показва проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено в края на миналата година, което очертава перспективите за демографското и социално-икономическото развитие на района на "Марица-изток" до 2040 година. Основен извод е, че липсва комуникация между държавата  и гражданите, живеещи на територията на района. Прогнозите на специалистите са песимистични, като те чертаят три сценария относно съдбата на мини "Марица-изток".

Три възможни сценария за демографско и социално икономическо развитие на района на "Марица-изток" до 2040 година очертава анализ на екип следователи от Българската академия на науките. Ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт. Това обаче означава, че трябва да бъдат закрити най-малко половината мощности до края на 2026 година и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 година.

Вторият сценарий е на ускорен енергиен преход без наличие на адекватна публична подкрепа, а третият е за забавяне на енергийния преход, като дейността на въглищната енергетика в България ще бъде запазена до окончателното ѝ закриване през 2040 година.

Първият сценарий е адекватен и ще доведе до болезнено в момента, но по бързо трансформиране на региона и по-малка цена, коментира доцент Бърдаров от Софийския университет.

"Всичко това се дължи на нещо, което мен лично ме шокира. И това е отсъствие на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона, с изключение на една-единствена среща при едно-единствено скорошно правителство, която е била в рамките на половин ден. Според местните власти липсва пълна комуникация. Шокът ми дойде от там, когато научих, че те се информират за това какво предстои по отношение на зелената сделка, зеления преход от медиите и интернет. Никой не говори с тези хора".

В рамките на изследването са направени дълбочинни интервюта с общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и нова Загора. Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" коментира, че има високо недоверие към властта, което се проектира и към Брюксел.

"Те просто казват - не ни разказвайте това нещо, въобще не вярваме, че това с фотоволтаиците ще стане така. Въобще не вярваме, че имате ясен план. Това е печеливш сектор. Защо го махаме, хладилникът донякъде побеждава термометъра".

По публикацията работи: Георги Николов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложба "90 години БНР" и специално издание на списание ЛИК

Изложбата "90 години БНР - Радиото на поколения българи" беше открита в Мраморното фоайе в сградата на медията.  Експозицията е с фото- и архивни документи от фондовете на Държавна агенция "Архиви" и Българската телеграфна агенция.  На събитието беше представен официално и новият брой на изданието на БТА - списание ЛИК, озаглавен "БНР..

публикувано на 25.02.25 в 17:42

"Балканска черна кутия" или какво ни липсва в живота?

На първи март от 19.30 в Топлоцентралата ще бъде официалната премиера на документалния филм "Балканска черна кутия" с режисьор Цветан Драгнев. Документалният филм е посветен на Никола Груев - известен на меломаните като Котарашки , по професия архитект, но открил своята най-важна мисия и като музикант. Kottarashky представя..

публикувано на 25.02.25 в 17:37
Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър

Британският премиер обяви увеличение на разходите за отбрана

Разходите за отбрана на Обединеното кралство ще се увеличат до 2,5% от БВП до 2027 г., докато бюджетът за чуждестранна помощ ще бъде намален, обяви британският премиер Киър Стармър преди срещата му с Доналд Тръмп. В неочаквано изявление в парламента Стармър каза, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени от сегашните 2,3%, което означава..

публикувано на 25.02.25 в 17:31
Доц.Милен Любенов

Милен Любенов за акцията на "Възраждане": Активно мероприятие за отклоняване на вниманието

Акцията на "Възраждане" пред Дома на Европа беше предварително дирижирано активно мероприятие, което има определени цели . Това мнение изказа пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Милен Любенов. "Една от целите на този акт е отклоняване на вниманието от важните проблеми , защото подготовката, която видяхме, свързана с тази..

публикувано на 25.02.25 в 17:23
Пенчо Милков

Кметът на Русе за публикациите за имотите му: Координирана атака срещу доброто ми име

Като координирана атака срещу доброто му име. Така кметът на Русе Пенчо Милков обясни публикациите, свързани с имотното му състояние, за които БНР съобщи в началото на този месец, а днес Антикорупционният фонд допълни. "Мисля, че ми се руши доброто име, че е координирана, целенасочена атака. Политическа, а защо не и икономическа", каза кметът..

публикувано на 25.02.25 в 17:13

Разпитаха Георги Семерджиев по делото срещу бившата полицайка Симона Радева

При закрити врата Софийският районен съд разпита Георги Семерджиев по делото срещу бившата полицайка Симона Радева. Тя е обвинена, че в нощта на 5 юли 2022 година, когато Семерджиев блъсна и уби с джипа си две момичета на столичния булевард "Черни връх", му е занесла стълба, за да се скрие в дома си. Софийският районен съд даде ход на делото срещу..

публикувано на 25.02.25 в 17:10

Шефът на БНБ и министърът на финансите подписаха искането за конвергентните доклади

Управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Теменужка Петкова подписаха съвместно писмо с искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, съобщиха от двете институции.  Писмото е изпратено до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.  Вчера..

публикувано на 25.02.25 в 17:02