Спомен за маестро Емил Чакъров

Емил Чакъров беше преди всичко голям музикант - емоционален диригент. Със своя Фестивален оркестър предлагаше интересни програми, канеше солисти, за които само бяхме чували, но, преди всичко, той носеше в себе си новото, различното, непознатото. Беше шоумен в истинския смисъл на думата, а контактите му с публиката, с оркестъра, бяха различни - достъпни, и в същото време пълни с респект към музиката, която дирижираше. На пулта той беше пълен с енергия и настроение, заразителен в устрема си да покаже на публиката красотата на дирижираната творба.

В последното си интервю, публикувано във френската преса, Чакъров споделя това, което го вълнува като музикант:
“Аз съм посветил живота си на изискването за високо качество. Не играя шах, както моите събратя, които само преместват напред пионките по шахматната дъска на кариерата си. Това, което ме интересува, е удолетворението от работата“.

В своята кратка кариера Емил Чакъров получи пълно признание на таланта си като диригент - той дирижира най-реномираните оркестри по света: Берлинската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонсксия и Бостонския симфоничен оркестър, Филхармонията на Лос Анджелис, Чешката филхармония, беше постоянен гост-диригент на Ленинградската филхармония „Дмитрий Шостакович“, дирижира спектакли на Миланската Скала, Метрополитън, Ковънт Гардън - беше всепризнат като изключителния диригентски талант на своето поколение.

И въпреки (или точно заради!) огромните си успехи, той беше подложен у нас на всякакви клюки, интриги, дребнави обиди - дотолкова, че можаха да го накарат да се оттегли от работата, която вършеше с ентусиазъм у нас. Последният му концерт е във Париж на 22 март 1991 г. с Френския национален оркестър - с ораторията „Свети Павел" от Менделсон. Четири месеца по-късно, на 4 август, Емил Чакъров умира в Париж.

За творческите си и чисто човешки срещи с диригента говори големия оперен бас Николай Гяуров в запис от 1995 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.