Александър Баунов: Трезвомислещите апаратчици разбират, че след това въстание Путин вече не е същият

- Самият Путин неколкократно е казвал и е действал по следния начин: ако боят е неизбежен, трябва да удряш първи. Изглежда на Пригожин му се е сторило, че са го притиснали в ъгъла и е решил да постави ултиматум на Путин. Това не е проява на изключителна увереност в победата и в собствените сили. По-скоро е контранастъпление.  

Съгласно разпореждането на министерството на отбраната, всички негови бойци трябваше да подпишат договори и да минат под командването на ведомството. Той е свиквал да действа самостоятелно в Африка, в Сирия и в Русия. Именно като кондотиер - командващ частна наемническа войска. И изведнъж се опитаха да направят от неговите бойци обикновени войници. Той не беше съгласен, но не можеше да промени ситуацията.  

Той не е много силен апаратен играч. Апаратната му тежест се оказа недостатъчна преди половин година, когато се опита да атакува губернатора на Санкт Петербург Александър Беглов. Напомням, че Пригожин е петербургски предприемач. Тогава той използва фронтовите си заслуги и слава и се опита да атакува от тези позиции Беглов, за да получи нещо от него. Дори поиска оставката му заради неговата професионална непригодност.  В крайна сметка не постигна нищо.  

Приблизително същото беше и с министерството на отбраната. От самото начало беше ясно, че то, както често става в Русия, ще се окаже по-силно от най-влиятелните частни лица. Пригожин почувства, че губи и тръгна да играе вабанк. Не мисля, че си е представял ясно крайния резултат. Надявал се е, че Путин ще се изплаши, че едно от най-боеспособните и популярни подразделения може да се окаже срещу него или по-скоро срещу Шойгу. И че между Пригожин и Шойгу Путин ще избере Пригожин.  

- Какво ще бъде съдбата на Пригожин?

- Путин в известен смисъл е човек, който наистина уважава кодекса на честта на групировките, мафията и т.н. Щом е обещал да не преследва Пригожин за метежа, няма да го преследва за това и най-вероятно ще му позволи да си тръгне. По-нататък ще търси възможности да го накаже, и то не за това, за което всъщност е виновен. Не за шантажа, не за бунта, който е бунт за правдата, срещу елитите и срещу чиновниците. Това е нещо, което винаги е било популярно в Русия. Видяхме, че като цяло Ростов реагира положително на вагнеровците.  

Затова ще се опита да го дискредитира именно като предприемач. Да го изкара крадец. Герой от войната и борец за правдата в Русия е популярно амплоа. А това на предприемач не е особено популярно сред обикновените руснаци. Особено на богат предприемач. Затова Путин ще напомня, че Пригожин е преди всичко предприемач, преди всичко бизнесмен. Ако проследим посланията, избрани след две денонощия на пълно объркване от официалните пропагандатори, които започнаха да критикуват Пригожин, те насочват преди всичко към ролята му на бизнесмен. Бизнесмен, който е бил осъждан. Опитват се да поставят под въпрос героичния патос, с който бяха напомпани Пригожин и неговата компания през последната година.  

• Александър Баунов: Путин възприема себе си като историческа личност, надраснала политическото равнище

• Путин вече трябва да се съобразява с "тихите настроения" в Русия

• Би Би Си: "Вагнер" все още набира бойци в цяла Русия

• Ивайло Иванов: Пригожин създаде прецедент. Показа как може да бъде свален Путин

Много характерно в този смисъл е третото за по-малко от две денонощия изявление на Путин, в което той разказа за доходите на компанията “Вагнер”. Той каза, че доходът на компанията “Конкорд”, която доставя хранителни продукти за армията, е превишил 80 милиарда рубли. И паралелно с това дотациите за “Вагнер” за бойни действия, възнаграждения, обезпечаване и оборудване са възлизат на почти същата сума.  

- Как оценявате реакцията на властта?

- На видях никакви следи от спектакъл в тази реакция. Тя беше напълно искрена и тревожна. Може би имаше и объркване в началото. Защото винаги е много рисковано да изпращаш едни войници срещу други войници. Само по себе си унищожаването на едни руски военни от други руски военни вече е голям проблем за властта. А ако част от военните откажат да изпълнят заповедите, проблемът е двойно по-голям. Затова беше направена пауза - с идеята да се реагира максимално меко и метежниците да бъдат унищожени само ако възникне непосредствена заплаха за властта в Русия. Дотогава да се чака да се види дали няма друг изход. Общо взето такъв изход беше намерен.

- Независимо от репутационните щети?

- Във всички случаи щеше да има репутационни щети. Няма добри варианти. Даже това, което стана, може да се смята за възможно най-добрия вариант. Репутационна щета е самият факт на метежа от една от най-големите фронтови единици и от човек, който по-скоро се смята, отколкото е наистина близък до Путин. Във всеки случай те се познават лично. Има много снимки, на които са на едни и същи мероприятия.  

Освен това, мълниеносното превземане на град с население над 1 милион души, разположен в близост до фронта и стремителното придвижване към Москва при пасивна съпротива, или по-скоро при отсъствие на съпротива от страна на местните силови структури. Изглежда това е било политическо решение. Свалените самолети, с чиято загуба Путин трябваше да се примири. И какво ли още не. Навярно загубите щяха да са по-големи, ако бяха започнали например да обстрелват щаба в Ростов, който е в центъра на града.

- Ще остане ли руското общество сплотено около фигурата на президента Владимир Путин, каквито призиви отправи самият той?

- Виждаме много противоречива картина. Никой не излезе срещу метежниците, когато те превзеха Ростов. Хората, които излязоха или ги подкрепиха, или се снимаха с тях, или проявиха позитивно любопитство. Нямаше тревожност и подозрителност, каквито би имало, ако в града бяха влезли чужди хора. Очевидно местните възприеха тези хора като свои. Някакви други, но все пак свои.  

Но не може да се каже, че ги възприеха като свои, защото са против Путин. Работата е там, че Пригожин и неговата армия сякаш също са за Путин. Затова гражданите не бяха изправени пред избора "с Пригожин или с Путин". Това е бунт, но сякаш "за Путин". Путин е един от символите на Русия, на нейното единство и независимост. За 20 години той се превърна на практика в един от атрибутите на държавата. "Против Путин" значи "против Русия". Доколкото разбирам част от “пригожинците” са се отказали да тръгнат към Москва. Друга част е трябвало да бъдат убеждавани.  

Мисля, че програмата минимум, на която е разчитал Пригожин, е била да оставят “Вагнер” на мира. Разбира се, той поиска оставката на Шойгу, чистка в апарата, мобилизация и какво ли още не. Всъщност това, на което е разчитал, е било да си запази контрола над “Вагнер”. “Оставете ми “Вагнер” и аз ще продължавам да извършвам подвизи, да превземам Бахмут и т.н.!”  В крайна сметка и това не успя да постигне.

- Ще продължат ли елитите да подкрепят Путин?

- Трезвомислещите апаратчици разбират, че след това въстание Путин вече не е същият. По-нататък могат да вземат рационални решения, като преценяват съотношението на силите. След като Путин преодоля тази криза, остана президент и не отстъпи, държавният апарат ще продължи да го подкрепя. Защото основното правило на този апарат е да бъде на страната на силния. Държавният апарат е на страната на този, който гарантира на хората запазването на техните постове, кариери, сигурност и т.н. Очевидно е, че Пригожин, който иска чистки, наказания и преустройство на цялата икономика, е токсичен за номенклатурата и държавната бюрокрация.

Ясно е, че програмата на Пригожин се харесва на много хора в силовите структури, специалните служби и т.н. Но не дотолкова, че да рискуват всичко заради подкрепата на метеж с неясни перспективи. Ако Пргожин беше победил, мнозина щяха да преминат на негова страна.  

- В експертната общност се заговори за пукнатини по фасадата на сградата на руската държава. Доколко опасни са те?

-Казваха, че ги няма, а се оказа, че ги има. Това е неприятно за живеещите в тази сграда, които я обслужват и я управляват. Това е важен резултат. Ако Путин беше победил външния враг, както победи Пригожин, това щеше да бъде триумф. Победата над вътрешния враг не е триумф. Защо след 20 години управление и на втората година от войната нейните герои тръгват срещу теб? Във всички случаи това не е никак добре.  

- Тази година издадохте интересна историческа книга със заглавие “Краят на режима. Как приключиха три европейски диктатури”. Мислехте ли си за Русия, докато описвахте възхода и падението на режимите на Франко в Испания, на Салазар в Португалия и на “черните полковници” в Гърция?

- Разбира се, че да. Освен, че на мен самия ми беше интересно, тези събития изглежда са недоописани. Не може да се каже, че има прекалено много литература на руски по темата. Има много литература на националните езици, защото така или иначе всички участници в събитията са оставили някакви мемоари. Както и вестници, свързани с едни или други събития от онова време. Има много документи в архива на нашето министерство на външните работи, на сайта на Държавния департамент и т.н.  

Обобщаващите книги, описващи и трите режима, които си приличат и се разпадат по едно и също време, не са толкова много. А за Русия това е много важно, защото режимът е персоналистки, консервативен, антилиберален, провъзгласяващ особен път, традиционни ценности, милитаристки по своему. Има сходства. Обърнат към великото национално минало, а не към бъдещето. Антимодерен. Смятащ, че съвременността е тръгнала по неправилен път и затова трябва да останат в правдата, която се намира някъде в миналото.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.