Как посрещат Джулай Морнинг в Тел Авив

В Тел Авив последните четвъртък вечер и петък сутрин на юни е бялата нощ на Белия град. Названието „бяла нощ“ не идва от необикновено астрономически явление, като в най-северните части на Европа, а заради изразът на иврит, означаващ безсънна нощ.

А градът е бял, не само защото е признат от ЮНЕСКО за световна столица на стила Баухаус, (характерен освен със специфични форми на сградите и с техния снежно бял цвят), но и защото е градът, който не спи: най- много хора по улиците има след 23 часа, когато позахладнее.

Сравняват ул. "Ротшилд" в Тел Авив с авенюто край Сентрал парк на Ню Йорк. Мечта на всички е да имат апартамент в дом на това място, което е най-скъпото в еврейския град, признат за най-скъп в света. На това място, преди 17 години се е зародила традицията на Бялата нощ, но вече е завладяла крайбрежните части на града от Яфо( българската столица на Израел) до Херцелия ( най-престижният квартал, където имат резиденции дипломати и милионери). През различните години, акцентите на празникът са били различни. Търсени са цветовете на нощта и в центъра са били графитите по стените на сградите. Дори гостите са можели да присъстват на създаване на творби на това улично изобразително изкуство. Друга година, из целия град е имало площадки с жива музика и дансинги, където всеки, според предпочитанията си, е решавал какъв жанр или епоха на танц харесва. Най-страшното е ,че този ден са се активизирали и терористите и е имало атентати. За щастие не са паднали убити, но линейки са закарали много ранени в болниците. За това, и тези година веселбата си е веселба, но охраната е много строга. Този четвъртък празникът имаше за акценти етническа музика от всички жанрове:(от изпълнение на симфонични творби на арабски композитори до танците на преселниците от Испания, от етно джаз до чалга) и въобще музика на всички етноси, живеещи в Израел, изкуствен интелект: изложба и демонстрации в музея на Тел Авив, на Държавата, срещи с творции всякакви дейности, в които се въвлича и публиката. Но ако не си успял да си извоюваш пропуск предварително, едва ли би могъл да попаднеш там. Желаещите бяха страшно много и подобно на театрите в София от осемдесетте години на миналия век, през две карета от входа непознати спираха забързаните на представление с въпрос за повече билетчета... истински маратон е да се опиташ поне за малко да попаднеш на всяко от тези места. Решихме да започнем с ... вещиците в градската библиотека. И докато се обърнем пред нас изникна една от библиотекарките – Лана Сапорта във вид на вещица:

"В края на студеното време и началото на топлото са Валпургиевите нощи – спомен от езичеството. За всеки случай, на гардероба сме закачили всички метли и четки ,които имаме в библиотекарката. Могат да се наемат за ползване( подобни на тротинетките по улицата), но искаме да се покажат книжки за право управление от тези, които държат да летят с тях, другите- могат да ги използват за чистене. Още в първата зала се говори за вълшебните думички като Абра кадабра, фокус мокус и куп национални изрази ( нали повечето от жителите на Израел имат поне дядо или баба, живели извън сегашната територия на страната. Каним ви да се запознаете с добрите и лошите магьосници като се почне с Баба Ята и ужасната вещица в приказката Ханзел и Гретел и се стигне до италианската фея Бефана , за добрата магьосница от Спящата красавица и др. за тази които са дошли с децата си в различни зали се четата за тях вълшебни приказки ( непременно с вещици, феи и други летящи същества), а има и места където могат да се чуят със слушалки записи как най-големи артисти четат подобни произведения на всевъзможни езици. За обичащите дискусиите има панел ,в който обсъждаме отношението към тези същества в средновековието, разказа за "Закуска на тревата" Лана Сапорта.