Проф. Урсула Мюнх: Тройната коалиция в Германия е стабилна, в момента няма друга алтернатива

Интервю на Весела Владкова с проф. Урсула Мюнх за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Много тъпо се получи" - под това заглавие списание "Шпигел" публикува днес информацията и коментарите около една сага в Германия, която - не е за вярване, но разклати управляващата тройна коалиция на социалдемократи, либерали и зелени. Става дума за законопроекта на правителството за ... парното. Или официално: за закона за енергийната ефективност на сградния фонд. В същината си законът, който трябва да влезе в сила от следващата година, засяга онези домакинства, които в момента се отопляват с газ, мазут или друго гориво, източник на въглеродни емисии. А крайната цел е намаляване на емисиите.

Заради този законопроект на съуправляващата Зелена партия се разразиха ожесточени спорове с коалиционните партньори либерали, чийто финансов министър Кристиян Линднер категорично се противопостави на задължителното харчене на държавни пари за подпомагане на домакинствата при подмяната на отоплителната система. Което пък е добре дошло за опозицията. И особено за крайнодясната популистка партия "Алтернатива за Германия", която според социологическите проучвания вече е втора политическа сила с 20 процента подкрепа. А на най-голямо доверие се радва водещата опозиционна партия, консервативният Християндемократически съюз. И не стига това, Конституционният съд в Карлсруе постанови, че управляващите не са дали достатъчно време на Бундестага да обсъди законопроекта преди да го гласува вчера, както настояваха Зелените. Ще се окаже ли законът за парното капката, която ще прелее чашата? И колко стабилна е тройната коалиция в Берлин?

Интервю с проф. Урсула Мюнх - директор на политическата академия в Туцинг.

Това съдебно решение е поредният удар за правителството в един изцяло сбъркан законодателен процес, но въпреки това не променя убеждението ми, че тройната коалиция е стабилна. А причината е проста - в момента няма друга алтернатива за управление. Алтернативата би била смяна на коалиционен партньор или на канцлера. Но това няма да промени по никакъв начин отношенията между Зелените и либералите, а без тяхно участие в момента не може да има кабинет.

Другият вариант са предсрочни избори, но пред тази възможност в Германия умишлено има сериозни конституционни препятствия. А и в момента никой не иска предсрочен вот.

Но недоволството от работата на правителството е много голямо - едва всеки пети германец смята, че кабинетът се справя добре. Това е рекордно ниска подкрепа.

Така е - недоволството е голямо. Консервативният блок ХДС/ХСС води в социологическите проучвания, но въпреки това не успява да увлече много повече избиратели. Вместо това, основният печеливш от растящото недоволство и разочарование от кабинета е крайната десница.

Защо, проф. Мюнх?

Само до преди година и половина християндемократите оглавяваха правителството. Голяма част от енергийните проекти, които сега се изпълняват, са резултат от взетите по времето на Ангела Меркел решения. В този смисъл недоволството на германците всъщност се дължи на голямата коалиция на Меркел между консерватори и социалдемократи.

Но още по-голямо значение имат думите на лидера на опозиционния ХДС Фридрих Мерц, който наскоро обяви, че основният политически враг са Зелените. Това съвсем не се хареса на германците. Нещо повече - в шест от общо 16 провинции партията на Мерц, християндемократите, управлява в коалиция със Зелените. Така че как да повярват избирателите на ХДС?

Единствената партия, която няма допир с властта нито на федерално, нито на регионално ниво, е "Алтернатива за Германия". Крайнодесните популисти няма нужда да се напрягат да предлагат алтернативни решения, например за борбата с климатичните промени. Напротив, на тях им стига само да нагнетяват напрежението, и те правят точно това.

Кой е виновен за възхода на "Алтернатива за Германия", която вече е втора политическа сила в Германия?

Тя е втора политическа сила само в социологическите анкети. В Бундестага "Алтернатива за Германия" е втора, но опозиционна сила. Въпреки това всички в Германия следим социологическите данни, най-малкото защото догодина в три източногермански провинции, където крайнодесните така или иначе имат огромна подкрепа.

А иначе на въпроса Ви - не мога да откроя един единствен виновен. По-скоро има съвкупност от причини. В Германия най-накрая разбрахме, или по-точно - политиците разбраха, че не може да продължаваме да живеем по същия начин, както досега и да игнорираме климатичните промени. И че имаме да наваксваме много пропуснати години. Че трябва да проведем отлагани реформи в здравеопазването, в инфраструктурата, в дигитализацията.

Проблемът е, че всичко това струва ужасно много пари. И още по-важното е, че реформите носят промени в живота на хората, носят лишения. Ако продължим с примера от началото на разговора ни - законопроектът за отоплителната система на практика е пряка намеса в решенията на едно домакинство, как да се отоплява. Това предизвика вълна от възмущение, особено в по-малките населени места, където "Алтернатива за Германия" и без това има по-голямо влияние.

Реториката на крайнодесните популисти изобилства от упреци, че Зелените искат да регулират всичко и се месят в личния живот на хората, без това да отговаря на истината. А към това се добавя, че консервативният блок ХДС/ХСС възприе тази реторика, което според мен е излишно и опасно нагнетяване на напрежението.

Независимо от това, управляващата тройна коалиция също допринесе са възхода на "Алтернатива за Германия", защото допусна много и големи грешки. Примерът със злощастния проектозакон за отоплението отново е най-добър, защото показа, че правителството не си дава сметка, че не може да задължава хората да инвестират в скъпа нова технология за подмяната на отоплението, когато инфлацията е висока и хората изпитват финансови затруднения заради високите цени на всичко.

Да не говорим за разногласията вътре в коалицията, особено между Зелените и либералите, които не стихват още от първия ден на това правителство. Като цяло, управляващите за сега показват, че имат много грешна преценка за настроенията в страната.

Как оценявате реакцията на демократичните партии в Германия на възхода на популистите? В традиционното лятно интервю на канцлера Олаф Шолц за обществената телевизия АРД той сякаш омаловажи тази тенденция, като нарече "Алтернатива за Германия" партия на мърморковци?

Всъщност, това определение на канцлера е доста точно, защото "Алтернатива за Германия" печели само, когато има някаква криза. Генералното мрънкане на популистите, че всичко, което прави правителството е грешно, че не е нужно да се борим с климатичните промени, че Германия няма пари за зелени политики, че управляващите навлизат в личния живот на хората - не Ви ли прилича на някой мърморко в кьошето, който постоянно е в лошо настроение? Точно това се опита да внуши и Шолц в интервюто.

Но "Алтернатива за Германия" не е само партия на мърморковци. Много по-тревожно е, че в много отношения "Алтернатива за Германия" застъпва крайнодесни позиции.

В тази смисъл реакцията на демократичните партии в Германия не е от помощ - консерваторите упрекват управляващите за възхода на популистите, а трите правителствени партии сочат с пръст опозицията, че възприема реториката на "Алтернатива за Германия". Тези взаимни обвинения са вятър в платната на крайната десница.

На мен като страничен наблюдател ми е много е лесно да дам рецепта за правилно поведение, но съзнавам, че е трудно за изпълнение - хората копнеят за силни личности в политиката. Такива политици липсват както за справяне с миграцията, така и в отношенията с агресивна Русия, така и за справяне с инфлацията и с енергийния преход. А когато няма силни личности в политиката, няма и добри закони, които да увлекат гражданите.