Гералд Кнаус: За България и Гърция е от решаващо значение ЕС да сключи ново споразумение за бежанците с Турция

Интервю на Весела Владкова с Гералд Кнаус за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският съюз много би искал да напредне в реформата на миграционната политика, но плановете на Комисията се оказаха минималистични. А изпитанията, пред които е изправена Европа, са огромни: как да се предотврати нелегалната миграция, организирана от добре печелещи каналджии? Как да се гарантира честно и справедливо производство за предоставяне на бежански статут? И как и къде да бъдат връщани онези мигранти, които нямат право на закрила в ЕС?

След като години наред отговор на тези въпроси така и не се намираше, министрите на вътрешните работи, а след това и европейските лидери постигнаха някакъв компромис. Минимален. Но за страните на първа линия като България се очакват сериозни промени: Новият регламент предвижда бърза процедура за нелегално пристигащите мигранти, която да се извърши в близост до външните граници. Държавите на първа линия ще бъдат задължени в рамките на три месеца да приключат процедурата за онези, за които се смята, че е малко вероятно да получат убежище. А държави от Евросъюза, които отказват да приемат определен брой мигранти всяка година, ще могат да внасят средства в общ фонд на ЕС. Да се откупят, един вид. Точно това възнамеряват да правят Полша и Унгария.

"Ние сме единствената свободна от мигранти територия в Европа", възкликна вчера унгарският премиер Виктор Орбан насред Виена, където заедно със сръбския президент Александър Вучич участва по покана на австрийския канцлер Карл Нехамер в поредна тристранна среща на върха по темата миграция.

"Поредната солова акция, въпреки че ЕС в момента се опитва да се обедини около обща миграционна политика", коментира за "Събота 150" миграционният експерт Гералд Кнаус от НПО "Европейска инициатива за сигурност".

В миграционната политика изобилства от солови акции на всички страни от ЕС: Испания преговаря с Мароко, Германия се опитва да сключи двустранни споразумения, Гърция разговаря с Бангладеш. Проблемът е, че тези солови акции често подкопават ценностната система на Евросъюза, и най-вече - нарушават европейските закони.

Ветото на Полша и Унгария е на практика върху една доброволна декларация на европейските лидери, с което Варшава и Будапеща демонстрираха, че не подкрепят политика на Съюза, в който членуват. Но това е по-малкият проблем. По-големият е, че по границите си двете държави нарушават европейското право. За цялата минала година Унгария е дала убежище само на 30 души. За сравнение - в Австрия броят им е над 16 хиляди. Едва 50 души са поискали закрила в Унгария, а в съседна Австрия са повече от 110 хиляди. А голямата част от пристигащите в Австрия са преминали през Унгария.

Действията на Унгария, или по-точно бездействието на Унгария прехвърля горещия картоф в ръцете на другите страни-членки, като например Австрия. Затова за мен е абсурдно, че австрийският канцлер се среща с унгарския премиер, чиято стратегия е да нарушава европейското законодателство за сметка на съседите страни. И да отказва каквато и да е солидарност със съюзниците си.

Какво мислите тогава за офертата на ЕК към Полша и Унгария да се откупят от солидарното поемане на тежестта? Т.е. да плащат в общ фонд на ЕС?

Обвързването на миграцията с пари за мен по принцип е пошло. А и дава на популисти като Виктор Орбан възможността да се представят на публиката си като баща закрилник. В крайна сметка става дума за относително малки суми. В същото време срещу Полша и Унгария текат наказателни процедури на Европейската комисия за милиарди евро заради неспазване на върховенство на правото и корупция. А това са фундаментални теми за Евросъюза.

Но да се върна на въпроса - изобщо не трябваше да се гласува възможността да се откупиш. Вместо това трябва да се санкционира нарушаването на европейското право по границите на ЕС, да се упражнява натиск за спазване на европейските закони, които са валидни за всички страни-членки.

Или с други думи - задълбочаването в дискусията за разпределение на мигрантите, която започна през 2015 година, и произтеклото от това решение за плащане на откуп срещу отказ от приема на бежанци за мен е политическа грешка.

Правилно ли Ви разбирам, че не одобрявате сърцето на предлаганата реформа: скринингът и провеждането на процеса по одобряване или отхвърляне на молбата за убежище на външната граница на ЕС? Съгласно споразумението държавите на първа линия, като България например, ще бъдат задължени да въведат по-строга процедура за убежище на границата за онези, за които се смята, че е малко вероятно да бъдат приети.

Трябва да внеса едно уточнение. Ако дадена държава е в състояние в бързо и справедливо производство да прецени кой има право на закрила, и ако може след това онези, които нямат право на убежище, да бъдат върнати в държава, която според нашите стандарти в Европа е сигурна, тогава това решение за скрининг и производство за предоставяне или отхвърляне на молбата за убежище има смисъл.

Нека дам пример с Италия: 55 хиляди пристигнали от Тунис, Бангладеш и Египет остават в страната, при положение че повече от половината от тях изобщо не подават молба за убежище. Италия не може да ги изгони, защото няма къде да ги изпрати. Питам се тогава, какъв е смисълът да има задължително производство на границата за останалите 28 хиляди, на които им е отказан статут, след като няма къде да бъдат върнати?

Така че идеята за скрининг и производство на границата има смисъл, само ако предварително има сключени споразумения с трети страни за достоен прием на мигранти с отказан статут.

Ще се върнем към споразуменията с трети страни, но нека първо Ви помоля да опишете какво се случва на границата, когато да речем от Турция на българската граница пристигне мигрант?

Идеята е, след скрининга на границата да започне производство за даване или отхвърляне на молбата за убежище само за онези мигранти, за които скринингът е показал, че нямат изгледи да получат закрила в ЕС. Ако например на границата на България с Турция пристигне пакистанец, България трябва в рамките на три месеца да приключи производството и да реши дали той има право на закрила или не. Всеки случай е различен, разбира се, но по принцип пакистански граждани нямат право на убежище в ЕС. За времето на производството, най-много 12 седмици, мигрантите остават в приемателните центрове в България, където изчакват решението.

Ако обаче на българската граница пристигне сирийски гражданин, той няма нужда да чака там, защото сирийските граждани имат право на закрила в ЕС. Но има и друга възможност - споразумение с Турция, където сирийските бежанци да получат подслон. Такова споразумение Европейският съюз имаше, но в момента то не действа.

Така че България и останалите страни на първа линия трябва да изградят инфраструктура, приемателни центрове, където пристигащите без изглед да получат статут да изчакат решението на властите. Но все така отворен остава въпросът, какво се случва с отхвърлените бежанци. Затова мисля, че трябва да инвестираме време, сили и политическа воля в ново споразумение с Турция.

Вие бяхте тази седмица в Турция, г-н Кнаус. Там прави впечатление, че първоначалното гостоприемство към сирийските бежанци се стопява. Дори по-либералният кандидат на опозицията в президентските избори Кемал Калъчдароглу се опитваше да спечели гласоподаватели с остра реторика срещу бежанците. Изборите минаха, президентът е избран. Трябва ли ЕС да влезе отново в преговори с Ердоган за подновяване на споразумението от 2016 година, чийто архитект сте Вие?

Това действително беше една от водещите теми в предизборната кампания в Турция. И именно от страна на опозицията дойдоха безпрецедентни популистки и нереалистични идеи и обещания, като това, че в рамките на две години почти три милиона и половина сирийски бежанци ще напуснат Турция. Това е невъзможно.

Такива нереалистични обещания само нагнетяват напрежението и затова е особено важно преизбраният президент и неговото правителство да излязат с категорична позиция и да заявят, че няма да принудят сирийците да напуснат Турция.

Но в същото време Турция трябва да може да гарантира достоен прием на мигрантите. Срещу това ние пък трябва да предложим нещо на турската страна. За България и Гърция е от решаващо значение ЕС да сключи ново споразумение с Турция. Така че е в интерес на Европа да намери начин да финансира издръжката на сирийските бежанци в Турция.

Основният проблем обаче сякаш не получава решение - конфликтите по света, които са основната причина за миграцията към Европа, не стихват, а в същото време държавите, които приемат бежанци, изнемогват. Къде виждате Вие изхода от тази задънена улица, г-н Кнаус?

Много е важно да боравим с конкретни числа. Броят на хората, пристигнали миналата година нелегално в ЕС се разпределят така: около 100 хиляди в Италия, близо 13 хиляди в Гърция - по море и по суша, 30 хиляди в Испания, или общо по-малко от 200 хиляди. Ако се споразумеем за една разумна политика, която да отблъсква нелегално пристигащите мароканци, тунизийци, египтяни и т.н., които нямат изгледи да получат закрила, бихме могли да намалим броя на пристигащите наполовина. С такъв брой нелегални мигранти вече ще можем да контролираме.

Проблемът в глобален мащаб е, че има много хора, които се нуждаят от закрила, но повечето държави по света са затворили границите си. Затова пледирам за регулирана, легална миграция. Трябва да успеем да ограничим нелегалната миграция, която освен всичко друго застрашава живота на бежанците. Ако създадем процедура за легална имиграция ще успеем да се справим и с интеграцията на тези хора в нашите общества.

Между другото, това се отнася и до дейността на Върховния комисариат за бежанците. Защото той не успя да спечели достатъчно държави по света за солидарно и доброволно приемане на бежанци.

Каква е ролята на споразуменията с трети страни, които биха могли да приемат мигранти без право на закрила в ЕС? И какво можем да им предложим?

Това зависи на първо място от обществата и правителствата на тези държави. Но основната идея е, че тези държави могат да бъдат ключът към хуманна регулация на миграцията. Нека дам за пример Източна Либия, където властва обвиненият в Съединените щати във военни престъпления генерал Хафтар. От там тръгна корабът, който така и не пристигна в Италия, а потъна в гръцки води и над 600 души загинаха. Ако искаме в бъдеще да предотвратим такива трагедии, трябва да можем да изпратим тези мигранти в трета държава, която да гарантира достойният им прием. Не е речено, че трябва да ги приемем в ЕС.

Има африкански държави, които са готови да сключат споразумения с ЕС и да приемат мигрантите срещу финансово подпомагане. Такъв е случаят с Руанда, която сключи споразумение с Великобритания. Условието е, че тези държави трябва да са стабилни и да гарантират сигурността на бежанците. Но Върховният апелативен съд на Обединеното кралство постанови миналата седмица, че Руанда не е в състояние да гарантира правата на бежанците по смисъла на Женевската конвенция.

В предишно наше интервю казахте, че легалната имиграция в ЕС може да се окаже решението на един основен проблем в Съюза - липсата на работна ръка. Защо обаче африканските държави да имат интерес от изтичането на мозъци?

Този разговор често се води много повърхностно. До преди двайсетина години в държави като Мароко или Тунис имаше съвсем малко добре образовани млади хора, висшисти. Днес те са милиони, но нямат шанс да си намерят добра работа в родината. В същото време правителствата на Мароко и Тунис са съгласни да подкрепят легална емиграция на техни граждани.

Още един пример от миналото - европейски държави, които от 50-те години до днес са отбелязали значителен икономически просперитет, до голяма степен дължат благоденствието си на емиграцията. Вижте Ирландия, Испания или Португалия, балтийските страни или Полша. Така че не мога да приема аргумента за изтичането на мозъци.

В Тунис има десетки хиляди добре образовани млади специалисти, които търсят, но не намират подходяща работа, а в същото време Европа има нужда от тях. Те могат да печелят добре при нас и да изпращат пари на семействата си в Тунис. Така че не искам да участвам в този дебат, ако априори изключваме регулираната миграция от страни, които не могат да предложат на младите хора достатъчно добра перспектива за бъдещето им. Убеден съм, че добре организираната легална имиграция към Европа е печелившата стратегия за всички.

Споделете

"Добре организираната легална имиграция към Европа е печелившата стратегия за всички"

Гералд Кнаус: За България и Гърция е от решаващо значение ЕС да сключи ново споразумение за бежанците с Турция

Според него е политическа грешка решението за плащане на откуп срещу отказ от приема на бежанци

БНР подкасти:

Руските сили нанесоха ракетен удар по историческия център на Одеса

МС: България получи първия самолет F-16 Block 70

Украинците отново ще могат да доведат децата си във Великобритания по схемата "Домове за Украйна"

НАТО ще засича чрез ИИ подозрителни кораби, за да предотврати нови подводни саботажи

Лек спад в заболеваемостта от грип в Кюстендилско

Даниел Митов: Човешкият ресурс на "Гранична полиция" трябва да бъде съхранен

Белият дом: Тръмп ще наложи от 1-ви февруари мита за Мексико, Канада и Китай

Никола Янков: Прозорецът за еврозоната се затваря. Политическият ландшафт на Европа се променя

Владимир Владимиров: Протестите в Сърбия не са по-малки от тези, свалили Милошевич

Симеон Караколев: БАБХ направи безуспешен опит да прехвърли отговорността на бизнеса

Предавания

За БНР

Програми

Радио България