Мануел Сарацин: Притеснен съм за развитието на интеграционния процес на Западните Балкани в ЕС

В Скопие до две седмици ще бъдат внесени в парламента конституционните промени, които са условие за започване на преговори за членство в ЕС с Република Северна Македония. Това обяви премиерът Димитър Ковачевски.

Особено силно ангажиран с интеграционния процес не само на Република Северна Македония, но и на останалите държави от Западните Балкани е първият в историята на Германия специален пратеник на правителството за региона - Мануел Сарацин, един от малкото добри познавачи на Балканите.

Тази седмица той отново беше в София и в специално интервю за Българското национално радио отправи послание към Скопие:

"Рамката за преговори е очертана. Конституционните промени са част от тази рамка. И те трябва да бъдат гласувани". 

• Мануел Сарацин: Чакаме отговора на Скопие. Няма да има други преговори, нито друго предложение

В интервю за предаването "Събота 150" Мануел Сарацин посочи: 

"След руското нахлуване в Украйна, но може би дори още преди това, ЕС отново се фокусира върху приемането на нови страни. От 2004 година се застъпвам за европейската интеграция на Украйна. Допреди две години не можех и да си помисля, че европейските лидери ще гласуват единодушно за влизане на Украйна в Евросъюза. В същото време съм притеснен за развитието на интеграционния процес на Западните Балкани, където току-що отбелязахме 20 години от срещата на върха в Солун и поканата към шестте държави да се присъединят към ЕС. Въпреки нашите усилия за напредък виждам риск за някои държави не само да изостанат в този процес, но и да се откажат от членството. Трябва да предотвратим тази опасност. Тази опасност съществува за съседната на България Република Северна Македония, която е изправена пред риска за дълго да се самоизключи от европейския интеграционен процес, ако конституционните промени не получат нужната парламентарна подкрепа от две-трети. Ако това се случи, европейският път на Северна Македония ще бъде блокиран. Защото всички ние настояваме - и с право - че трябва да се придържаме към постигнатото миналата година споразумение за конституционни промени като условие за начало на преговорния процес. Тази българска позиция вече е позиция на целия ЕС. А решението на Скопие има значение за целия регион. Можем да изпаднем в изключително опасна ситуация, ако промените в Конституцията се провалят, ако не постигнем напредък в преговорите между Косово и Сърбия, и ако Босна и Херцеговина не успее да се върне към нормалното функциониране на държавата. Защото там ставаме свидетели на може би най-сериозната заплаха, произтичаща от действията на сръбския лидер Милорад Додик".

Именно защото е толкова тънък леда, по който се движим, и защото въпреки променената геополитическа ситуация всички пречки за еврочленство пред страните кандидатки от Западните Балкани са все така налице - двустранни конфликти, върховенство на правото, корупция- не смятате ли, че ЕС трябва да смени подхода в преговорния процес? Това на практика предложи германската опозиция - консервативният съюз ХДС/ХСС внесе в Бундестага проекторезолюция за частична и поетапна интеграция на кандидатчленките, която да донесе на гражданите осезаем напредък, каквото например е приемането в общия пазар, т.нар. норвежки модел?

Дори и в Германия се случваидеи на опозицията, които наистина са добри, да бъдат преписани от управляващите и след козметични корекции отново да бъдат внесени в парламента, но от името на правителството.Мисля, че можем да допуснем частична интеграция в области, за които можем да носим отговорност. Но в същото време не бива да занижаваме европейските стандарти и да застрашаваме общия пазар. Говоря конкретно за спазването на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната власт и борбата срещу корупцията. Обсъждат се различни концепции за алтернативи на пълноправното членство. Тези дискусии са интересни и мисля, че те ще се засилят след изборите за ЕП догодина.

Стана дума за Сърбия и Косово. Нямате ли усещането, че Белград тества докъде може да стигне, ясно съзнавайки, пък и получавайки такива сигнали, че произвежданите в Сърбия боеприпаси по съветски стандарт са изключително важни за украинската армия?

Мога да си представя, че сръбският президент действително изпробва докъде може да стигне. Но в случая косовският премиер доста му помага, нали? Едва ли в Белград са го очаквали. Имам предвид, разбира се, решението на Прищина да изпрати кметовете в кабинетите им в сръбските общини и да не следва предложенията на ЕС за деескалация на напрежението. Но така или иначе, първата ни задача сега е намаляване на напрежението. Ситуацията в Северно Косово е изключително опасна. Хората там, които са предимно сърби, но не само, живеят от месеци в извънредна ситуация, която рано или късно ще съсипе всякакъв напредък в тази част на страната. Напрежението в Косово изпраща унищожителни послания към останалата част от Европа. Защото у нас медиите отново раздухват опасността от война на Балканите, независимо дали е така. И това неминуемо се отразява върху икономическото сътрудничество. Все по-често получаваме запитвания от бизнеса дали инвестициите в региона са сигурни. Затова казвам, че първата задача е деескалация и възобновяване на диалога.

Как оценявате действията на ЕС - пак управляваме кризи вместо да нормализираме отношенията?

Така е, но от друга страна би било странно, ако при постоянна опасност от задълбочаване на конфликта говориш само за голямата цел, нали? Първо трябва да успокоим ситуацията и да се върнем към диалога. ЕС опитва да постигне и двете едновременно. Работим по това с Жозеп Борел и с Мирослав Лайчак с крайна цел спазване на Охридското споразумение.

Казахте, че ситуацията в Босна и Херцеговина също е опасна. Сръбският лидер там Милорад Додик суспендира всякакви отношения с върховния представител Кристиян Шмид и обяви, че до края на годината може да свика референдум за отцепването на Република Сръбска.

Ситуацията е изключително опасна. Германия отдавна настоява пред европейските си партньори за санкции лично срещу Додик заради отцепническите му позиции и действия, като това, разбира се, не изключва поканата към него да се върне към разумната политика. Готови сме да променим тона. Но повече доверие в аванс към Додик няма да има. Ситуацията е изключително опасна и международната общност трябва недвусмислено да покажем, че няма да допуснем безнаказано суспендиране на държавността в Босна и Херцеговина.

Възможно ли е разпадането на Босна и Херцеговина на трите етнически съставни части?

Политически това е недопустимо. Границите на Балканите са неприкосновени. Държавната и териториалната цялост на Босна и Херцеговина също.

Това важи ли и за Сърбия и Косово, защото има идеи за размяна на територии като решение на двустранния конфликт?

Да, това важи и за Сърбия и Косово. Идеята за преразглеждане на границите на етнически принцип е диаметрално противоположна на принципите на Европейския съюз. Европейският съюз не може да подкрепи такава идея.

ЕС и САЩ на едно мнение ли са?

Да.

Специални пратеници за Западните Балкани имат и ЕС, и САЩ. Работите ли заедно, координирате ли се?

Ние сме нещо като екипаж на самолет. Не сме типични дипломати, водим често разговори - официално и при закрити врата.

В началото на разговора ни подчертахте значението на геополитическия момент за евроинтеграцията на Западните Балкани. В Берлин, където наскоро беше на посещение, премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски призна за силно руско влияние върху парламентарни партии и медии в страната, за финансирани от Москва антиевропейски и антинатовски кампании. Възможно ли е повторение на историята от 2007 година с приемането на България и Румъния, без да са готови за членство, сега с Република Северна Македония с цената на политически компромис от страна на Брюксел?

Отговарям с "не", но с малък нюанс на "да". Няма да има големи отстъпки заради геополитическата ситуация. Пределно ясно е, че ще направим всичко възможно еврочленството отново да бъде атрактивно за Западните Балкани. Както и че ЕС ще спази всички поети ангажименти, свързани с разширяването. През последната година и половина Франция изненадващо промени позицията си по тази тема. За Париж разширяването отново е най-важният геополитически инструмент, с който разполагаме в отношенията със съседите. Сигурен съм, че това ще си проличи и в Украйна и Молдова, а защо не и в Грузия. Би било пропиляно време и политически капитал за Западните Балкани и за Европа, ако не използваме момента да увеличим влиянието си спрямо други геополитически сили. Мисля, че България като адвокат на страните в региона може да играе ключова роля, защитавайки собствения си национален интерес.