"Не е работа на Министерството на финансите да решава кой ще го отразява. Големият проблем с новите правила, които предложиха от екипа на Асен Василев, е, че се въвеждат критерии кой може да отразява брифингите на финансовото министерство. Един вид ценз за специализация се опитваше да въведе министърът на финансите - на брифинги да ходят само ресорни журналисти, които редовно следят темата, да не се допускат други. Това е нелепо по много причини. На първо място е, че МФ е структура, която касае работата на абсолютно всички обществени сектори. Абсурдно е да се твърди, че тези въпроси не могат да се отразяват от журналисти с разнороден опит".
Това каза пред БНР журналистката от "Сега" Таня Петрова и добави, че не могат да бъдат въвеждани мерки, които да са "анти" конкретен човек:
"Абсурдно е в 21 век да пишем правила за един човек".
Таня Петрова подчерта, че темата не касае само журналистите, защото правото на информация е основно конституционно право, а работа на медиите е да защитават обществения интерес и да следят за нарушаването му:
"Имаме право да задаваме въпроси от името на обществото. Не ги задаваме за наше удоволствие. Ако един министър се страхува от въпросите, които могат да му бъдат зададени, може би не трябва да работи това нещо", категорично заяви журналистката.
"Надяваме се МФ да преразгледат изискванията, дали са срок до 15 юли. Едно от исканията на журналистите, които подписахме това писмо, е, ако тези изисквания останат, да бъде публикуване заповедта, с която са утвърдени, за да можем да ги оспорваме по съдебен ред", коментира Таня Петрова.
Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър,
Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.
Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.
Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.
Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.
Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.
Отговорът на Министерство на финансите:
Уважаеми колеги,
Във връзка с Ваше отворено писмо от 11.07.2023 г., Министерството на финансите Ви уверява, че спазва политиката на прозрачност и отчетност за дейността си пред българската общественост и медиите. Пресцентърът на Министерството никога не е отказвал отговори на журналистически въпроси и предоставяне на всякаква информация, свързана с дейността на Министерството, както и интервюта и коментари от страна на министъра и представители на Министерството за всички български и чуждестранни медии.
Практиката за постоянна акредитация на журналисти съществува в редица институции в цял свят, както и в България, включително Европейската комисия, Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Изискването за постоянна акредитация на журналисти, специализирани в областта на икономиката и финансите, към Министерството на финансите цели единствено улесняване на достъпа им за професионално отразяване на специализираната информация от редовните брифинги на Министерството.
Извън постоянната акредитация, има улеснена възможност за еднократна акредитация на всички журналисти, които желаят да получат интервюта и коментари по определени теми. За целта се изисква единствено изпращане на имейл от съответния журналист, включително тези на свободна практика, като е необходимо да изпрати имената си, темата на исканата информация и медията, за която работи.
С уважение,
Пресцентърът на Министерството на финансите
Интервю на Снежана Иванова с Таня Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти. От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..
Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Трудно е да си представим, че война, струвала живота на стотици хиляди и прогонила милиони от домовете им, може да ескалира още. Но броени седмици след..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..