Magnum opus на националната гордост

„Никога не съм разбирал националната и етническата гордост, защото, според мен, гордостта трябва да се отнася за това, което сам си постигнал. А не да се основава на нещо случайно като това къде си се родил. Това, че съм роден ирландец, не е умение, а генетичен инцидент. Достатъчно е да сте щастливи, че сте американци например, бъдете щастливи, но не и горди. В поговорката се казва, че гордостта предшества падението“, този майтап и дори социална критика на покойния американски комик Джордж Карлин удря в десетката – патриотизмът не трябва да се основава на гордостта, а на познанието на себе си и на историята.

Едни от най-високите паметници в чест на родината се намират в Русия и в Украйна. 85-метрова е статуята „Родината-майка зове“ във Волгоград (бившият Сталинград), част от мемориален комплекс в памет на загиналите руски войници в битката при Сталинград през Втората световна война – един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Ветеранът полковник Владимир Туров и Юлия, която живее във Волгород казват:

„Сражавали сме се за това. Никога не трябва да го забравяме. Това е родината-майка. Тя наистина носи чувство на гордост.“

„При монумента „Родината-майка зове“ истински се усеща силата и енергията на града.“

Статуята е дело на Евгений Вучетич, роден през 1908 г. в Екатеринослав, тогава част от Руската империя, а сега – град Днипро в Украйна, обект на няколко руски ракетни атаки от началото на войната. Вучетич също така започва работата по монумента „Родината майка“ в Киев, който заедно с пиедестала се извисява на 102 метра и се намира на територията на Националния музей за история на Украйна във Втората световна война. След смъртта му през 1974 г. обаче проектът е довършен от украинския скулптор Василий Бородай. Спорен е въпросът с герба на СССР върху щита на паметника.

„Смятам, че трябваше да го махнат отдавна и да го сменят с герба на Украйна, защото не отговаря на реалността.“

„Това е символ на Киев и бих искал върху него да е украинския тризъбец, а не съветския герб.“

„Не е необходимо да го махат, защото това е нашата история, а нея не можеш да я промениш.“

- споделят граждани на Киев.

Бившият директор на Украинския институт за национална памет Владимир Вятрович смята, че присъствието на съветския герб е незаконно заради закона за декомунизация, приет през 2015 г., но заменянето му с украинския тризъбец е неподходящо:

„Скептичен съм към идеята за смяна на щита на "Родината майка" с тризъбец, защото този паметник е съветски и опити да се украинизира няма да доведат до нищо, той ще си остане съветски.“

След нахлуването на Русия в Украйна в Прибалтийските републики беше подета кампания за премахването на съветски паметници и излагането им в тематични музеи. Идеята е да се опази историята, без да се величаят идеологията и съветският режим. И докато образите на Ленин и Сталин изглежда не липсват на никого, червена линия са паметниците в чест на загиналите във Втората световна война. Мненията на Мадис Мико от музея на войната в Естония и бивша учителка и професор по история от Латвия:

„Музеите са създадени за това – да съхранят историята. Става въпрос за символите – на окупация, на съветска власт, докато искаме да обърнем нова страница. Но ние не разрушаваме, а съхраняваме.“

„Недобросъвестно е да се разрушават паметници. Те са част от нашата история – добра или лоша. С тяхна помощ учим учениците и на добрите, и на лошите неща от нашето минало.“

„Сам по себе си паметникът не причинява разногласия в обществото. Те идват от начина, по който паметниците се използват от различни групи и политически организации.“

Айфеловата кула в Париж и Кьолнската катедрала, статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро и Статуята на свободата в Ню Йорк свидетелстват, че не само патриотизмът, но и вярата, ценностите, научния и технологичен напредък и индустрията се измерват с височина.

„Където и да отидеш по света споменеш ли Франция хората се сещат за две неща – Айфеловата кула и Зинедин Зидан. Айфеловата кула е символ както на Париж, така и на цяла Франция. Това е легендарно място, което всички по света харесват.“

„Наистина чувстваме, че статуята на Христос Спасител в Рио е най-красивата скулптура в света. Тя е източник на гордост за нас и нашата държава.“

На много места в Азия се издигнати внушителни на височина статуи на божества. Някои от тях са най-високата бронзова статуя в света – 100-метровата Ушику Дайбуцу – будистка статуя в Япония, 116-метровият Буда в Мианмар, 122-метрова статуя на бог Вишну в Бали, Индонезия, и 153-метровият пролетен храм на Буда в град Джаокун в Китай.

Най-колосална е обаче Статуята на единството, известна и като Железният човек, в Гуджарат, Индия. Тя изобразява индийския държавник и деец за независимост Сардар Валабхай Пател, един от обединителите на страната и първият вицепремиер и министър на вътрешните работи на независима Индия. Новозеландският блогър Карл Рок, базиран в Индия, автор на книгата „Как да пътуваме в Индия“ обяснява:

„Сардар Пател е на почит, защото на него е била поверена задачата да обедини Индия, на територията на която преди независимостта е имало 562 княжества. И е успял.“

В американския щат Мейн се планира след три години да бъде издигнат най-високият пилон със знаме в света. Идеята флагът на САЩ с размери по-големи от тези на футболно игрище да се развее на почти 450 метра в небето разделя местните жители в градчето Колумбия Фолс - Питър, Чарли и Мари:

„Това ще бъде първото нещо, което виждаш, пристигайки от Европа със самолет при ясно време и последното, когато си тръгваш. Така ще почетем паметта на ветераните, били се във войните. Не ми харесват намеците, че знамето на САЩ ще дразни очите. Но нямат нищо против да гледат през прозореца си към антените на мобилните мрежи или ветрогенераторите.“

„Знам, че градът е разделен по въпроса и по-скоро нагласите са за мораториум, да се изчака. Не сме готови за големи строежи.“

„Не искам да убиваме гъската, която снася златни яйца – тукашната красота. Раздвоена съм, наистина. Искам да видя развитие, но устойчиво, и нещата, които са ни скъпи, да бъдат опазени.“

Любовта към родината е безусловна, но символите на патриотизма трябва да напомнят за общите ценности и да обединяват хората, а не обратното.