Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Киара Путатура: Огромна власт се съсредоточава в ръцете на няколко корпорации

За 2 години 722 от най-големите световни компании имат над 1 трилион долара свръхпечалби

Свръхпечалбите усилват монопола и инфлацията

| Интервю
Снимка: БГНЕС

Възможна криза с прехраната в развиващия се свят и общо повишаване на инфлацията при храните - това са очакваните ефекти от прекратяването на инициативата за износ на зърно през Черно море. Това е поредната криза с глобален ефект за последните години. Последиците са особено тежки за глобалния Юг, но са видими навсякъде. Сблъскахме се с икономическия ефект от пандемията, проблемите с веригите за доставки, нарастването на цените на енергоизточниците и инфлацията, вкупом подсилени от руската война в Украйна.

Въпреки посланията, че това са общи проблеми, в кризите има и печеливши. От организациите Оксфам (Oxfam) и Екшън Ейд (ActionAid) наскоро изчислиха, че през последните две години 722 от най-големите световни компании са спечелили над 1 трилион долара свръхпечалби. Тоест, докато почти всички свиваме бюджетите си, милиардери и милионери забогатяват. Според двете организации, следва да се въведе постоянен данък върху свръхпечалбите, а събраните средства да се насочват именно към общите проблеми като очакваната нова криза с прехраната и преминаването към възобновяеми енергийни източници.

Самият термин "свръхпечалба" е спорен от икономическа гледна точка. В какъв момент печалбите стават несправедливо високи? За Оксфам това са 10 процента увеличение спрямо предишен период, в случая 2 години. За да обложи огромните приходи на енергийните компании, Евросъюзът прие, че свръхпечалбата е 20 на сто над осреднената печалба на компанията за предишните 4 години.

Много от изчисленията зависят от тези дефиниции, но те не променят установеното и от Международния валутен фонд, че в голяма степен инфлацията по целия свят се дължи най-вече на свръхпечалбите на големите компании.

Темата коментира за БНР Киара Путатура, заместник-ръководител на офиса на Оксфам за Европейския съюз и съветник на организацията по въпросите на данъците и неравенствата.

От определена гледна точка тези големи печалби се дължат на бизнес находчивост, а допълнителното им облагане е несправедлива намеса в пазара. Статистиките нанай-големите 2000 световни компании, използвани и от Оксфам, показват нещо друго. Както се изразява директорът на организацията Амитах Бехар, "няколко изключително доминантни корпорации монополизират пазарите и налагат космически цени, за да пълнят джобовете на богатите си акционери". В България обичаме термина спекула - високите цени се дължат не толкова на естествени причини, каквито са затруднените доставки на определени суровини, а на злоупотребата с властващо положение на определени пазари. Въпросните големи бизнеси и собственици на практика се възползват от кризата и я усилват, като увеличават максимално печалбите си и цените за крайния потребител. Какви големи примери дават от Оксфам за такива компании и сектори в световен мащаб? 

"Изчислихме свръхпечалбите на най-големите корпорации през 2021 и 2022 г. В енергийния сектор 45 мултинационални компании са направили 237 милиарда долара свръхпечалба годишно. Поглеждайки към 5-те гиганта в този сектор – Бритиш петролиум, Шел, Тотал, Ексон и Шеврон - през 2022 година те са имали обща печалба от 82 милиарда долара, което е абсолютен рекорд и той се случва, докато хората трябва да се справят с непосилни сметки и цени на горивата.

Имаме и сектора за храни и напитки. Установихме, че 18 корпорации в него са спечелили средно по 14 милиарда долара годишно през 2021-а и 2022-а. Даваме пример с американския гигант Каргил, която през 2022-ра е имала 5 милиарда долара нетни приходи и е регистрирала най-голямата печалба в историята си. През това време ние като потребители сме все по-затруднени да купуваме своите храни и напитки.

Друг сектор, в който наблюдаваме космически печалби, е фармацевтичният. 28 от големите компании в него правят средно 47 милиарда на година в свръхпечалби. През пандемията видяхме и появата на 40 нови фармацевтични милиардери заради печалбите на компании като "Модерна" и "Пфайзер".

През активните години на ковид-пандемията правеше впечатление, че ваксинните разработки, продукт на които са и тези свръхпечалби, всъщност бяха предплатени и на практика финансирани с публични средства от свитите заради затварянията държавни бюджети. Обществата получиха самите ваксини, но дали е било справедливо по време на финансова криза цената да е толкова висока, че да създаде 40 милиардера, когато за разработката е платено с общи средства?

Още по-цинична изглежда ситуацията в хранителния сектор. След като тази седмица Русия фактически спря безопасните коридори за износ на зърно през Черно море, отново се възобновиха притесненията, че развиващите се страни ще пострадат от оскъпяване или липса на хранителни суровини. 14-те милиарда долара свръхпечалби в сектора звучат нечестно не само при 14 процентова инфлация при храните в световен план, а при регистрирана спешна нужда от 6,4 милиарда долара за програмите за прехрана в Източна Африка. 

Въпреки тези несправедливости, ако погледнем идеалните положения в икономическите теории, освен забогатяващите собственици трябва да има и още един голям печеливш от тези свръхпечалби - милионите работници, чийто възнаграждения и условия на труд би трябвало да се подобряват. Какво показва статистиката?

"Това е абсолютен мит. Паралелно с тези свръхпечалби и предвид инфлацията, възнагражденията на 1 милиард работници в 50 държави са спаднали със 746 милиарда долара през 2022 година. Това се случва, защото свръхпечалбите не се ползват толкова за подобряване на възнагражденията, трудовите условия или пък за зелени инвестиции, колкото за дивиденти и бонуси за акционерите. Конкретно в хранителния сектор изчислихме, че 84 процента от свръхпечалбите са прибрани от акционерите. Няма подобрение за работниците."

Вие обаче разглеждате най-големите компании в света. Ако за тях кризата се превръща в преимущество, то по-малкият бизнес реално трябва да се справя с ефекта от конфликтите по света, включително в Украйна, нарушените вериги на доставки и инфлацията. Логичен е въпросът, повишава ли се пазарната монополизация в глобален мащаб?

"Да, свръхпечалбите усилват монополизацията и това е порочен кръг. Когато конкуренцията намалява, големите играчи имат повече власт да определят цените. Какъв е крайният резултат? Дори и Международният валутен фонд изтъква, че корпорациите са пряко отговорни за инфлацията през преследването на свръхпечалби. Посредством монополното си положение, в ситуация на несигурност те могат да увеличат цените за преките потребители колкото поискат. И това не е добре за икономиката, понеже огромна власт се съсредоточава в ръцете на няколко корпорации."

Да погледнем върху още един от преките икономически ефекти от нарастващия брой войни и конфликти по света - логичните свръхпечалби на отбранителната индустрия. Колко се печели от войните?

"В същия анализ открихме, че 9 компании в сферата на отбраната и аерокосмическата индустрия са регистрирали средно по 8 милиарда долара свръхпечалба годишно. Смятаме, че във всеки сектор, дори да е ключов за националните и общата европейска сигурност, е неприемливо да говорим за такива числа. Тези печалби трябва да се облагат допълнително, предвид средствата, нужни както за подпомагането на пострадалите от конфликтите сега, така и за възстановяването на щетите от войните впоследствие."

Както и за справяне с настоящи проблеми извън военните зони.

Поради различни причини обаче, на много места, включително в България, повишаването на данъците за бизнеса е политическо табу. Кой е адресатът на вашите призиви за прогресивно облагане, включително чрез постоянен данък свръхпечалба - големите страни, които имат и по-голямо влияние върху корпорациите, или всички правителства? Достатъчно прогресивен ли е Европейския съюз?

"Препоръчваме на всяко правителство да въведе по-прогресивно облагане. Говорим за особено големи данъци за най-богатия 1 процент, а не за тежест върху обикновения човек. Дори и в страни, където няма милиардери, има богати елити и ясно изразени неравенства. Те не са желателни никъде, защото голямата концентрация на пари означава и концентрация на власт и влияние върху политиката.

Данъчните системи в Европа като цяло са по-прогресивни от другаде по света, но недостатъчно. Има страни като Дания и Белгия с прогресивни системи, но в редица държави няма данък наследство и данък върху капиталовите печалби. В Евросъюза данък богатство, който според нас е най-добрият инструмент за адресиране на неравенствата, има само в Испания."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20