"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Списъци и писъци. Как се каляваше миротворчеството

Здраве желаем във всяко едно отношение, скъпи съучастници! Започва нашата петминутка за размисъл и веселие в стил академичен пънк-рок.

Слушайте внимателно, защото ви знам поименно, съставил съм списък на разсеяните слушатели, които не вникват в дълбочината на съжденията, които изказвам тук.

Така че - внимавайте в звуковата картинка!

Бъдете бдителни, както казват духовните пастири на паството си: бдете, внимавайте!

Аз също си падам духовен чобанин, обичам да размахвам гегата и да слушам възторжените писъци на моите духовни чада, а не мълчанието на агнетата.

Духовният чобанлък е тежка служба, не е като конвенционалното овчарство.
Това много добре го е знаел колегата Патриарх на българската литература Иван Вазов, който описва блаженото щастие на овчарлъка по ето този начин:

Когато бях овчарче, животът беше прекрасен, храната беше вкусна, сънят беше сладък, ех, къде отлетяха щастливите дни като облаците в небето...

Затова и Бойко Борисов преди време беше посъветвал младите IT специалисти да се преориентират към овчарлъка. Борисов и той си пада духовен пастир ересиарх.

Темата на духовната ни беседа днес са списъците.

В украинския сайт “Миротворец” има публикувани списъци с врагове на украинската държава. Освен лични данни на руски войници и пропагандисти, там има и списък с няколко български имена, за които авторите на сайта твърдят, че са агенти на руско влияние.

Разбира се, наличието на тия списъци предизвика възмущение в България, особено в тази част на обществото, която не симпатизира на украинската кауза.

Някои от тези несимпатизанти обаче също са съставители на списъци с истерични писъци - те също заплашват опонентите си с Второто пришествие на Народния съд и възраждането на концлагерната дейност в Белене.

Украйна е държава в състояние на война и чужда окупация. Там съставянето на списъци с врагове е обяснимо, макар и зловещо.

Но съставянето на списъци с непълноценни хора в нашата мирна, красива и плодородна страна - това е позорно и не по-малко зловещо. И също е елемент от значение за националната сигурност и националното духовно здраве.

Името на сайта “Миротворец” е заредено с черна ирония, защото звучи като място, където се твори и създава миро за помазване - нещо като пожелание да ти светят маслото.  

В интерес на истината за българските имена в списъците на “Миротворец” няма изрично указание да бъдат ликвидирани, а сведенията за тях са от открити източници, а не някакви лични интимни данни.

Сайтът по същество е на ръба на тероризма - на заглавната му страница има големи снимки на обезобразени войнишки трупове и призиви за безпощадна разправа с окупатора.

Разбира се, да си намериш името в такива списъци, не е като да се видиш в списък със стоте национални интелектуалци, подкрепящи някоя кауза с идеална или недотам идеална цел.

Списъците с интелектуалци са донякъде положителни, доколкото не заплашват с репресии.

Но списъците с хора за унищожаване ни връщат хиляди години назад.

Не като Йордан Цонев от ДПС, дето съвсем малко го завъртяха обратно на часовниковата стрелка с колелото на историята и го направиха шеф на бюджетната комисия в парламента.

Един журналист попита Цонев стига ли му тая награда, а Цонев отвърна - каква награда, върнаха ме в миналия век! Това е вярно, Цонев по времето на Иван Костов беше председател тъкмо на бюджетната комисия.

Но това е връщане само с двайсет и няколко години.

А списъците с неправилни хора ни връщат много по-назад към едни от най-мрачните страници на историята.

Даже прескачаме Сталиновите и Хитлеровите списъци, на които подражават нашите радетели за политическа и гражданска хигиена.

Списъци с хора достойни за унищожение съставял през 1 век от Старата ера Корнелий Сула в древния Рим - т.нар. проскрипции. Това били списъци с хора, обявени извън закона и определени за ликвидация - едновременно политическа и социално-икономическа мярка. За убийството на човек от списъците се полагала награда, а имуществото на убития се конфискувало. Така Сула и приближените му хем се обогатили, хем постигнали политическа стабилност. С проскрипции започнало и управлението на Октавиан Август, на когото е кръстен следващият месец от календара. Интересното за тези главорези е, че доживели до дълбока старост и Сула умрял от пиене, а не примерно от декапитация, сиреч отстраняване на капата заедно с главата.

Изтръгва ми се от гърдите писък,

избухвам в истерична рецитация;

съгражданите ми съставят списък

с души достойни за декапитация.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР