Без ясен победител на парламентарните избори Испания е на прага на политическа криза

Испания е изправена пред политическа криза, след като вчерашните неубедителни предсрочни парламентарни избори оставиха партиите от десницата и левицата без ясен път към съставянето на ново правителство, предаде АП.

Консервативната Народна партия спечели изборите, но не успя да оправдае надеждите си да постигне много по-голяма победа, която да доведе до отстраняване на премиера социалист Педро Санчес. Вместо това Народната партията, водена от Алберто Фейхоо, се представи под очакванията на повечето предизборни допитвания, посочва БТА.

Въпреки че Испанската социалистическа работническа партия на Санчес завърши на второ място, тя и нейните съюзнически партии отпразнуваха този резултат като победа, тъй като обединените им сили биха имали малко повече места в парламента в сравнение с Народната партия и крайната десница. Коалицията, която би могла да подкрепи Санчес, би получила общо 172 места, а десният блок зад Фейхоо - 170.

По-малката от очакваната разлика в резултатите изглежда ще доведе до продължаващи седмици наред политически спорове и несигурност относно бъдещото ръководство на страната. Следващият министър-председател на Испания ще бъде гласуван едва след като депутатите заемат местата си в новия Конгрес на депутатите.

• Над 37 милиона испанци гласуват на предсрочни парламентарни избори

Но и шансовете Санчес да получи подкрепата на 176 депутати - абсолютното мнозинство в долната камара на испанския парламент, необходимо за съставяне на правителство, не са големи.

Разнопосочните резултати накараха твърдолинейната каталунска сепаратистка партия "Заедно за Каталуния" да се превърне в потенциален политически коз за Санчес. Но ако партията поиска да бъде проведен референдум за независимост на североизточната автономна област Каталуния, това вероятно ще бъде твърде висока цена за премиера социалист.

След преброяването на 98 процента от гласовете Народната партия е на път да получи 136 места. Дори с 33-те места, които крайнодясната партия "Вокс" би могла да получи, и едно място, което би могла да вземе от друга съюзническа партия, на Народната партия все още няма да достигнат 7 места, за да има абсолютно мнозинство.

Испанската социалистическа работническа партия е на път да получи 122 места, с две повече от досегашните. Но Санчес вероятно ще може да използва и 31-те места на своя млад коалиционен партньор, коалицията "Сумар", както и няколко по-малки сили, за да може поне да вземе повече места от тези на десните партии.

Дори и да се стигне до нови избори, Санчес може да добави тази изборна нощ към поредното завръщане в своята кариера. 51-годишният Санчес трябваше да се изправи срещу редовите социалисти, за да се върне начело на своята партия преди през 2018 г. да спечели вота на недоверие и да отстрани предшественика си от Народната партия.

Лидерът на консервативната Народна партия Алберто Фейхоо каза, че има право да състави правителство като партията, получила най-много гласове на изборите, и добави, че се "гордее" с нейната първа победа на парламентарни избори от 2016 година насам.

"Ние спечелихме изборите, на нас се полага да съставим правителство, както винаги е ставало при демокрацията в Испания", каза той, обръщайки се към своите поддръжници, развяващи испански знамена.

Фейхоо фокусира кампанията на Народната партия не върху това какво ще направи като министър-председател, а по-скоро атакува така наречената от него ненадеждност на Санчес. Но стратегията му се провали. Изглежда социалистите и другите леви партии мотивираха своите избиратели, внушавайки им страх, че антифеминистката и ултранационалистическа партия "Вокс" ще бъде на власт като младши член на една бъдеща коалиция с Народната партия, посочва Асошиейтед прес.

Агенцията отбелязва, че евентуално коалиционно правителство между Народната партия и "Вокс" би означавало, че още една страна членка на ЕС би се насочила твърдо надясно - тенденция, която напоследък се наблюдава в Швеция, Финландия и Италия. Държави като Германия и Франция са загрижени какво би предвещавала подобна промяна за политиката на ЕС в областта на имиграцията и климата.