64% от българите се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността

Две трети от българите не се чувстват осведомени по въпросите на киберсигурността, показва проучване на Изследователски център "Тренд".  Около 42% се оценяват като по-скоро неосведомени, а 22% напълно неосведомени. Едва по-малко от една трета от хората смятат, че са добре информирани по темата - 30% смятат, че са осведомени, а 3% не знаят. 

Общо 5% казват, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление, а 88% отговарят отрицателно. Но Евелина Славкова от "Тренд" уточнява, че не всеки би си признал, че е бил измамен през мрежата.

41% са споделяли лична информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата, а 48% от българите смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.

39% смятат, че решението за справяне са по-строги закони и ефективно налагане на санкции. 

Но в общи линии работата за защита от кибератаки е в ръцете на потребителите. 

Институциите се занимават с по-големите заплахи. В средата на юли депутатът Ивайло Мирчев съобщи за хакерска атака срещу сайта на Народното събрание. През последната година са били отразени близо 80 хакерски атаки, за които до медиите не е достигнала никаква информация, оплака се Мирчев. И тук не е ясно дали броим хакерски атаки срещу сайтове на 14 институции миналата година. Както и тази срещу „Български пощи“ през 22-ра година.

Статистиката показва, че от 22-ра назад всяка година има по една сериозна хакерска атака. През 21-ва година беше ударен сайтът на националното преброяване. А през 2019-та година – НАП. Там изтекоха и данни.

От Министерството на електронното управление сега казват, че до подобни ситуации може да не се стига в бъдеще. Защото предстои въвеждането на новата европейска директива за киберсигурност, известна като НИС-2, по която се увеличава броя на секторите, които трябва да спазват правила. 

Огромна част от сайтовете, не само на държавни институции, а и на частни компании, са добре защитени, казва комисар Владимир Димитров. Той е на отдел "Киберпрестъпност" при ГДБОП. Димитров обяснява, че за институциите е нужно да има по-добра мрежовата свързаност. Трябва да се инвестира повече в хора, които се занимават с проверка на уязвимостите и наблюдение на информационната инфраструктура. Иначе законодателството ни било добро, обясни комисар Владимир Димитров.