Това мнение изрази в интервю за БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.
Запитан за намеренията да се отнеме ритуалното правомощие на президента да издава указ за избора на "тримата големи" в съдебната система – главен прокурор и председатели на върховните съдилища ВАС и ВКС, Стефан Попов коментира:
"Президентската институция има специални, процедурни, не толкова структури взаимоотношения с всички власти. Те са корективно, леко контролни. Не бих отнел това правомощие на президента. Второ, не бих го смесвал със служебното правителство. При служебното правителство той става действителен заместник на Народното събрание, което излъчва правителство. Тук той го излъчва."
Според него служебното правителство може да се превърне във "временно правителство", практика на базата на сравнителни изследвания в доста страни по света.
"Този вид - чисто служебното правителство, назначавано от президент, го няма дори в президентски републики. Това е прекалено силно лашкане на махалото от парламентарна към президентска република, от парламентарен контрол към липса на всякакъв контрол", заяви Стефан Попов в предаването "Преди всички".
"Конституционният съд има ключови решения и ключова вина – както за усилване на властта на служебното правителство, така и по отношение на фризирането, замразяването на конституционния процес с решението от 2003 г.", смята преподавателят по политическа философия.
Решението на Конституционния съд от 2003 г. (което парира всеки опит за по-голяма реформа в съдебната система – бел. ред.) е екзотично и несвойствено за светска държава решение. То блокира конституционния процес като в теократична държава, подчерта Попов. По думите му, партиите трябва да започнат широко и шумно публично оспорване на това решение.
"То е, със самата си поява, концептуално абсурдно. Това е много лоша бариера към нормален процес на еволюиращи конституционни промени. Трябва да падне в един момент."
Има дълбока граница какво е за Конституция и какво не е. Предложенията за промени включват 1800 думи, а цялата Конституция е от 11 500 думи. Новите текстове засягат около 15% от обема ѝ - бъбривост, която може да бъде съкратена, смята Стефан Попов.
Според него извън чисто езиковата бъбривост, "има неща, които са нормативно подозрителни, съмнителни и няма нужда да бъдат вътре".
Попов възрази срещу това "чл. 3 да се разгъва от едно изречение в четири алинеи, които щели да интегрират националната доктрина в Конституцията":
"Аз не знам каква е тази национална доктрина. Времето на националните доктрини е в 19. век. Това е излишно и вредно. Да не говорим за 24 май, който е спорен въпрос."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
" Яко е да си отговорен - събитие за бъдещето " беше една кампания за видеа в подкрепа на безопасното движение по пътищата и образованието в тази посока. Зад инициативата стоят родителите на едно младо момче, което загуби живота си при катастрофа. Красимира Манолова е майката на 17-годишния Стефан, който загина в пътния инцидент. Пред БНР тя..
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият министър Теменужка Петкова ще получи негативен знак за еврозоната в понеделник. Това прогнозира пред БНР Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, лидер на партия "Нормална държава"...
" Мъск е оръжие в ръцете на Тръмп, целта на което е да се постигне огромно съкращаване на разходите в държавния бюджет на САЩ , който е трилиони долари и със сигурност има много места, където може да бъде съкратен". Това заяви пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество. Тръмп: Наредих на Илон Мъск да..
Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги? Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..
Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..
Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият..
Самата Демократическа партия вижда и осъзнава своята неподготвеност да бъде стойностна и истинска опозиция на случващото се в САЩ. Това обясни пред БНР..