Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да порастваш без да остаряваш с Хаяо Миядзаки

Единственото достъпно изображение за филма "Как живееш?" на Хаяо Миядзаки
Снимка: ©2023 Studio Ghibli

Що за филм е "Как живееш?" – последният на Хаяо Миядзаки, за който нямаше никаква рекламна кампания, трейлъри и плакати, а само изображение на същество, което хем е птица, хем човек? Смята се, че лентата е лебедовата песен на режисьора, след която повече няма да рисува. Филмът е в японските кина от 14 юли, но премиерата в останалата част от света все още се чака.

Маркетинговият ход на мълчание е целенасочен, коментира пред японски медии продуцентът Судзуки Тошио, който – заедно с Миядзаки, иска да ни върне към годините, в които хората ходели на кино без много информация, но с трепетно очакване.

Първите реакции в Страната на изгряващото слънце бяха позитивни. Част от зрителите определиха "Как живееш?" като "вълнуващ", "страшен", "магичен", "типичен за Миядзаки".


А какъв очакват да бъде в клуба "Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай"? В "Изотопия" поканихме две негови представителки, които обичат и следят от години творчеството на Хаяо Миядзаки и студио "Гибли".

Дора Сомова е сценограф, колекционер, а даже и създател на кимона.


Снимка: Лора Търколева

Диана Едрева завършва средното си образование в специалност "Компютърна графика", художник и също фен на Миядзаки.


Снимка: личен архив

Във филмите на "Гибли" има много какво да се хареса на всякаква аудитория. Включително неочаквани за българската публика изненади като музиката в Only Yesterday. Освен песен в изпълнение на ансамбъл "Филип Кутев" в него звучи още традиционна музика от Унгария, Румъния и Италия.


Неочаквано ли е обаче обявеният за последен филм на Миядзаки да потъне в мистерия? Първите дни на прожекции в Япония показват финансов успех. Това е най-доброто от гледна точка на печалбите бокс офис начало за филм на студиото въобще.

"Със сигурност е доста рискова стратегия, не е често срещана, но има нещо много по-важно и то е носталгията. Носталгията на едно поколение, израснало точно с тези топли филми на студио "Гибли" и жаждата за повече от един (малко или много) умиращ анимиран стил – този стил анимация, който е ръчно рисуван, е умиращ. Има адски малко такива филми в днешно време, не са за масово производство като на студио "Гибли"", смята Диана, която напомня, че Миядзаки е обявявал неколкократно пенсионирането си от 1997 г. насам.

"Сега е на 82 години и стига да има добро здраве, това няма да е пенсиониране", вярват и Диана, и Дора.


"Той има един проект между 2013 г., когато беше последният му филм "Вятърът се надига", и този проект сега, след това е направил един малък филм за музея на "Гибли", който е превърнат в пълнометражен проект и би трябвало да види бял свят, така че това със сигурност не е последният му филм."

Дора силно се надява, че докато диша, Миядзаки ще рисува или поне ще вдъхновява по-млади свои колеги.

Освен носталгия по отминали времена в киното, в "Как живееш?" се усеща и носталгия по детството на самия режисьор, който ползва за отправна точка своята любима едноименна книга от 1937 г. Но приликите между филма и книгата, която също е на японски автор, не са много.

"Филмът се казва "Как живееш?", макар че на запад ще бъде пуснат под името "Момчето и чаплата". Книгата всъщност вдъхновява основната идея на филма, но не следва сюжета и героите са доста различни", обяснява Диана и акцентира върху важността на книгата чисто концептуално – като вдъхновение да се покаже пътя на израстване, на преборване на загубата. В известна степен филмът на Миядзаки съдържа и автобиографични елементи, което не е новост за него.

И ако в Япония студио "Гибли" поставя екзистенциален въпрос още с името на анимацията, то разликата с това, което ще се представи на западната публика – "Момчето и чаплата", вече буди недоволство сред част от феновете. Диана е от групата именно на недоволните. "Не, не ми харесва "Момчето и чаплата" в никакъв случай." Дора обаче ще изчака да гледа филма и така ще прецени. Същото е отношението ѝ към почти нулевата информация за лентата.

"Аз лично съм престанала да гледам трейлъри последните 5 години и искам да ви кажа, че удоволствието да гледам филм, на който не съм гледала трейлъра и нямам идея за какво става въпрос, е много по-голямо, отколкото ако съм изгледала дори един трейлър. Особено когато става въпрос за филми, които знам, че ще излязат и чакам с нетърпение. Първите 15 минути в киното съм със запушени уши и затворени очи, за да не виждам трейлъри. И това, че Миядзаки пуска филма без, за мен е много хубаво.

Ще отида и ще гледам филма с цитат от друг негов филм. Както казва принц Ашитака в "Принцеса Мононоке" – "Да видиш света с очи, непомрачени от омраза", което генерално означава да го видиш с непринуденост и с пълната си невинност и незнание какво точно ще се случи и в момента, в който се случва, тогава да го преживяваш, а не да имаш очаквания, които са най-големите разочарования обикновено."


В интервю с френския художник на комикси Жан Жиро, с когото преди Хаяо Миядзаки е имал обща изложба в Париж, японският аниматор казва, че винаги рисува за своята публика. От друга страна, често е описван с едни и същи устойчиви определения – пацифист, феминист, природозащитник. На кого говори Миядзаки и отправя ли ударно целенасочени послания с филмите си или това става някак естествено?

Според Дора за всеки творец първо идва това, което носи удоволствие на него самия. "Процесът на създаването е лично преживяване, което той излага на показ, за да зарадва другите хора евентуално. Самото творчество е личен акт и ако не мине през тебе и не вземе нещо от тебе, тогава не е твоето творчество и хората не се вдъхновяват по никакъв начин от него."

"Няма как душата на един творец да не се прояви под някаква форма в неговото изкуство, като по този начин той изразява своята истина и визия за света", допълва и Диана.

В случая обаче ставаме свидетели не на разговор със себе си, а с цяло едно младо поколение, разсъждава Диана: "Той прави всичко за децата, за да им покаже, че един живот си заслужава да бъде живян."

От тук насетне важни са нашите интерпретации, уточнява Дора.

Важни са и хубавите лични моменти, които ни се случват, докато общуваме с голямото изкуство. Като примера на аниматора и режисьор Джон Ласитър, който споделя, че тествал дали любовта от пръв поглед е истинска, като завел бъдещата си съпруга да гледат филм на Миядзаки. След 26 години заедно и 5 деца тестът е успешен, шегува се Ласитър при връчването на почетна награда на Миядзаки от Американската филмова академия.


Оказва се и двете ни гостенки са се омъжили след подобен тест.

Дора е съгласна с Ласитър за още нещо – това не е анимация за деца. А Диана разказва:

"По принцип анимацията не е измислена за деца. През 1907 г. Емил Кол, човекът, създал анимацията в традиционния ѝ вид, създава първия си анимиран филм, супер мъничко нещо в рамките на минутки има-няма, за да забавлява големи, пораснали хора, не деца. Никога не е било с идеята да забавлява деца. По-късно се използва за тази цел."

Да заведеш любимия човек на филм на Миядзаки е "метод за сваляне. Мъжете да си водят записки", е категоричното заключение от студиото на "Изотопия".

Освен това е метод и за възпитание на децата в семейството от малки. 

Снимка: Pixabay

И все пак – дават ли ни филмите на Миядзаки ясен отговор как да живеем? Въпрос, който ще се породи отново, след като гледаме последната му творба.

"Миядзаки казва, че е направил този филм, защото няма отговор на въпроса как живеем, но в самата книга има следния мъничък абзац: "Ако изобщо означава нещо да живееш на този свят, то е, че трябва да живееш живота си като истински човек и да чувстваш това, което чувстваш. Това не е нещо, което да се преподава отстрани, независимо колко велик човек може да го преподава." Този цитат е изключително интересен и не само описва основната идея на книгата, а е много добро съобщение, което да се предаде на младите хора", споделя Диана.

"Може би като напредне малко повече възрастта, хората се разделят на две – на хора, които продължават да порастват, и хора, които стават все по-възрастни. При всички хора решението кога да остаряват и кога да порастват е на различна възраст. Хубаво е колкото се може по-дълго време да порастваме с всяка година. Независимо на колко години ставате тази година, винаги ви разрешават нещо да направите и ако си мислите, че след този рожден ден ви разрешават още нещо да правите, значи пораствате. 

Ако не ви разрешават вече нищо, ако всичко, което знаете, го знаете, ако сте си изградили правила, които обичате да следвате, и казвате: "Това съм аз и повече няма какво да се променя, сега просто ще упражнявам това нещо", тогава ставате възрастен и остарявате с всяка година. Не мисля, че порастващите хора са по-малко от остаряващите. Аз също се опитвам да пораствам всяка година. Това е и японската философия на живота – всеки ден с нещо малко, което ви събужда и ви кара да се радвате", казва Дора.

Целия разговор с Дора Сомова и Диана Едрева чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костадинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30